Бъдни вечер мина! Да живее Бъдни ден!

Дори и биволът има нужда от кратки моменти, в които да си поеме дъх. Само за да си подостри рогата, разбира се.

Последните седмици на старата година са повод за много диаметрално противоположни размисли, емоции и действия за повечето от нас. Едни се тюхкат за пропуснатите възможности и скърбят по безвъзвратно загубеното. Други пък му отпускат края като за последно и подлагат стомашно-чревния си тракт, дробеца и джобеца на почти непосилни изпитания. Трети правят що-годе обективна равносметка на миналото, настоящето и бъдещето и запазват относително спокойствие. Четвърти горят стари мостове, преди да са построили нови, пети строят нови, преди да са изгорили старите… Шести и седми вършат всичко гореспоменато накуп.

Има и разни, дето обясняват на всеослушание, че Коледно-Новогодишните празници били дни като всички останали, ама на тях не им вярвам. Убеден съм, че не го мислят. И аз не съм религиозен, но възраждането на природата, обновяването на Вселената са втъкани в нас от зората на времето, така че такива демонстрации на ексцентричност ми изглеждат чиста проба позьорство.

С риск да ви досадя с личните си размисли, това време на годината за мен е период за облизване на раните, разтъркване на натъртените места, но най-вече за укрепване на надеждата, че най-доброто тепърва предстои. Че, ако вървиш по пътя, който си си избрал, без да се съобразяваш с нищо друго, освен със законите на Вселената и Конституцията, ще ни бъде. Защото той е единственият път, който, макар и евентуално, ще те държи в мир със себе си. Гаранция няма, но едно е сигурно – ако следваш широките магистрали, рано или късно я платното се нагънало като хармоника, я си превишил скоростта, я си карал прекалено бавно, я си попаднал в задръстване, верижна катастрофа или си изпуснал правилната отбивка…

Все пак целият този жив организъм, Вселената, от която всеки от нас е една невидима прашинка, има непреодолим ритъм, но дори и снежинките (за съжаление все по-рядко ги виждаме) имат уникална за себе си форма. Всички стават еднакви едва след като полетът им ги приземи в безформената маса, а после ги покрие и калта на злободневието.

Осъзнаването на тленността на битийното, надеждата, съпричастността с вечната победа на светлината над мрака. Това стои в основата на лудостта, която обхваща по един или друг начин всички ни около Коледа. И тези размисли, емоции и действия наистина нямат нищо общо с християнството, да ме прощават религиозните. Те са друга бира, която пулсира във вените ни от зараждането на живота.

Ако махнем опаковката – белобрадия старец, елхата, джингълбелсите, пазаруването, масите, претрупани с чаши и чинии – какво остава? Голата истина. Един миниатюрен отрязък от време, в който можеш да си отпуснеш душата истински и, както да си позволиш да надникнеш вътре в нея (дотолкова, доколкото ти стиска), така и да й вдигнеш чергилото, за да покаже едно око и тя за външния свят. Поне за момент. Дължиш го и на себе си, и на нея. Разбира се, ако го усещаш по същия начин. Меродавни отговори няма. Има само вечни въпроси, но, ако си разиграеш конете правилно, точно в този миниатюрен отрязък от време те може и да не кънтят в главата ти. А само да звънят закачливо като коледни звънчета.

Има време да за борба и време за веселба. Има време за разделение и време за взаимност. Има време за дързост и време за смирение. Има време за крайности и време за умереност. Има време за бой с вятърни мелници и време за градене на въздушни кули. Има време да живееш истински и време да дишаш на пресекулки. Има време за всичко.

Сега е време да сме в мир със себе си и с околните. Ако ни стиска, ако ли не… И в двата случая наздраве и се обичайте! И в буквалния, и в преносния смисъл. Любовта ражда живот и му дава сила да цъфти. В буквалния смисъл.

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-013.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...