И нека свободното тъ(р)гуване започне сега!

papki

Не можах да схвана каква е тая цялата драма покрай Търговския регистър. Не можело по електронен път, пък не можело и на гише… И какво пък, та сте се развикали из всички социални мрежи, където все още не сте блокирани?

Вижте, в България пенсионерите не са малка част от населението. Същото важи и за „трайно безработните“, както обикновено наричаме маргиналите, клошпънковете, ДС агентите, децата и внуците им. И в държавната администрация хич не работят малко хора, съгласете се.

И, пак да питам – какво сега? Започваме да се правим на приятно разсеяни и да не си казваме истините в очите, така ли? Всъщност, на кого му трябва Търговски регистър, освен на мутрите? Тия на всички нива – от Министерски съвет, та чак до последното селце. Ето, не виждате ли, и липсата на електронно правителство си има своите положителни страни. Е, има си и отрицателни защото, когато кака Цецка каза, че го нямало Търговския, в устата на повечето от нас остана горчивия вкус, че КТБ, АЕЦ „Белене“, фотоволтаиците и още хиляда кретении.

Пак ни се изсипват на главата като кофа с л*йна, но под друга форма. Обаче по стара традиция повечето от нас си замълчаха. Е, в социалните мрежи се вдигна пушилка, заговори се за проверките на Европейската Централна банка и Европейската Комисия, завъртяха се няколко плахи шеги, още десетина-сто потребители на Клюкарника бяха блокирани, заради това, че са изказали гражданската си позиция по въпрос, свързан с нас, гражданите на Република България.

Има и друго. Казусът с Търговския регистър също е свързан и с националната ни сигурност. Толкова е свързан, че човек чак да не може да се начуди как нещо така важно за страната ни, за което се грижат стотици хиляди чиновници, някак изведнъж изчезва. Просто го няма.

Плащаш им заплатите на тия симпатяги, само да си забавиш осигуровки, вноски, всякакви пошибалки и веднага те погват. Ама на секундата. И в един момент къде е Търговският регистър? Няма го!

Тука беше, ама чакай да погледна. Уф, изчезнал е някъде, ще го потърсим тия дни.

Асоциацията е твърде далечна във времето и пространството, но е толкова семантично близка, че не е истина. Помните ли досиетата? На ония от ДС, част от които се правиха на дисиденти, други се докопаха до финансовия и властови ресурс, а трети – и до двете.

Досиетата също изчезнаха мистериозно. После също толкова мистериозно се изпариха и киселите млека по времето на Луканов,  шлеповете с пшеница при управлението на Жан, великите комбинати, приватизирани, когато Костов беше владетел. Не закъсняха и обръчите от фирми, 800-те дни, горската сеч, стабилността, пладнешките обири на банки, пладнешките обири на банки и стабилността. А, с елементи на брутална битова престъпност, междумутрово изтребление, налагане на модела „Кой; Кой; Кои“.

Не са особено много хората, които асимилират, пък камо ли да дръзнат да произнесат на глас, че в България държава няма. И това не е от 27 години, а от близо три четвърти век. Но е така. Защо ли е битката със зъби и нокти, за да няма електронно правителство? Защо властимащите всячески се опитват да избягат от него като дявол от тамян? Ами, много просто. Защото нито криза за провизии, нито шлепове, приватизации под масата, обръчи от фирми, „вЕрвайте ми“, стабилност, КТБ-та, КТБ-та, стабилност до безкрайност ще са възможни, ако има не близо милион, а няколко стотин, дори няколко десетки хиляди непримирими, които не позволяват корабче да плува ала „вятър ме вее на бял кон“.

Не се научихме на гражданско общество, ала по по-страшното е, че изгледите да го направим в обозримо бъдеще са ефимерни, дори и взора на мега-гига-ултра-наивистично позитивно недоразумение на природата, каквото безсъмнено съм. Пишеше някъде из асоциалната мрежа, алегория към една българска филмова класика „Къде е Търговският регистър, че техните го търсят да го бият?“.

Толкова е смешно, че чак сълзи ми потичат. Бахти интересните времена, в които живеем…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-015-b.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...