Ето, че можело! След като години наред по-голямата и по-примирена част от българския народ повтаряше като някаква мантра, че няма никакъв смисъл да се протестира, защото управляващите и едрият капитал са се сраснали и си правят каквото поискат, само за няколко седмици се оказа, че смисъл има. И то голям!
Представителите на финансовия каймак, които си развяваха байраците както искат толкова много време, получиха два звучни шамара, без да имат възможност да се опомнят помежду им. Изненадата от неочаквания яростен отпор срещу маститите им интереси ги стресна и принуди да скрият зад гърба си чертежите, на които зелените площи са задраскани и на тяхно място се мъдрят сиви лифтове, комплекси, увеселителни паркове…
Едва ли е нужно да припомням, че първото „подхлъзване” на „инвеститорите” дойде с опита да се приемат промени в Закона за горите, които да разрешат изсичането на неясно колко дървета с неясно какви мотиви, без да се променя статута на терена. В началото големите играчи май погледнаха на протеста срещу намеренията си надменно, предвкусвайки, че шепата излезли на улиците за пореден път ще се принудят да подвият опашки и да се скрият в дупките си.
Когато това не стана, те прибегнаха до обичайните си методи – медийно затъмнение, полицейски арести, опорочаване на протестите чрез „внедряването” на полуолигофрени провокатори. Да, но за голямо тяхно учудване този път изпитаните методи не дадоха желания резултат иуправляващите се видяха принудени да заповтарят как намеренията им не били разбрани правилно и да замразят промените.
Макар и първият шамар да бе по-звучен и да засегна много повече интереси, вторият удар срещу интересите на малцината избрани лично на мен ми достави дори по-голямо удоволствие. Защото дойде от Варна. Тоест от т.нар. провинция, толкова оплювана и хулена от „просветените” столичани. Тоест от града, който през последните години стана печално известен освен като морска столица и като такава на срастването между местна власт и групировки. Тоест от мястото, на което са минали всичките ми невръстни лета…
Да направим кратка ретроспекция на събитията. Строежът на Морската градина (тогава в покрайнините на Варна) започва още в края на XIX век. През годините площта на парка се увеличава, а между алеите са засадени все нови и нови редки, екзотични и традиционни за страната ни растителни видове. Всичко това продължава до началото на 90-те години, когато голяма част от площите са реституирани (напълно незаконно, между другото).
Използвайки различни трикове и вратички в правилата мастити „бизнесмени” откъсват парче по парче от парка и го застрояват. Това, разбира се, се случва със знанието и съучастието на местната власт. Строи се навсякъде, част от алеите са заградени без всякакво законно право и гражданите нямат достъп до тях, а из парка съвсем спокойно се разкарват и паркират мутренски джипове.
Това продължи години наред, а черните облаци над Морската градина се сгъстиха още повече в края на март 2012-а. Тогава Общинският съвет прие, че в Общия устройствен план на Варна могат да влязат в сила „специфични правила за застрояване”, които да отворят още по-широко вратата пред интересите на безогледните инвеститори.
Постепенно обаче обикновените варненци, които обичат града си, осъзнаха, че вече няма за кога да си траят. Бяха организирани няколко протеста, най-многобройният от които във вторник, на 3 юли. В навечието на гласуването на ОУП от Общинския съвет 1000 жители на морската столица блокираха едно от централните кръстовища в града, обединени от мотото „Окупирай Варна”.
Властите явно бяха силно изненадани, а пристигналите на място органи на реда са попаднали в небрано лозе. За това сочи и докладът за четирите ареста, направени в края на протеста. Причината за всеки от тях е от любопитна по-любопитна: 1. Ударил полицай със скейтборд; 2. Хвърлил кен бира по полицай; 3. Блъснал полицай, който паднал на предния капак на автомобил; 4. (Моят личен фаворит) Крещял на полицай да си скъса пагоните и да се „разберат като мъже”.
Далеч съм от мисълта да изказвам неуважение към органите на реда. Допускането на такова смехотворно поведение от страна на някои демонстранти обаче идва само, за да покаже объркването им и неспособността да реагират адекватно, опазвайки мирния характер на протеста.
Варненци бяха решени да продължат да защитават Морската си градина и още на следващата сутрин (вчера) окупираха Общинския съвет, където трябваше да се приеме Общия устройствен план. Повечето от тях бяха въоръжени с плакати, изразяващи недвусмислено исканията им, а някои дори успяха да влязат на сесията на местната управа.
И, когато протестиращите се готвеха за отчаяна съпротива, стана чудото! Лидерът на общинските съветници от ГЕРБ Иван Портних внесе предложение, което изненада (почти) всички. Някои много приятно, други – ужасно неприятно. Първите приеха новината малко резервирано и недоверчиво, а вторите трябваше да стиснат зъби и да се направят на щастливи, разправяйки наляво и надясно от колко време се борят точно за това. Никой не посмя да се изправи открито срещу подобно предложение, разбира се. Колкото и силни да са личните интереси, това би означавало демонстративно политическо самоубийство.
А „това” направо си е мечтата на всеки природозащитник. Иван Портних обяви, че след консултации с премиера, вицетата Цветан Цветанов и Симеон Дянков и министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, групата на ГЕРБ в Общинския съвет предлага в Общия устройствен план да бъдат внесени корекции, които „по категоричен начин да забраняват строителството в Приморския парк и Ботаническата градина”. Нещо повече – евентуалното искане за строителство от собственици на частни терени автоматично ще означава, че те ще бъдат отчуждавани и приобщавани към територията на парка.
Решението на практика постановавя през следващите 25 години никой да няма право да извършва каквито и да било строителни дейности от Вълнолома до Евксиноград, както и на територията на Ботаническата градина. Но това не е всичко: постановлението на Общинския съвет включва присъединяването към Морската градина на местностите Салтанат, Горчива чешма и Долна трака, като по този начин територията й се удвоява.
Единствените две официални изключения общинарите направиха за построяването на детска градина и бъдещото изграждане на зоопарк в Морската градина. Неофициалното изключение пък идва от клаузата, според която издигнатите досега на територията на парка сгради няма да се събарят.
За варненци това означава основно, че няма да бъдат разрушени построените жилищни сгради по т.нар. „Алея Първа”, разположена непосредствено до плажната ивица. Именно това бе и причината, въпреки очевидното си задоволство от решението на Общинския съвет, снощи около 300 граждани да организират нов протест, с цел ревизиране на разрешенията за строеж на тази територия.
Времето ще покаже какво ще се случи с постройките на „Алея Първа”. Още повече, че сделката за продажбата и в момента е обжалвана пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург от варненската архитектка Калина Павлова.
Времето обаче за пореден път показа и друго нещо: кликата на властта и едрия (а не рядко и сенчест) бизнес може да вирее единствено в условията на овче бездушие от страна на народа. Когато хората покажат, че са решени на всичко, за да защитават правата си и законността, раците са принудени да скрият крадливите си щипки и да се приберат в подмолите си.
Браво, варненци, браво! Време е и вие, а и всички ние да отвоюваме държавата си от задушаващите монополи, олигархични игрички и самодоволни муцуни с девиз „Газим, бегай!”…