Мълчанието на блейките

bosia

За мой срам не познавам лично Кольо Босия, признавам си. Пиша това и онова срещу всяка следваща власт, участвам в тоя и оня протест, но когато той започна гладната си стачка, осъзнах, че всъщност нищо не правя.

Слушах му едно интервю. После и второ, а и трето. Половин нощ загубих в това. Не, спечелих я, да се поправя. Той не е пишман дисидент, не „пледира“, „разконспирира“, скача, защото не е червен… Не, неговата гладна стачка не е заради това.

Колко години минаха, откакто разни умници се подиграват с инициативите, които предприема бай Кольо Босия? Един път да го видяхте на Слънчака? Със златен ланец или костУмЕЦ на „Dolce & Gabbana“? Е, негов приятел го бил возил в десетгодишен мерцедес, това той и сам си го каза чистосърдечно, тъй като по някои медии го били набедили.

Ако сме искрени и не си кривим душите, ако не сме политизирани, маргинализирани, сепарирани, спиртизирани, вуду-изирани, обаче няма как да не признаем едно – Босия е смел и решителен, мъж, който с кръв, пот, мятане на домати и глад стои в зараждането, не, по-скоро възраждането на българското гражданско общество.

Разбира се, не става въпрос за „гражданско“ в буквалния смисъл на думата, защото в свят на високи технологии можеш да си информиран и да не бъдеш пасивен като член на обществото си, та ако ще да живееш в най-малката паланка на Балканите. А, примерът не беше подходящ – ще се намери европредседател, който да ви присъедини… Както и да е.

Босия е странен. Изглежда странно, мисли странно. Но това е само на пръв поглед. Доколкото знам Архимед, Да Винчи или Айнщайн също не са били сред най-нормалните членове на обществата, в които са живеели. Не сравнявам Кольо Босия с тия личности, не ме разбирайте погрешно. Просто казвам, че той е фигура, която, подобно на тях, оставя следа в историята, макар и най-вероятно не в подобни мащаби,

През последните години се нагледахме на стотици партии, партиийки, граждански формации, неправителствени организации, правителства, господа и дами, „имащи експертиза“, представители на тази или онази инспекция или дирекция. Срещнахме се челно с фераритата на спечелилите еврофондовете земеделски „производители“, с усвояващите по инфраструктурата, с камионите на „прочистващите гората“, с „равнопоставеното“ партньорство както на запад, юг, север, така и особено на изток.

Нагледахме се на всякакви коалиции, исторически компромиси, клики, разбирателства под масата, слагачество, лицемерие, псевдодисидентство, дележи на баницата по всички възможни начини. Свидетели сме на подобни схеми и процеси и в момента, макар и Световното първенство по футбол да ни отклонява вниманието, както и сватбите на Албиона, то се знае.

Е, при Босия не е така. Босия може да е всякакъв, но е искрен. И е радетел за гражданско общество, колкото и наивно да звучи това.

Босия не гладува безплатно, има си цена, има си и цел. Прави го, за да ни набие шамарите на нас агнетата, които си кротуваме и само помахваме с късите си опашки, когато ни обградят вълците.

Да, гражданско общество се създава трудно и бавно, сам той го каза в едно от интервютата, които му изслушах. От какво значение обаче е това? Десетилетия минаха. Какво, ако президентът се престори на съпричастен? Че дори и доскорошният европредседател да вземе отношение (той обича да го прави), какво ще промени това?

Затова примерът на Босия трябва да е заразителен. Не, не казвам, че всички трябва да мятаме домати или да гладуваме до изнемога. Единственото, което твърдя е, че трябва да сме абсолютно непримирими към меркантилността и лицемерието на властимащите.

Босия не се свени да е непримирим. А добрият пример е заразителен. Дано да съм прав, защото думите ми са просто вербална магия и не съм убеден, но ми се ще да вярвам в тях…


Tекстът на Торлака е публикуван в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-8.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...