Пловдив, премиера на "Иваил цар", книга втора.

plovdiv 2018

Предния ден ги получихме топли от печатницата. До посления момент се чувахме всеки ден с Николай (човека, с когото контактувахме от "Алианс принт"): "Днес отпечатахте ли книжните тела?"; "Влязоха ли за печат кориците?"; "Дойде ли ред на лака на заглавието?"... И така хем бяхме в срок, хем нещо малко да се обърка, и отивахме на кино. Или поне отивахме на представяне без книги. Обаче не се обърка. В четвъртък са отпечатали и последната бройка "Иваил цар", книга втора, натоварили са ги на палета и са ни ги пуснали по куриер, в петък ги получихме, Стоян ги разтовари и подреди в склада, а в събота - пътуване до Пловдив за премиерата на книгата.

Срещата с пловдивчани по традиция беше в Петното. И беше в рамките на литературния фестивал "Пловдив чете". Непринудена и хубава, както винаги.
Вижте тук още малко снимки (за които благодарим на Христо Атанасов):

Иваил цар в Ботевград

botevgrad 01

Първото ми гостуване в Ботевград беше истинско удоволствие за мен. Не само защото бях на гости по покана на цели две културни институции в града (Исторически музей Ботевград и Библиотека "Иван Вазов"), а и защото се запознах с много позитивни и готини хора. Почувствах се сред приятели. Благодаря!

Тук може да видите снимки от срещата (снимки: Библиотека "Иван Вазов", Ботевград):

Торлака в Чирпан, октомври 2017

  • chirpan-03
  • chirpan-poster

Гостуването на Народно читалище "Пейо Яворов 1867" беше част от празничната програма по случай 150-годишнината от основаването на читалището.
Ей, и да не кажете, че в такива институции не работели млади хора! Цялото събитие беше по инициатива на най-пресния член на чирпанския читалищен екип - Тихомир Танев.
Това беше първа среща на чиранлии със северозападната литература, ама хич пък не се притесниха. Нито се уплашиха от богатството на изрази за бой в северозападния диалект.

Пловдив, ноември 2017, "Иваил цар"

ivail plovdiv

В Пловдив с "Иваил цар" бяхме през ноември 2017. Някои неща се подразбират от само себе си: "Петното на Роршах", готини хора, интересен разговор.

Ето и още снимки.

Северозападната трилогия в Габрово, септември 2017

Защо се мотах толкова с текста си за хумористичната Северозападна трилогия в столицата на хумора? Защото тия габровски шегобийци ми надрънкаха едни подаръци, та нямаше как да се начудя.

Добре, пурата Chibao от приятелката ми Мърфи я изпуших с такъв кеф, че все още, като се сетя, и усещам вкуса в дробовете си. Ама любезните домакини от „Дом на хумора и сатирата“ ме разбиха на парчета. Необходимо е да уточня, че сладко не ям под никаква форма, но като се прибрах и погледнах торбичката с подаръци, намерих в нея захарничка...

  • gabrovo-2017-01
  • gabrovo-2017-02
  • gabrovo-2017-03

"Иваил цар" в Монтана, декември 2017

mont ic 02 a

Ето какво разказаха от Регионана библиотека "Гео Милев" за гостуването ми в Монтана:
"Дни преди Коледа, Стоян Николов-Торлака отново успя да напълни залата на Регионална библиотека „Гео Милев” в родния си град. Поводът беше представяне на първата част на новата му книга „Иваил цар”. Водещ на срещата бе Сибил Бойчев, който предразположи автора към един интересен и увлекателен разговор. Срещата уважи заместник областният управител Цветко Цветков.

Стрешер фест 2017

ivail predna korica

Ето ви малко суха статистика. Горно Озирово е едно типично северозападно село, закътано в диплите на Предбалкана.  Ако не си откачалник като мен, който е addicted to родния си край, ще влезете в Гугълчето и ще прочетете, че има тристатина жители, че реката, която минава през него се казва Черна, а из околните сурови планини Вълчан войвода правил османлиите льохави.

Je suis parisien

paris IMG 0848

Полетът до ПарижО си беше един път. С едно изключение. Това жените са чудо чучуято, значи! Хемм най-официално й обещах на мойта убавица още преди да се вземем, че само ще гледам, ама няма да пипам, хем знае, че харесвам червенокоси, хем е наясно и че татуировките ми плакнат окото, пък и кристално схваща (поне би трябвало), че ако някой мъж не се заглежда по жени, значи подобен тип поведение е по-притеснителен за съпругата му от първите симптоми на кризата на средната му възраст… Ама те!

Трилогията в Русе, 2017

Русе, BH културен център.

  • ruse-2017-04
  • ruse-2017-05
 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-14.jpg

Фейсбук

Loading ...