Багряна Попвасилева Беланже

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи. Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.” - Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки от Сорбоната

Радослав Цвятков, Варна:

"Торлак, докладваха ми, че в тази съборетина се бил родил някакъв драскач. Съвсем случайно в раницата ми се намери един истински роман, та им викам на местните - "Гледай ве, каунь, ей това е литература, не някакви лигави либовни истории, сънища в летни нощи и прочие смехове"  - 
такива поздрави праща Radoslav Tsviatkov от Страдфорд на Ейвън пред родната къща на Шекспир 

radoslav tsviatkov england

Кирил Кирилов, Китай

Школата по българска северозападна летература у Китай просперира. Кирил Кирилов се оплаква, че нито може да си стигне до книжлето заради местните читателки, нито па до читателките - заради книжлето...:)

kiril kirilov 2016

Елена Василева:

"Само преди половин час един мил куриер ми донесе "Иваил цар " от Стоян Николов-Торлака. Дъщеря ми веднага я отмъкна за да си я вози в количката, но аз успях да си я върна обратно, не без яростната и съпротива, разбира се.
А сега сериозно-имам големи литературни и емоционални очаквания. Изгарям от нетърпение. Торлака е един от най-ярките и категорични творци днес. Но не е само това. Той не се плаши от цензура, политици и тем подобни. Неговият глас е винаги силен и истински. И съм сигурна, че всичките ми очаквания за тази книга ще се оправдаят. А ако все още не сте прочели дори първите му книги, то веднага се поправете!"

elena vasileva

Мария Кендичева, Пловдив:

„Пестих я. Мноооого я пестих, но... уви, свърши! И да, тази* наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане "Северозападен романь". Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак "Автономията????" ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Ама, не съм сигурна. То баш тогава след раждането е известно на всички, че жените имат някои хормонални изтрещявания и бягства от реалността, та може проблемът да си е в моя телевизор ;) Но... Сега дочетох "Май ше ни бъде..." и... Още си я "примлясквам". Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам."

* "Май ше ни бъде..."

maria kendicheva mshb

 

Надежда Дурдова

А дали са красиви читателите на Торлака!? Ей го тука Тодор. Цели две книги му е взела Надежда Дурдова, да си уплътнява свободното време.

nadezhda durdova

Красимир Каменов, Видин

  • krasi-kamenov-01
  • krasi-kamenov-02
  • krasi-kamenov-3
  • krasi-kamenov

Видинскио естет, журналист, общественик и гастроном Краси Каменов от Видин е цар на летературно-кулинарните натюрморте. Макар че то не е и баш натюрморт тва, оти рикиата и летературнете произведенеа са живи същества. За книгите е ясно - нали они създават нови светове. Ама пък и "спирт" иде от латинското "спиритус", дека значи "дух".
Значи преправяме определението за декорациите на Краси от натюрморт на "натуралньо великолепее".

Мария Панчева:

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!"

Тихомир и Бела

Тихомир и Бела знаат кък да си използват тераската най-целесъобразно  
А техните приятеле Джон Мурати и Валентина сума време са ги лъгали, че книгите на Торлака са се свръшили по книжарниците, само и само да им поръчат книжлета директно от афтуро с афтуграфец, и да им ги занесат за подарък, кога се видат. И те го те - подаръко на централно место 

tihomir i bela

 

А за Иваил цар какво да ти кажа....влюбена съм!:)) ще му пристана ей!:) много нещо си направил и ако бяха онези времена направо се женя за него:)

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg

Фейсбук

Loading ...