Защо тъгува Петър Волгин

grigor volgin

Петър Петров Георгиев. Това е истинското име. Иначе оная мода с Ленин, Сталин, Янко, Буда, Кардам и т.н. и т.н. я знаем всички. До болка ни е познатo влечението на привържениците на оня строй към псевдонимите.

Та, толкова за Волгин. За подобни или лошо, или нищо. Сега малко да се опитам да поразсъждавам върху трогателната драма, която Пешо Рашибозука разигра около родолюбивата еуфория, която тресеше нас, онази част от българите, които все още не се срамуваме, че сме такива, по време на финалния турнир на АТР в Лондон.

Ако някой все още не е разбрал, Пешо (на когото всички ние плащаме заплата, тъй като той е държавен служител в национална медия, позиционирана в столицата на България, намираща на 42 градуса северна ширина и 23 източна дължина, макар и Пешо да се държи като че ли битува на 55 с.ш. и 37 и.д.) се изказа остро негативно относно искрената радост, която в геометрична прогресия завладяваше сънародниците ни тук и в чужбина с всяка следваща победа на Григор Димитров.

Според Пешо не трябвало да „ни занимават“ с успехите на най-добрия ни тенисист. Пешо иска да накара вълнуващите се от резултатите на тенисиста ни да замлъкнат. Ако можеше и директива би пуснал.

На товариш това му било досадно. Че не се радва както, ако Александър Зверев беше спечелил турнира в Лондон, това е ясно. Опа, пак щеше да му е досадно, защото Зверев е руснак, но не играе за любимата страна на другаря от БНР-то. И неговите родители са избрали разума пред великите постулати за светлото бъдеще и комуналното настояще и са се изнесли за Германия. Пешо искрено се ядосва на всяко едно нещо, което може да обедини българите около която и да било кауза, па макар и била тя спортна, па макар и била тя нямаща нищо общо с България.

Прави го, защото ако родителите на Гришо не го бяха откъснали от блатото, в което сторонниците на Пешо превърнаха родината ни, той с положителност щеше да работи за 4-500 лева, да гледа големия тенис и Никол по телевизията и да дава половината си заплата за търкане на пеевски талончета. А Пешо и неговите идеологически бащи искат тъкмо това. Народ, чието ежедневие е сиво като катаракта, душевните и физически мастурбации заместват полета на мисълта и мечтите, а тотото е единственият ефимерен изход от мизерията.

Хора като Пешо ненавиждат хора като Гришо. За щастие на хора като Гришо им е през най-дългия от вторичните полови белези за хора като Пешо.

Пешо не иска да „ни занимават“ с разни си Гришовци, дето печелят международни турнири от най-високо ниво тук и там, защото има опасност голият му задник да лъсне като калайдисана котленка на месечина. Как могат Пешо и сторонниците му да привлекат и грам внимание, ако има такива като Гришо? Не само в спорта. В политиката, в обществения живот, в медиите, в бизнеса…

Къде отиват Пешовците тогава!? С техните митологеми, високопарни безпочвени дрънканици, кухи опорни точки и садо-мазохистично безвремие… Съсловието на другаря Волгин може да битува само в среда на посредственици, в която да изпъква с неистовите си крясъци и истеричните си постулати. Тяхната среда не търпи победители. Здраво трудили се, дръзнали да разперят крила, приемащи провала като мотивация, готови във всеки един момент да надигнат чело от калта и да продължат напред, без дори да измият разранените си лакти и колене.

Ако децата вземат пример и подражават на подобни на Григор Димитров персони, как оялите се меценати на Пешо ще намират кротки и прекършени още в зародиш послушковци, които да се примиряват с беззаконието, простотията и безволево да слугуват за коричка хляб? Да, Волгин не иска да го занимават с класирането на Гришо в топ три на световния тенис, защото в една истинска конкурентна среда Пешо може да се класира на подобна позиция единствено в надпревара за подхвърляне на небивалици. За него и за себеподобните му всеки успял българин, всеки човек, който надига глава над блатото, а не диша със сламка, подаваща се от тинята, е враг на народа.

Ако зависеше от Волгин и другарчетата му, всички трябваше да сме посредствени, за да блесне величавото им съществуване. Подобни хора не могат да схванат понятия като „демокрация“, „плурализъм“, „свобода на мнението“. Те мислят, че някой ги занимава с нещо си, макар и никой да не ги насилва да правят каквото и да било. И Волгин ни занимава с предаване, и брадъри има, и сапунки, и чалгии, но, честна дума, от всичко това познавам само откъслечно през социалните мрежи. Въпрос на личен избор. Ама за Пешо по-голям кошмар от личния избор няма.

Пешо не иска да се автоцензурира, защото е обратното на гений. Пешо иска да цензурира всички и всичко. Да не се говори за успехите на Гришо. На него му трябва разединен, смачкан, обезверен и прекършен народ, който да гледа с благодарност и надежда на североизток. Хора, които печелят милиони от наградни фондове на световни турнири и се нареждат сред най-добрите в попрището си за Пешо са ужасТ. Ако можеше с най-садистично удоволствие би ги изпратил оттатък Волга, за да измрат по ГУЛАГ.

Не, че обичам да давам,пък камо ли да получавам съвети,ама… Ако ви стиска, не се страхувате от трудности, разочарования и мечтаете да вдигнете някой трофей в живота си, вдъхновете се от Гришо. А онова, другото, е Пешо. Посредствен, комплексиран, крещящ за внимание за сметка на истински заслужаващите го…

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...