БОЛЯРИ В РЕЖИМ НА ГОТОВНОСТ

parno

Археологическите извори твърдят, че по време на Първата българска държава в Плиска, тогавашната столица, имало не само канализационна система, но и бани, пък и дворецът бил топлофициран чрез хитроумна система от тръби, които отвеждали загретия в подземията въздух до покоите на благородниците и на владетеля.

Сега, може и да кажете, че търновлии не живеят в Плиска, но пък аз съвсем спокойно ще ви отвърна, че не е VII век. Нито пък VIII. В XXI не се прави така. Състоянието във Велико Търново е неприемливо и с радост и прискърбие ще ви обясня защо.

 

Няма топличко. Това не ме притеснява, поне не и физически. Цяло лято чакам зимата. Но не съм само аз в Търново. Там са жена ми, децата ми, а и десетки хиляди хора, които се отопляват чрез „Топлофикация“. „Отопляват“ е силна дума. Твърде силна за конкретната ситуация.

Нека да съм сравнително конкретен. В Европейския съюз. В страна, където по документи плащаш и получаваш услуга срещу парите си. В областен град. Да, но това, което се случва, е продължително държане на фалически символ в едната ръка и на сметка за парно в другата. Не се съмнявайте, и в двата случая очите са разширени и се премятат насам-натам като полуслепи диви котета.

Сметката стряска първо, преди да си усетил температурата на „ребрата“. „Не, няма как да е толкова!“, сигурен си, но гледаш, гледаш и се убеждаваш, че не си прав. От „Топлофикация“ са прави. Пак пипаш радиатора с пръсти, в които има повече студ, отколкото недоверие. Може и обратното, зависи от душевното ти състояние.

 

Не, радиаторите не са особено топли. Даже хич не са топли, а вече са минали две седмици, откакто синоптиците на БАН казаха, че тц!, свърши циганското лято и трябва да се подготвяме да ни натисне така чаканата от мен и толкова мразената от повечето хора зима. Е, зима не дойде, ако изключим няколкото снежинки, които се превърнаха почти моментално в кална, сивокафява киша, но пък студ си има, няма какво да отричаме.

Според законите след определен срок с температура под определената трябва да има определено парно отопление, доставено от определени умници, съблюдаващи задължението да поддържат системите срещу заплащането, което получават, бидейки държавни служители. Дотук всичко изглежда сравнително ясно, но почти всички държавни служители в България могат единствено да хабят на халост парите на данъкоплатците, но не и да вършат задълженията си съвестно.
До преди няколко седмици нямаше топла вода. Отново от „Топлофикация“. Попсувах както си мога могъщо, жената ходи до шибаната им централа. Като да чакаш от умрял писмо. Оставете другото, оказа се, че и разни сметки за месеци, в които не сме си и стъпвали в апартамента, имаме.

Минахме на бойлер. От немай къде. Защото от работа и деца все пак не ни остава време, колкото и лицемерно да звучи, особено на тия без работа и деца. Поне електричество имаме. Все още. Е, с топлата вода се примирихме

Но, колкото и обаждания, посещения на място… не, парното не дойде. Всъщност, кривя си душата. Че има парно, има. Представете си препечена филия. На тостер препечена. Представете си, че я пипате десетина минути, след като сте я махнали от този така гениален електрически уред. Е, толкова топло е най-загрятото „ребро“ на радиаторите.
Осъзнавам, че писанието ми е свръхбитийно. Осъзнавам и че е пределно показващо оскотяването на народонаселението, от което съм неделима част. Осъзнавам обаче, че и няма нищо стряскащо в това. Моуст уонтед? Слави и Баце? Веселина?

Ами, не. Мен ме дразни, че като се прибера от обиколките си насам и натам, за да представям книгите си, у нас няма това, за което съм си платил, а жена ми и децата ми са мръзнали.

Осъзнавам, че не е много възвишено, но, повтарям – не ме кефи жена ми и децата ми мръзнат, а търновската „Топлофикация“ да харчи част от данъците ми. При все, че не съм болярин, а приходящ северозападен индивид, не ми отърва и, в качеството си на такъв, съм сериозен в намерението си да съм отзад в аналното съвокупление със споменатото дружество. Знам, че си говоря на вятъра, тъй като свинските черва са навързани, но какво от това? Ако десетина се разгневим, след нас ще се вдигнат стотина. После още. Положителният пример е заразителен. Както и отрицателният. Само че повече…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-018.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...