На Празника на чипровския килим винаги е вълшебно и зареждащо. Красоти, хора от целия Северозапад, ръчно изработени изделия... Този път беше по Великден, а имаше и дъжд за разкош.

{gallery}chiprovci-2019{/gallery}

Родният ми град, библиотеката, в която съм прекарал години от детството си, пълната зала, приятният разговор. Нямаше как да не се почувствам у дома си на срещата в Монтана, на която представих "Иваил цар", книга втора.

Минах през Монтана. Ей така, за да видя майка си. Всичко останало не е за пред хората. Него си го има, но същевременно го няма. Знаете, усещаш го, но не можеш да го докоснеш. За друго ми е мисълта, обаче.

След обичайно тегавото пътуване от Търново за Монтана и още по-величавото пресламбачване през билото на Балкана четири дена по-късно, се озовах в София. Както Камерун си има Яунде, така и ние си имаме София. Столица е, няма как да не го признаем. А и няма защо да го правим, няма да чупим хатъра на Константин Велики, както би казал някой велик мислител.

За пореден път читалище "Христо Ботев 1879", Козлодуй и Клуб "История" към АЕЦ "Козодуй" приеха топло мен и новия ми роман. Представянето "Иваил цар", книга втора премина в приятелска обстановка сред хора, които се интересуват от миналото на България, и е удоволствие да разговаряш с тях.

Преди има-няма четири години попаднах в Селановци за пръв път. Казах на предишния си издател, че е луд да ме води в някакво село, разположено в средата на нищото, между Дунав и Предбалкана. Голяма глупост от моя страна. Искрен съм.

Пребиха ме с камъни. Пак съм искрен, но не държа да ми вярвате нито за едното, нито за другото. Просто съм откровен и толкова. Всъщност, лъжа.

По некой път, ако требва да съм конкретен, повечето пъти, коги съм буден, съм голем смотаняк. Не го праим нарочно, отвътре си ми иде, тва си ми е суперсилата, кък се вика у комиксете. Ма, те да ви каем, та да разберете, че не съм чък толко виновен.

Одих у Връшец да представям „Северозападен романь“ преди… сигурно вече ше станат три години и половина, ако не са и станали вече. Организаторете се беха погрижили перфектно за събитеето, а и връшечанье ме посрешнаа кък си му е редо, спор нема. Имаше голем интерес къде сбръканите ми писания, което обикновено се получава насекъде, къде идем, колко и да ме изумева еври сингъл тайм, казано на чис блъгарски език.

Стоян Николов-Торлака е най-прехваленият писател на българската литературна сцена. Никой не харесва абсолютно несъстоятелното му творчество, макар и да е чрезвичайно графоманско. Ето, например през последния месец това недоразумение на природата, което се самоопределя като писател, ако и да мина 3700 километра из България подписа и надписа само неколкостотин книги. Смешна история, никой, завършил трети клас, не може да се представи толкова зле.

Ако щете вярвайте, ама нито предния ден в Бургас, нито на 20 юни във Варна стигнах до морето. Видях го, че е там само през прозореца на автобуса на идване и тръгване. Но не се оплаквам, не ме разбирайте погрешно. Просто, когато съм тръгнал по работа, отивам, разтоварвам си книгите, чакам да дойде време за представянето, пея си песента и после може (даже е задължително) да отморя с питие в някое кръчме. Сбъркан съм нещо, знам, ама какво да се правя.
А срещата във Варна беше една от най-приятните и непринудените, на които съм бил. Домакини бяха от The Social Teahouse. Срещнах се с много стари и нови приятели, на които искрено благодаря, че ме накараха да се почувствам у дома.

Ето още малко снимки:

След като на 15 юни разтоварих току що отпечатаната "Иваил цар", книга втора, а на 16-и я представих в Пловдив, след два дни почивка дойде ред на Бургас. Домакин беше "Дом на писателя".

Разговорът започна още от Северозападната трилогия, защото последната книга, която представих тук преди две години беше "Автономията????". Така че при тази среща нямаше как първо да не разкажа за "Май ше ни бъде..." - завършека на северозападната история. А после, разбира се, и за "Иваил цар", книга първа и книга втора. Интересен разговор се получи. Благодаря на всички замесени.
Ето и още снимки (за тях пък благодаря на Маргарита Динкова):

Предния ден ги получихме топли от печатницата. До посления момент се чувахме всеки ден с Николай (човека, с когото контактувахме от "Алианс принт"): "Днес отпечатахте ли книжните тела?"; "Влязоха ли за печат кориците?"; "Дойде ли ред на лака на заглавието?"... И така хем бяхме в срок, хем нещо малко да се обърка, и отивахме на кино. Или поне отивахме на представяне без книги. Обаче не се обърка. В четвъртък са отпечатали и последната бройка "Иваил цар", книга втора, натоварили са ги на палета и са ни ги пуснали по куриер, в петък ги получихме, Стоян ги разтовари и подреди в склада, а в събота - пътуване до Пловдив за премиерата на книгата.

Срещата с пловдивчани по традиция беше в Петното. И беше в рамките на литературния фестивал "Пловдив чете". Непринудена и хубава, както винаги.
Вижте тук още малко снимки (за които благодарим на Христо Атанасов):

Първото ми гостуване в Ботевград беше истинско удоволствие за мен. Не само защото бях на гости по покана на цели две културни институции в града (Исторически музей Ботевград и Библиотека "Иван Вазов"), а и защото се запознах с много позитивни и готини хора. Почувствах се сред приятели. Благодаря!

Тук може да видите снимки от срещата (снимки: Библиотека "Иван Вазов", Ботевград):

В Пловдив с "Иваил цар" бяхме през ноември 2017. Някои неща се подразбират от само себе си: "Петното на Роршах", готини хора, интересен разговор.

Ето и още снимки.

Ето какво разказаха от Регионана библиотека "Гео Милев" за гостуването ми в Монтана:
"Дни преди Коледа, Стоян Николов-Торлака отново успя да напълни залата на Регионална библиотека „Гео Милев” в родния си град. Поводът беше представяне на първата част на новата му книга „Иваил цар”. Водещ на срещата бе Сибил Бойчев, който предразположи автора към един интересен и увлекателен разговор. Срещата уважи заместник областният управител Цветко Цветков.