ГЕШЕФТИЗАЦИЯ ПО СТАЛИНСКИ МОДЕЛ

Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…