Наше невежество им е радостно,
ищат те в вечна мрачна свобода
ми да живейме непрестанно,
полза да имат от нашта слепота!
Аки безлобни ни овце доят,
чясто подстригват нас и до кожа,
с время и нея ще да одерат,
ако допусти промисъл Божа!
Георги Сава Раковски , „Горски пътник“
Нещата сякаш не са се променили изобщо за повече от век и половина от времето на закъснялото ни Възраждане. Все по-очевидно става, че опорните точки на политическата и икономическата ни олигархия са най-сигурното й оръжие за запазване на властови позиции и посичане още в основа на какъвто и да било смислен дебат по истинските теми, от които зависят съдбините на държавата и обществото.
Как мислите, дали олигархията иска да се говори за интервюто на Цветан Василев, в което той, макар и да не казва нищо, което да не знаем индиректно, категорично потвърждава подозренията и опасенията ни за това как функционира каймакът на обществено-икономическия живот в България? Или пък им е приятно, че руският генерал Решетников съвсем спокойно разкрива пикантни подробности относно водещата роля на Кремъл в излъчването на кандидат на БСП за президент, който впоследствие е избран за държавен глава? Не, не е така. Колкото и да наглеят, колкото и да държат икономическите, политическите и медийни лостове, родните олигарси не могат да си позволят чак толкова пряко осветяване на откровено мафиотски и държавнопредателски практики. Поне засега.
И затова какво правим? Ами много просто, действаме по добре отработената схема. Приемаме поредният абсолютно изпразнен от съдържание закон срещу използването на символи на комунистическия режим. Какво ми пука, по дяволите, че някой носи фланелка с герба на НРБ, ако има повсеместна лустрация и извършилите престъпления функционери търкат пейките в затворите, вместо все още да са по върховете на държавата? И обратното. Щом те са на власт едва ли има реално значение, че заблуденият тийн от съседния блок, който хал хабер си няма какво е комунизъм, вече рисува петолъчки по фасадата, а гони покемони?
Но, явно за не малка част от народонаселението именно такива кур(т) капани* са възможно най-важните теми в обществото. И моментално интервюто на Цветан Василев и срещата между Решетников и Корнелия заминават в миманса, а по улиците, телевизиите и социалните мрежи се разгаря яростна битка около това достатъчно ли натъркахме носовете на комунягите или още малко им трябва. Разбира се, в общественото пространство подобни диспути се водят приоритетно от дърти комуняги в студията на други дърти комуняги.
Все пак една рехава част от обществото още държи да се говори за Цветанов у Решетников. Значи трябва да се вземат по-крути мерки. И ето ти чудо! Гадните имигранти от лагера в Харманли изведнъж решават да мятат камъни и дърве по родната полиция, докато тя зорко ни пази. И ние изригваме могъщо, защото инстинктивно усещаме в какъв добитък са ни превърнали „политиците“ и „бизнесмените“ ни и бежанците са идеалният ни отдушник – слаби, набутани на тясно в мизерни условия и неможещи да чакат помощ отникъде. И по-голямата част от нацията сякаш се консолидира. Е, отново не с ясна визия или посока, която ще реши поне част от проблемите й, но се консолидира.
Само тук-таме се прокрадват някои еретични идеи. Защо, мамка му, тия хора са натъпкани като сардели, оставени да спят по земята, без отопление и топла вода, без здравна помощ и елементарни условия за живот? И не ми говорете, че тези пари могат да изхарчат за българските пенсионери. Не могат. Защото ЕС ги дава да ги използваме за бежанците и за нищо друго. А ние май ги крадем по стара родна традиция.
Как стана така, че в центъра за бежанци в един малък български град, разположен кажи-речи на границата, е струпано огромно количество имигранти, които дори и само броят им превръща в потенциална опасност или поне в източник на стрес за местните жители? Да не би някой да е предвидил, че в неудобен момент лесно може да провокира разпалването на една искра и да пламне такава ярка клада, че да засенчи който и да е гаф на силните на деня?
Абе, пичове, като ни се репчите по телевизиите, че не знам си колко милиона и чутовни усилия сте вложили за изграждане на ограда по българо-турската граница, защо тогава един пиклив бежански лагер не можете да оградите като хората? Май наистина сте ни взели за мезе, ама и ние не е, като да не си го заслужаваме…
И други въпроси има, пък и теми за размисъл. Нашите полицаи зелени барети ли са, та потушават размириците, а после влизат в лагера като във виетнамско село и дават солиден урок и на близките, роднините, познатите и непознатите на вилнеещите хулигани? И това законно ли, прощавайте за наивното питане…
Въпроси и размисли колкото искаш, но за мен е пределно ясно едно. Докато опорните точки хващат дикиш и президентите ни ще се избират много преди да гласуваме, и политико-икономическият ни живот ще е подобен на този в латиноамериканска страна през първата половина на ХХ век. псевдодисиденти ще ни се пънат с фиктивно громене на последиците от комунизма, а псевдопатриоти ще полагат кански усилия да ни убедят, че за страната ни са по-пагубни няколко хиляди имигранти, отколкото няколко милиона емигранти. А всички дружно ще ни стрижат до голо като беззлобни овце.
P. S. Между другото не само в „Горски пътник“, а и в цялата ни Възрожденска и Следосвобожденска литература има много точни, направо стряскащи паралели с милото ни съвремие. За който чете и осмисля, разбира се. За другите – ялови закони и бежанска истерия.
*курт капан – капан за вълци (б.ред)
Статията е публикувана в сайта Биволъ.