БДЖ ще ни жени срещу 14 милиона месечно

На фона на безследно изчезнали влакови композиции, още по-безследно изчезнали тонове гориво и дългове с умнопомрачителни размери Българските държавни железници предлагат една наистина свежа атракция на потенциалните си клиенти. Влюбени двойки ще могат да отпразнуват сватбата си по много романтичен начин – пресъздавайки традиционната за началото на миналия век ретро обстановка в царския влак.

Директорът „Маркетинг и продажби” на БДЖ Димитър Костадинов „рекламира” новата инициатива по следния начин „Спряхме се на провеждането на сватба като едно положително събитие в живота на всеки един човек и като един положителен PR, който може да го използваме за популяризиране на тези атракционни пътувания.”.

Господин Костадинов явно е един от малкото шефове в БДЖ, които си разбират от работата. Железопътната компания има отчаяна нужда от положителна реклама. Макар и да са налице известни положителни промени, пътуването с влак все още се асоциира с лепкава мръсотия, безкрайно висене по гарите, адска жега през лятото и сибирски студ през зимата.

Кой знае, може пък именно сватбите да счупят каръка на БДЖ и компанията да тръгне както трябва. „Както трябва”, защото железопътният транспорт е най-предпочитаният в целия нормален свят. И от пътниците, и за превоз на товари.

Може пък под звуците на Менделсон някоя умна глава да измисли как да се случат нещата, за да успее БДЖ поне да завършва годините „на нула”, а не с десетки милиони загуба. За да не са поредният уникален балкански случай, тъй като надали има друга губеща ж. п. компания в света.

Или пък, след като влюбените се врекат във вярност, някой стрелочник ще състави великата мисъл „Да, не е нормално години наред държавата да ни налива милиони, някой да ги краде, да сме на загуба и да пищим, че трябва да ни плащат дълговете!”.

Може би на друг железопътен работник пък ще му хрумне крилатата мисъл, че освен за сценарий за сватбеното тържество може компанията да обяви и друг конкурс, на който да се намери човек, способен да разплете невидимите кълчища, с които са омотани всички локомотиви на дружеството.

Или пък някое семейство ще се смили и ще вземе на сватбеното си пътешествие из Европа обещаващ специалист от БДЖ, който да посети тамошните компании от сектора и да разбере великата тайна на това как се печели от един от най-печелившите бизнеси в света.

Може би трябва да се помисли и за друго. Със сватбените вагони да бъде направена една обиколка из страната специално за синдикалните лидери в железниците. При задължителното условие обаче прозорците да са отворени, за да им се продухат главите и да разберат, че българският народ не е длъжен да продължава да издържа БДЖ.

Често съм чувал, че Българските държавни железници умишлено били водени към фалит, защото това бил най-лесният начин да бъдат приватизирани на безценица. Звучи логично, макар и никой да не представя конкретни доказателства. Особено при положение, че станахме свидетели и на далеч по-скандални приватизационни сделки.

Всички, които милеят за железниците обаче трябва да направят нещо по въпроса за спасяването им час по-скоро. Защото в момента, вместо да носи дивиденти на държавата, БДЖ ежемесечно получава от всеки редови българин по два лева субсидия.

Не виждам нищо патриотично в това да субсидирам железницата. Особено, когато не става въпрос за построяването или възстановяването й след война, а за това, че някой е взел огромни заеми и е откраднал средствата, а друг не може да направи едно печелившо по всички закони на пазарната икономика предприятие наистина печелившо.

Честно казано, не ми се дават тези два лева и защото пътувах прекалено скоро с влак и спомените ми за хигиената, продължителността на „воаяжа” и трудоспособността, която лъха от всеки служител на компанията, са прекалено пресни в съзнанието ми.

Иначе инициативата за сватбите в царския вагон е страхотна. Новаторска, разчупена, провокативна, полезна. Всичко, което БДЖ за съжаление не е…