Родолюбие на гол тумбак

Един мой приятел от студентските години ми гостува периодично, тъй като е решил да „ъпгрейдне“ учителската си квалификация с още една магистратура. Разбира се, в това няма нищо лошо. Идва за няколко дни на месец, ходи на очни, прави си дълги разходки из Търново, изненадва се приятно или се възмущава на новостите. По-скоро в зависимост от настроението си, не заради конкретния обект. И така. Пък вечер си сипваме по нещо и обсъждаме животЪТ, Вселената и всичко останало.

То се знае, че обикновено търсим да защитаваме противоположната на изразената от другия позиция, за да има плурализъм, пък и да тлее лекинко някакъв зачатък на спор, че иначе ще заспим от скука заедно с децата. Всичко е добронамерено, както си беше и преди повече от петнайсет години. Такива приятелства са кът, та да не урочасвам…

Вчера се заговорихме за лекциите му и той каза, че някаква преподавателка им изнесла такава за паралелите в методиката на обучението по География в балканските страни. Май така се казваше, не съм убеден, но смисълът е този. И основният извод, на който наблегнала, бил, че в сравнение с комшиите, в нашата мила Родина учениците получават много по-малка доза патриотизъм, докато учат география. Не се наблягало на родолюбието. По география, видиш ли. Ако в родното образование се обръща недостатъчно внимание на канските усилия да се въдвори умиление към всичко родно, значи нещо съм се объркал.

И после ние се учудваме, че хората скачат на нож, когато им кажеш, че „Под игото“ и „Време разделно“ са литературни произведения, които отразяват историческата действителност през собствената призма на автора и съдържат съвсем целенасочени заложени разграничителни линии. Ами, ще скачат, след като и университетските преподаватели мислят, че това е големият проблем на образованието ни. И малцина проумяват, че родолюбието ни в момента е заключено в това със зъби и нокти да се мъчим да убедим децата си (а и себе си), че България от Златния век и епохата на първите Асеневци има нещо общо със сегашната България. За жалост обаче истината е, че общото се ограничава кажи-речи само до името и (част от) територията.

В момента ние крещим с пълно гърло и се бием в гърдите, че сме наследници на предците си. Да това може да е така, поне генетически. Но, знаете ли кога България е била велика? Във времена, в които владетелите и народа й не са се държали като наплашени комплексари, а са проявявали далновидност. Айде да си признаем честно дали такова поведение има нещо общо с нас. Тук и сега.

Кой щеше да говори за черепа на Никифор, ако родът на Крум не беше дошъл от тресящия се в предсмъртна агония Аварски хаганат? Да, български род, но пришълец в Дунавска България. С каква азбука щяхме да се гордеем, ако Борис не беше приел учениците на ромеите (може и с майка славянка, не споря, въпреки липсата на категорични доказателства) Кирил и Методий? А славните победи на Асен, Калоян и Иван Асен II? Щяха ли да са факт, ако царете ни не можеха да разчитат на куманските си съюзници, част от които впоследствие се заселват по земите ни и сега са част от народа ни? Същият народ, който от няколко години сипе огън и жупел върху шепа окаяни бежанци, които са върхът на цивилизацията пред куманските езичници и варвари?

В момента родолюбието се приема по презумпция като преклонение пред и гордост с миналото ни. Защото днес ние нямаме с какво да се гордеем, въпреки че се опитваме да вдигнем пушилка покрай всичко. Тъкмо обратното. Колкото и да се опитваме да го скрием зад високопарни фрази, крайният ефект е тъкмо обратният.

Кое точно е останало от прословутия през Възраждането култ към знанието, който е карал сиромаси да късат от хляба си, за да изучат поколението и стотици читалища да никнат из българските земи от волни пожертвования? Бясната мантра за родолюбието ли? Кое дете ще повярва, че България е славна държава, като осъзнае, че учителите му са затрупани с бумащини и преподаването им идва преко сили, защото е последна грижа на Министерството? Или когато види, че най-умните и способните отиват да учат в чужбина, а после обикновено и си остават там завинаги?

Някой ще обърне ли внимание, че владетелите ни са издигали колони и изсичали надписи в непристъпни скали, за да увековечат знаменателни събития, след като сегашните ни управници режат лентички на обекти, които се разпадат още, преди да обърнат гърба си? На какво родолюбие можеш да научиш децата на хора, болшинството от които просто свеждат глава и скудоумно отказват да се борят с несправедливостите и беззаконията, които го заливат всеки ден от всички посоки по най-неприкрития и нагъл начин?

Колкото и да повтарят на децата ни в часовете каква велика нация сме, няма да ги убедят. Поне не за дълго. Та нали ще прочетат „Хубава си моя горо“ и после ще отидат на Слънчака или в Банско. На кое да вярват? На заветите на предците ни или на лакомите, унищожаващи дърветата и циментиращи всичко, задници, герои на нашето време? Нали ще видят рушащите се къщи, истинско произведение на изкуството, строени преди повече от век, а сега оставени умишлено безстопанствени, за да паднат най-после и да освободят място за някой мол или хипермаркет? Е, понякога се налага клошар да ги пали, ако работата е бърза или обществото възнегодува срещу явните мафиотски намерения, ама това е друга тема. Нали ще прочетат случайно, че бабите и дядовците на сегашните управляващи са се бутали едва ли не насила да дадат Пиринска Македония, а вече очертаващият се като за трети път премиер няма и понятие какво е Крайовска спогодба, пък камо ли за какво иде пише в нея?

Силно застъпено родолюбие в учебните програми на гол тумбак не става. Децата са мислещи същества. Колкото повече им кряскаме за предишното си величие, толкова повече можем да се надяваме само на едно. Че рано или късно ще забележат колко сме жалки на фона на предците си и какво окаяно наследство им оставяме. Ако не се стреснем и не променим нещо, разбира се.

Оня ден някъде прочетох „Какво ли би станало, ако патриотите ни от Балканските войни се срещнат с Динко и Перата?“. Майко мила…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

rosen-manchev.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...