И БУШОНИТЕ ГОРЯТ ПОНЯКОГА

Заключвам колата с чипа, кимам на комшията, който ме пресреща с могъщото си туловище. Наркобосче. Местно. Ама само треволяк продава. Използвам другия чип, за да си отворя входната врата на блока ни. В затворен комплекс в източен квартал на столичния град е, така че трябва да се подсигуряваме не мислите ли? Другите ми шест-седем апартамента са разхвърляни из всички квартали, та и тях трябва да мисля.

Уф, тия чипове, значи! Още един за да си отворя вътрешния асансьор! Май по-лесно ми беше, когато бях просто физкултурник с досие в Държавна сигурност. Жената вика, че имала изненада. Правосъдната министърка ни била дошла на гости и донесла двайсетина плата с различни видове риба, за да опитаме от всяко от тях и да изхвърлим останалото. Нали сме физкултурник и недоказана правистка, пък управляваме партията на пожарникаря-слънце, който от своя страна управлява държавата на териториалните четници на маса, ракия и салата?

С Цец Кацачева се прегръщаме, питаме се „как си?“, но това е само част от етикета. Истинската ни мисъл е съвсем различна. Пъдя децата и жената в друга част на няколкостотинте квадрата застроена площ, която съм купил на неколкократно по-ниска цена, щото съм пич и мога да изнудвам бизнеса в цяла една държава, част от Европейския съюз, и се заговаряме, пиейки руска водка и замезвайки с рибоци. От скумрия, през херинга, та до сьомга и тон.

– Той иска да подаваме оставки.

– Няма как, някой трябва да го отнесе – дори физкултурническият ми мозък го беше проумял, но нейният псевдоправистки явно не, защото тя се разплака със сълзи и надигна очилата си, та ги постави на нелепата си прическа. – Усвоявахме заедно, стабилност съграждахме, държавници бяхме… Ако след такива разправии за разни имотни сделки не изгорим ние, бушоните, че кой да го направи? Пожарникарят-слънце ли? Кацачева, ти искаш да ми кажеш, че богохулстваш ли?

– Не, не, но…

– Няма „но“! – метнах една водка за Родину, ама най-паче за Сталину и продължих, без дори да изчакам да ми изтекат сълзите, предизвикани от рязкото спиртосване. – Ние сме длъжни да поемем удара! За да се запази стабилността. Заради децата и внуците си! Какво мислиш, че представлява стабилността, Кацачева!? Нали трябва да усвояваме средства, да имаме собствен прочит на законите, да стоим зад гърба на пожарникаря-слънце? За какво мислиш, че ни е взел? Да не би заради едната хубост – разбрах, че тук й е слабо място, защото се разрева вече неудържимо, та реших да я поуспокоя. – Не, не ме разбирай погрешно. Ние от грозота не страдаме. И двамата сме си красавци от класа. Даже в дискотека на циментирания Слънчак или застроеното с гъстотата на Манхатън Банско да отидем, пак ще си намерим обожатели. Все пак съм водач на партия със стотина хиляди члена, а ти беше министър, председател на Народното събрание, пък и сме атрактивни чисто на външен вид.

– Ама какво ще работя сега? – упорстваше тя. – Службата на пожарникаря-слънце ми беше единствената мисия в живота.

– Пийни си водката, ще ти кажа – изчаках да го направи и продължих. – Помниш ли Фидоската?

– Помня я.

– Знаеш ли какво прави сега, като я изхвърли пожарникарят-слънце, та да се яви бушон и да не изгори системата? – замълчах само за секунда, за да не ѝ дам време да отговори – Ще ти кажа. Ръководи поголовната сеч на Северозападния Балкан. А героят от Своге и Боровец, все пак не е лесно да изтребиш десетки хора, включително и свои кръвни роднини, знаеш ли какво прави?

– Знам – успя да отвърне тя, но я прекъснах.

– Клати си срамната кост в Черноморската банка за развитие. Вицепрезидент е там. Заплатата му се търпи. Може да ни настигне по брой на апартаменти, ако не харчи безотговорно.

– Ама, репутацията ни… – прорева отново Цец и забоде цяло парче калкан, пък го пъхна в устата си наведнъж и задъвка усилено. Сълзите ѝ спряха мигновено.

– Кацачева, не се шегувай! Ние репутация не сме имали, нямаме и няма да имаме! Имаме имоти, усвоени средства, фалирани банки и медии, чрез които да казваме нашата истина на народонаселението. А пожарникарят-слънце на пътя няма да ни остави. Сега сме бушони, за да не изгори той, казах ти. Утре обаче може да режем гори, да сме вицепрезиденти на банки, да застрояваме Черноморие, да сме притежатели на соларни паркове или кой знае какво. Важното е, че апартаментите и авоарите са си наши.

– Наши са си… – съгласи се тя.

– Наздраве!

– Наздраве, адаш!

---

Статията е публикувана в Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-0001-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...