ПАЗИТЕЛИ НА СТАБИЛНОСТТА (С УВРЕЖДАНИЯ)

sistemata

Майка ми имаше две деца. Остана й едно. С увреждане. Ментално. Нито загубата на единия й син, нито това, че другият, собствено аз, не е наред с главата и плюе по всички власти, не е добре, това няма как да го отрека.

Няма как да отрека, че не мога да си затворя очите за това какво се случва с майките, които имат деца с истински увреждания. Моето увреждане си е само гласове в главата ми, несъгласие с институциите, болка от подхода на политиците ни, страх от бездушието на народа…

Ето каква е парадигмата, ако ми позволите да използвам тази твърде красива и патрЕотична българска дума. Шибаната ни държава е отебала всичко. Политиците са държавата, само да припомня, за който не е разбрал или се води по новините на националните медии.

Тази държава съществува само, за да има една прослойка, която да краде. И да ѝ бива осигуряван комфорт да го прави. Ако трябва да съм пунктуален, да го прави безнаказано.

Грозната истина е, че в България няма държавност, няма органи на сигурността, няма образование, няма здравеопазване, няма съдебни институции, няма медии, няма, няма… И все по няма…

Единственото, което има, е една кочина, в която прасетата си правят каквото искат и грухтят на воля, опитвайки се да получат повече помия. И я получават. Знаете ли защо? Защото ние сме по-големи прасета и от тях, и помията, която ни залива отвсякъде, ни засища и ни кара да имаме достатъчно пълен корем, за да прекараме що-годе добре времето си, за да отбием номера на работното място, да се нагрухтим както си му е редът пред телевизора и да си легнем. Може и в другата стая. В най-добрия случай, след като сме положили по някой вратняк на децата и жената.

Журналисти не се убиват току-така, заради едното е*ане. Евромилиони не се крадат без знанието на власти, независимо дали става въпрос за Народно събрание, Правителство, Прокуратура или всичко останало, което подлежи на техния контрол. Демография не се поддържа, когато самодоволно стоиш и гледаш как изтерзаните майки на деца, които могат да бъдат обгрижени, а някои от тях дори и да спрат да страдат и да имат нормален живот.

Докога ще стоим и ще гледаме като теле У шарена врата? Търпи ли се още? Нека всеки за себе си да отговори на този въпрос, но за мен не се търпи.

Брат ми не беше дете с увреждания. Беше здрав като горун, силен, образован и обичан млад мъж. Е, беше вдигнал високо кръвно, но не го уби това. Системата го уби, защото здравните му осигуровки не са помогнали, за да успеят (също преебани от системата, между другото) здравни работници да не го изпуснат с носилката по стълбите и да му разбият челото.

Каква ли е връзката? Много здрава. Свинските чИрва са самодоволни и убиват децата с увреждания, децата без увреждания, мен, теб, вас. Убиват ни хладнокръвно и изобщо не се интересуват какви права имаме и какви са техните задължения. Единственото, за което им пука, са ония левове, които могат да докопат оттук и оттам.

В друга държава майка ми все още можеше да има двама сина, а аз да чакам племенници. В друга държава можеше да има много по-малко страдащи деца с увреждания или без увреждания. Но тук не става така.

Независимо дали имаш или нямаш увреждания, те ти създават такива. Те! Бездарните, нагли и самодоволни мутро-мандраджйио-дегенерати. Докато ги има, никой няма да обърне внимание на майките на деца с увреждания или на малкото ми братче, което си отиде на 32 години и десет дена точно заради безхаберието на всички системи в държавата ни.

Управлението е черният дроб. Джигерът. Когато той започне да се разпада, целият организъм загива. Единственият начин е да му спрем вредните влияния и да възстановим нормалните нива на ензимите. Та, айде да изринем токсините от властта, че ми писна, на едно, дето е на няма и педя под черния дроб…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

radoslav-tsviatkov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...