Може и да ставам досаден, защото го повтарям за en-ти път, но единственото нещо, което крепи българската политико-олигархична КОЙ класа на власт, е разделението помежду ни. Възможно е и по-досаден да стана, тъй като няколко пъти вече пиша за старозагорския парк „Бедечка“, според някои защитена от закона природна зона, съобразно мнението на други – апетитна хапка за булдозери, багери, кранове, бетоновози и в крайна сметка – лява ръка – десен джоб.
Най-вероятно си спомняте, че милото ни Народно събрание пренебрегна гласуването на мораториума върху строежа в парк „Бедечка“ и имаше там едни въздържали се от водещата политическа сила, раздирана от вътрешни конфликти, които позволиха да се отложи решаването на казуса с няколко месеца. А през това време в „Бедечка“ може да се строи. От определени фирми, КОИто имат привилегията да се възползват от завареното положение.
Оня ден се състоя обсъждане на това кое-какво-що. Не съм бил там, честно си признавам, макар да говоря в първо лице, единствено числи, но новите технологии позволяват да се информираш и дистанционно. Изгледах внимателно записа от общественото обсъждане за Общия устройствен план на Града под липите. Ами, пълна кретения, наистина няма.
Кметът на Стара Загора, Живко Тодоров, си е бил отбой, че така е по-лесно. Нямаше ги и други важни за бъдещето на „Бедечка“ управници. Писах го преди, ще гои напиша и сега – съдбата на „Бедечка“ е в концептуална зависимост със съдбата на цялата ни държава. Докато „ония“, КОИто смятат, че държат властта, не бъдат научени от гражданското общество, че са просто едни изпълнители на народната воля и ние сме им работодатели, „Бедечка“ няма да е изключение, а правило.
С извинение към заралии, но въпросното обсъждане е пълно посмешище. За какво става въпрос? За селски сбор, точно за това. Едни хора защитават правото, на себе си, на децата си, на бъдните поколения, да имат зелени площи и „бели дробове“ в родния си град.
Други хора си искат земите, тъй като не е напълно ясно защо техните ниви в „Бедечка“ не са овъзмездени преди десетилетие-две. Било чрез „заменки“, било чрез финансови компенсации. Така или иначе и те са си прави, уж живеем в законова държава и всеки има право на собственост.
Инвеститорите пък си знаят тяхното. И са прави за себе си. Всеки иска да строи някъде, а не им се играе със седмица спатия, защото съвсем не са дребни риби или регионални играчи, макар на хартия да са точно такива. Поне за началството им това не важи. „Бедечка“ е апетитна, пак се връщам на думите си, че този парк е една представителна извадка за ситуацията със защитените местности в цялата ни страна.
Въпросът е защо държавата и местната власт в частност не са взели необходимите мерки навреме, за да бъде „Бедечка“ парк като парк, в който да се разхождат майки с колички, преплели пръсти влюбени тийнейджъри и възрастни хора, които искат да се зарадват на последните си слънчеви дни. В продължение на десетилетия казусът се премята от една е друга ръка, а решение не дебне отникъде.
Отговорът е един. Поне аз така си мисля, базирайки се на това и онова, с което бях принуден да се закърмя през годините на „Прехода“.
Когато се наложи, Народното събрание ще си затрае, най-малкото чрез „въздържал се“. Ако трябва местната власт ще се направи на разсеяна. Ония, с парите с неясен произход, ще метнат тук и там по някой лев, а после ще се озъбят като бесни вълци. Шепата будни граждани ще надигнат прегракнал глас. Собствениците на имоти пък ще търсят трийсетте си сребърника.
И накрая какво? Всички се блъскаме яростно като топче в джаги, а един-двама-трима мармота увиват шоколада си в станиол. Схемата работи безотказно.
Засега…
Статията е публикувана в сайта Биволъ.