Приказка с тъжно начало и още по-тъжен край

sultanka

Няма да обяснявам на никого кой е 25-годишният охранител Даниел Тасев и как „загина“ при „нелеп инцидент“. Никакво намерение нямам и да споделям мнението си за обединената патриотка Султанка Петрова. Едва ли е важно за някого, че фирмата, която „ремонтира“ Партийния дом е подхвърляна като горещ картоф от ръцете на един член на семейството ѝ в ръцете на друг, докато се окаже собственост на „бащата на внуците ми“.

Може и да прозвучи безсърдечно, но този инцидент изобщо не е инцидент в изначалния смисъл на думата. И не само това. Той ще се повтаря отново и отново во веки веков. Време е да го проумеем – България не е държава. България е територия, на която различни мафиотски и шуро-баджанашки клики си разпределят капитала, който успеят да усвоят от данъците на балъците, европейските фондове и каналите за внос-износ на психоделични вещества, никотинови продукти, субекти, предлагащи платена любов и… а, да щях да забравя това, което лично мен най-много ме боли по чисто субективни причини – поголовно осакатяване на гори.

Султанка си е Султанка. Ако не е тя, други султани има колкото искаш. По селията има онбашия, по градовете – дерибейове, каквото си поискаш, всичко можеш да видиш на територията. Близо петте века османска власт по земите ми са заложили нещо, което трите четвърти век (ако някой каже, че комунизмът е свален през 89-а, е по-кух и от гнил дънер) власт на мандраджийските обирници развиха до съвършенство. Тук, за да успееш, трябва да си човек на Някого или поне да си приятел, братовчед, съсед на Някого. Иначе единственият начин е да дадеш рушвет, колкото е нужно и където е нужно или да хващаш терминалите. А, има и друг – да си седиш с преклонена главица и да го караш в мизерия и скотщина, защото сабя не я реже. Но нека ви разкажа една приказка, мили деца.

Имало едно време една Султанка. Тя била обединен и убеден патриот. Тя била част от едно общество с размити ценности и висока пропускливост що се отнася до „ти знаеш ли кой е вуйчо ми!?“. Царят бил от селяшки (не селски; разликата е огромна) произход, но се издигнал до „всички тука парлеву франсе“ и се срещал с най-големите владетели на изток и на запад, на север и на юг. Особено на североизток и на юг от Балтийското море, но и на югоизток не пропускал да препуска с правителствения самолет, дума да няма.

Добре, но царският трон постоянно се клател и на него му била нужна подложка за да го закрепи. Чудил се дълго, всъщност, кратко било, в натюрела му не било да се колебае, каквато и глупост да му е дошла в главата, та взел обединената патриотка Султанка и всички обединени русофили, опа, патриоти, за съюзници срещу всенародната любов.

Били се сбрали русофили от всички страни и се обединили родолюбиво, следвайки отколешна комунистическа директива. Всички те обаче знаели колко дълбоко султанът от Банкя бърка в кацата с меда, та не се забавили да започнат да му извиват ръцете, а и, поради не особено силна воля да се борят за бъдещето на България, а най-паче за това с какво да напълнят собствения си дирник, да се карат помежду си. За кокала, то се знае.

Та, един от тия патриоти била Султанка. Тя нямала никакво съществено различие с останалите от кликата си, ако изключим, че не се било видяло или чуло да е със свръххолестерол, свръхнаркоза или свръхслабоумие. Обикновените будали, които подкрепяли подложката на Султана от Банкя, не били виновни с нищо, освен с наивността си.

Това обаче не променяло нищо. Русофилстващите псевдопатриоти по висините си делели имамбаялдъто с банкенския султан, а това, че се чуло за далаверите на Султанка, довели до трагичния инцидент с някакъв си Даниел Тасев, било чудо за три дни. Като всичко в тази държава с отдавна увехнало величие, в която всички са „три дена всички пили, яли и се веселили“. И така до следващите три дни…

P.S. Но, нека си седим мирни, че не би да видим чудо, мили деца. Защото иначе трябва да са и банкенският султан, и Султанка, и Москов, и още хиляди онбашии, дерибеи и султанчета по затворите…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-013.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...