Разделението (ни) (им) прави силата!

Може и да ставам досаден, защото го повтарям за en-ти път, но единственото нещо, което крепи българската политико-олигархична КОЙ класа на власт, е разделението помежду ни. Възможно е и по-досаден да стана, тъй като няколко пъти вече пиша за старозагорския парк „Бедечка“, според някои защитена от закона природна зона, съобразно мнението на други – апетитна хапка за булдозери, багери, кранове, бетоновози и в крайна сметка – лява ръка – десен джоб.

Най-вероятно си спомняте, че милото ни Народно събрание пренебрегна гласуването на мораториума върху строежа в парк „Бедечка“ и имаше там едни въздържали се от водещата политическа сила, раздирана от вътрешни конфликти, които позволиха да се отложи решаването на казуса с няколко месеца. А през това време в „Бедечка“ може да се строи. От определени фирми, КОИто имат привилегията да се възползват от завареното положение.

Оня ден се състоя обсъждане на това кое-какво-що.  Не съм бил там, честно си признавам, макар да говоря в първо лице, единствено числи, но новите технологии позволяват да се информираш и дистанционно. Изгледах внимателно записа от общественото обсъждане за Общия устройствен план на Града под липите. Ами, пълна кретения, наистина няма.

Кметът на Стара Загора, Живко Тодоров, си е бил отбой, че така е по-лесно. Нямаше ги и други важни за бъдещето на „Бедечка“ управници. Писах го преди, ще гои напиша и сега – съдбата на „Бедечка“ е в концептуална зависимост със съдбата на цялата ни държава. Докато „ония“, КОИто смятат, че държат властта, не бъдат научени от гражданското общество, че са просто едни изпълнители на народната воля и ние сме им работодатели, „Бедечка“ няма да е изключение, а правило.

С извинение към заралии, но въпросното обсъждане е пълно посмешище. За какво става въпрос? За селски сбор, точно за това. Едни хора защитават правото, на себе си, на децата си, на бъдните поколения, да имат зелени площи и „бели дробове“ в родния си град.

Други хора си искат земите, тъй като не е напълно ясно защо техните ниви в „Бедечка“ не са овъзмездени преди десетилетие-две. Било чрез „заменки“, било чрез финансови компенсации. Така или иначе и те са си прави, уж живеем в законова държава и всеки има право  на собственост.

Инвеститорите пък си знаят тяхното. И са прави за себе си. Всеки иска да строи някъде, а не им се играе със седмица спатия, защото съвсем не са дребни риби или регионални играчи, макар на хартия да са точно такива. Поне за началството им това не важи. „Бедечка“ е апетитна, пак се връщам на думите си, че този парк е една представителна извадка за ситуацията със защитените местности в цялата ни страна.

Въпросът е защо държавата и местната власт в частност не са взели необходимите мерки навреме, за да бъде „Бедечка“ парк като парк, в който да се разхождат майки с колички, преплели пръсти влюбени тийнейджъри и възрастни хора, които искат да се зарадват на последните си слънчеви дни. В продължение на десетилетия казусът се премята от една е друга ръка, а решение не дебне отникъде.

Отговорът е един. Поне аз така си мисля, базирайки се на това и онова, с което бях принуден да се закърмя през годините на „Прехода“.

Когато се наложи, Народното събрание ще си затрае, най-малкото чрез „въздържал се“. Ако трябва местната власт ще се направи на разсеяна. Ония, с парите с неясен произход, ще метнат тук и там по някой лев, а после ще се озъбят като бесни вълци. Шепата будни граждани ще надигнат прегракнал глас. Собствениците на имоти пък ще търсят трийсетте си сребърника.

И накрая какво? Всички се блъскаме яростно като топче в джаги, а един-двама-трима мармота увиват шоколада си в станиол. Схемата работи безотказно.

Засега…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-002.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...