БОЛЯРИ В РЕЖИМ НА ГОТОВНОСТ

parno

Археологическите извори твърдят, че по време на Първата българска държава в Плиска, тогавашната столица, имало не само канализационна система, но и бани, пък и дворецът бил топлофициран чрез хитроумна система от тръби, които отвеждали загретия в подземията въздух до покоите на благородниците и на владетеля.

Сега, може и да кажете, че търновлии не живеят в Плиска, но пък аз съвсем спокойно ще ви отвърна, че не е VII век. Нито пък VIII. В XXI не се прави така. Състоянието във Велико Търново е неприемливо и с радост и прискърбие ще ви обясня защо.

 

Няма топличко. Това не ме притеснява, поне не и физически. Цяло лято чакам зимата. Но не съм само аз в Търново. Там са жена ми, децата ми, а и десетки хиляди хора, които се отопляват чрез „Топлофикация“. „Отопляват“ е силна дума. Твърде силна за конкретната ситуация.

Нека да съм сравнително конкретен. В Европейския съюз. В страна, където по документи плащаш и получаваш услуга срещу парите си. В областен град. Да, но това, което се случва, е продължително държане на фалически символ в едната ръка и на сметка за парно в другата. Не се съмнявайте, и в двата случая очите са разширени и се премятат насам-натам като полуслепи диви котета.

Сметката стряска първо, преди да си усетил температурата на „ребрата“. „Не, няма как да е толкова!“, сигурен си, но гледаш, гледаш и се убеждаваш, че не си прав. От „Топлофикация“ са прави. Пак пипаш радиатора с пръсти, в които има повече студ, отколкото недоверие. Може и обратното, зависи от душевното ти състояние.

 

Не, радиаторите не са особено топли. Даже хич не са топли, а вече са минали две седмици, откакто синоптиците на БАН казаха, че тц!, свърши циганското лято и трябва да се подготвяме да ни натисне така чаканата от мен и толкова мразената от повечето хора зима. Е, зима не дойде, ако изключим няколкото снежинки, които се превърнаха почти моментално в кална, сивокафява киша, но пък студ си има, няма какво да отричаме.

Според законите след определен срок с температура под определената трябва да има определено парно отопление, доставено от определени умници, съблюдаващи задължението да поддържат системите срещу заплащането, което получават, бидейки държавни служители. Дотук всичко изглежда сравнително ясно, но почти всички държавни служители в България могат единствено да хабят на халост парите на данъкоплатците, но не и да вършат задълженията си съвестно.
До преди няколко седмици нямаше топла вода. Отново от „Топлофикация“. Попсувах както си мога могъщо, жената ходи до шибаната им централа. Като да чакаш от умрял писмо. Оставете другото, оказа се, че и разни сметки за месеци, в които не сме си и стъпвали в апартамента, имаме.

Минахме на бойлер. От немай къде. Защото от работа и деца все пак не ни остава време, колкото и лицемерно да звучи, особено на тия без работа и деца. Поне електричество имаме. Все още. Е, с топлата вода се примирихме

Но, колкото и обаждания, посещения на място… не, парното не дойде. Всъщност, кривя си душата. Че има парно, има. Представете си препечена филия. На тостер препечена. Представете си, че я пипате десетина минути, след като сте я махнали от този така гениален електрически уред. Е, толкова топло е най-загрятото „ребро“ на радиаторите.
Осъзнавам, че писанието ми е свръхбитийно. Осъзнавам и че е пределно показващо оскотяването на народонаселението, от което съм неделима част. Осъзнавам обаче, че и няма нищо стряскащо в това. Моуст уонтед? Слави и Баце? Веселина?

Ами, не. Мен ме дразни, че като се прибера от обиколките си насам и натам, за да представям книгите си, у нас няма това, за което съм си платил, а жена ми и децата ми са мръзнали.

Осъзнавам, че не е много възвишено, но, повтарям – не ме кефи жена ми и децата ми мръзнат, а търновската „Топлофикация“ да харчи част от данъците ми. При все, че не съм болярин, а приходящ северозападен индивид, не ми отърва и, в качеството си на такъв, съм сериозен в намерението си да съм отзад в аналното съвокупление със споменатото дружество. Знам, че си говоря на вятъра, тъй като свинските черва са навързани, но какво от това? Ако десетина се разгневим, след нас ще се вдигнат стотина. После още. Положителният пример е заразителен. Както и отрицателният. Само че повече…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-16.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...