Новини

„Иваил цар“, книга втора – исторически роман, честен до кръв

Само половин година след „Иваил цар“ Торлака е готов с нейното продължение

Ivail 2 korica

„Иваил цар“, книга втора е от романите, които не можеш да четеш между другото. Тя те пренася в средните векове и те оставя там, докато не затвориш последната страница. А после още дълго е в мислите ти. Представяш си царя, мислиш за битките, за решенията, които е взел, чудиш се, какво щеше да стане, ако… Обаче в историята няма „ако“.

Стоян Николов-Торлака е пресъздал управлението на един от най-забележителните ни владетели така, както то е достигнало до нас през вековете: кратко, бурно, изпълнено с много битки, запомнящо се. Базата за повествованието са историческите извори на византийските хронисти, а авторовото въображение е добавило детайлни шрихи към образа на царя и го е развило до забележителната личност, каквато Иваил безспорно е бил. Факт, в който нямаме повод за съмнение, знаейки, че повече от 70 години след смъртта му, в различни части на Мала Азия се появяват самозванци, наричащи се наследници на владетеля, само за да се възползват от поне частица от уважението, което този цар и пълководец си е спечелил приживе.

„Иваил цар“, книга втора започва от там, от където свърши първата част: сядането на Иваил на търновския престол. Колкото и нелек да беше пътят му до трона обаче, трудностите и тежките избори тепърва предстоят. Болярите заговорничат в двореца, византийците подготвят свой храненик за българския престол, татарските войски търсят плячка, задава се война на два фронта… Ще се справи ли владетелят с предизвикателствата, които стоят пред него? Ще успее ли да съхрани човека в себе си? Ще изживее ли истинска любов?

Историята на Иваил на страниците на Торлака е толкова жива и искрена, че няма как да не ни замисли, натъжи, вдъхнови… Няма как да не ни развълнува.

Текстът на задната корица на книгата е от литературния критик Силвия Недкова:

„Мъжка книга, в която битките са чисти, а дворцовите интриги са като кал под ноктите. Наситена с неукротима енергия частица от историята, срамно премълчавана досега – за нераздадената справедливост, за извечния страх по тези земи от разрушаване на статуквото, за късогледството на мнозинството, с което сме белязани отдавна. Едновременно епична и лична книга, в която мъжът Иваил и царят Иваил воюват с демоните си – личните и общите.

Втората част на „Иваил цар“ е разказ за тежестта на короната. За времето в живота на всеки мъж, когато изпълнява дълга към себе си, към рода и народа си. Младият Иваил в първи том извървява дълъг път в търсене на смисъла. Коронованият Иваил трябва да отстоява извоюваното. И го прави, като плаща цената докрай.

Стоян Николов се отнася към Историята като към приятел – малко непохватно, понякога грубо, но винаги честно до кръв. Сигурно е било болезнено да се пише такава книга, може би дори повече, отколкото е болезнено да се чете. Но читателят ще погълне ненаситно всяка дума. И ще ѝ повярва.“


Само ден след като книгите пристигнаха от печатницата, предстои първото представяне, а идната седмица идват още две:

16 юни, Пловдив, "Петното на Роршах", 20:30 часа
19 юни, Бургас, Дом на писателя, 18:00 часа
20 юни, Варна, Social Tea House, 18:00 часа


"Иваил цар", книга втора може да поръчате вече и от нашия магазин.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg

Фейсбук

Loading ...