Не знам защо постъпи така с мен Пожарникарят-слънце, честно ви казвам. Толкова години пълзя, правя се на припикано мушкато, слагам се, кърша си всички кокали, за да стана безгръбначно, изкачвайки се по стълбицата на властта… И накрая какво?
Точно в момента, в който съм постигнал целта си и съм изпълзял до върха на пирамидата, където дори и майка ми не би повярвала, че ще стигна, ТОЙ не ми позволи да му целуна ръката. Само с едно темане минах.
Не, не че е нищо, но все пак се почувствах страшно обиден. Всъщност, ако трябва да сме точни, „обиден“ не е точната дума. Наскърбих се. Тъжно ми стана. На чисто личностна основа.
Толкова дълго слугувах, опа, служех, вярно на няколко от партиите на Партията майка и сега какво? Пълна липса на уважение. Прав ли е Пожарникарят-слънце да ми отнеме възможността да му целуна ръка, ми кажете? Това не ми ли се полага? Защо другите безгръбначни да могат да го правят, а от мен да се дърпа? Все едно съм прокажен!
Ами, ако трябваше, да беше казал. Щях да му дам мокра кърпичка да се избърше, след като го е толкова гнус от мен. Но поне за пред камерите можеше да се направи на толерантен и да ми позволи да докосна устни до божествената му ръка. Сега, в интерес на истината, и темането не е нищо, беше проява на известна доза уважение, но друго си е да целунеш ръка на Бащицата…
Сега се чувствам раздвоен. Чудя се дали да се радвам, че ми е гласувано високото доверие да заема мястото на Цец Кацачева, или да плача сам в ъгъла заради отношението на Пожарникаря-слънце към мен. Дали наистина ме харесва и ми делегира правомощия, за да разгърна потенциала си и да се боря с лошите? Или пък просто съм поредната пионка, която трябва да си затваря широко очите за лифтове, циментирания, апартаменти, рушвети, заменки, шуробаджанащина на всички нива?
Поставете се на мое място. Все пак тъкмо започвам работа и шефът ми показва известна дистанцираност. Няма как да не се притеснявам. Той е гений, това е неоспоримо. И като всеки гений взема гениални решения. Имам предвид, че гениалните решения не са като нормалните и не следват логиката на нас, простосмъртните. Ами, ако това, че не ми позволи да му целуна ръката, означава, че съм поредната изтривалка и при първа възможност ще ме изфъцка с пълна сила? Както прави с всички, които употребява набързо и ги замята като изстискани парцали…
Искам да се обърна от високата си трибуна на правосъден министър (която, между другото, ме стряска, но ще свикна. Надявам се да имам време, де) към господин Пожарникарят-слънце и да го помоля да направим дубъл на пресконференцията по встъпването ми в длъжност, на която да ми позволи да му целуна ръка. Нека да не съм прекалено дързък, но бих предпочел да го направя коленопреклонно, за да изразя цялата гама, целият спектър на емоциите, които изпитвам към светлата му личност.
Някой би казал, че поведението ми показва тоталното разложение на разделението на властите в милата ни Родина, но скапана държава. Категорично отричам! Живеем в трудни времена, госпожи и господа. Сами виждате. Някой карат „Опел“ на трийсет години, а помещават атлетичното си тяло в хотел „Берлин“, ако и да притежават милиарди. Други нямат сили да се качат по стълбите, та си купуват апартамент на преференциални цени с асансьор, който спира направо в хола им. Трети са толкова изморени от трудова дейност, че имат нужда от джакузи на терасата си със стотици метри квадратура.
Работим здравата за народното благо. И аз съм един от най-работливите. Чух, всъщност, прочетох, че съм бил пионка. Не! Аз съм типичен представител на институциите и се трудя здраво. Даже и гъза си давам за благото на Пожарникаря-слънце. А той една ръка да не ми даде да му целуна. Плача. Със сълзи. Крокодилски.
---
Статията е публикувана в сайта Биволъ.