ТОТКО КОРСАРЯТ

tanker konfiskuvan

Беше време за ром и кубински пури, не за абордажи, но Тотко Черната брада стисна зъби и остави айфона си на абаносовото писалище. Разбира се, той никога не беше писал, но така е думата.

Неговата стихия беше една. Превземаше кораби. Но не като Тийч Черната брада, на когото съвсем несправедливо го опреличаваха. Капитан Тотко много повече би се зарадвал да го сравнят с велики Франсис Дрейк. Някой ще каже „ Какво толкова? Пладнешки разбойници“, но дано да няма неблагоразумието да го изплюе в полезрението и полеушието на капитан Тотко. Той хич не би останал доволен, а гневът му беше страшен, повярвайте ми. Даже и Джон Силвър би останал впечатлен от яростта му.

 

Капитан Тотко не се уморяваше да обяснява надълго и нашироко огромната разлика между пиратите, прости кокошкари, които по никакъв начин не целят нищо друго, освен лесна лична изгода, и корсарите. Корсарите бяха друга бира, по думите му. И той смело се причисляваше към тях. Най-красноречивият му пример беше с гореспоменатия Франсис Дрейк. Нима е пират човек, който работи с одобрението на държавните институции, макар и формално да не се води на трудов договор? Елизабет I не си ли е затваряла очите (а според някои недоказани бръщолевения и разтваряла краката) в името на това Франсис Дрейк да допринесе за величието на короната и благоденствието на Империята?

Донякъде правилно, Тотко беше схванал правилно, че когато заграбваш чужди плавателни съдове и формално им слагаш флаг на някаква си там централноамериканска страничка, ти не можеш да бъдеш приеман като прост пират, а си си чист корсар. Особено, ако имаш напътствия и негласно одобрение от Елизабет, Екатерина или когото и да било от бойкоизбраните. С други думи казано, пират си, когато всички те гонят, а ти ръфаш безогледно каквото дохванеш. Друго си е обаче да си корсар и да имаш и информация, и закрила, а и да можеш да се прислониш под крилото на някой велемощен, когато сгазиш лука. На всекиго се случва понякога, съгласете се.

По-либералният статут обаче изискваше и някои компромиси с личната свобода. Няма какво да се обясняваме, безплатен обяд няма, особено в средите на хищници. Независимо дали било то морски или сухоземни.

 

Явно щеше да се наложи да се наложи да отложи зазимяването и да подхване поредното си юначно дело, за което да разказва на внуците си край камината, пушейки пура, галейки бедрото на стройна либийска, опа, кубинска, девойка и отпивайки ром на ситни глътки.

Остави другото, но и името на кораба, който трябваше да вземе на абордаж и да преименува, не можеше да запомни. „Бадр“ му звучеше като средновековен музикант със собствен репертоар, извинете и двама ни за това, че сме отявлени лаици в боравенето със словесата.

Отпи за последно, загаси пурата и стисна зъби, преди да наметне редингота и да се отправи към Бургаския залив. Хората му вече трябваше да го чакат там. Преди да затвори вратата от външната страна оставаше само да сложи превръзката на дясното си око и да нахлупи триъгълната шапка.

Бръснещият вятър проникваше и през шапка, и през превръзка, и през редингот, и през подкованите с налчета високи почти до коляното ботуши. За капак на всичко набиваше със страшна сила ледени стружки право в лицето на капитан Тотко. Една мисъл обаче топлеше свободната като съдебен изпълнител душа на корсаря.

Никой сомалийски пират нямаше да оцелее и три минути при подобни климатични условия. Тийч Черната брада не би имал дисциплината да устиска трезвен, за да осъществи акцията по абордажа на „Бадр“, това е несъмнено. Да не говорим, че и Франсис Дрейк не би се справил, защото просто имаше поне няколко капчици морал, закътани под перуката си.

Когато стигна до явката, където търпеливо го чакаха верните му мъже, кой от кол, кой от въже, капитан Тотко мълчаливо пое далекогледа, който му подадоха по навик и, докато го нагласяше, протегна ръка отново. Разбраха го и знамето на Панама тутакси се озова в облечената му в кожена ръкавица длан.

Капитан Тотко се позабави, докато успее да открие къде е позициониран либийския „Бадр“, бургаското пристанище не беше някой карибски остров с един-два лимана. Но, когато го откри, изобщо не се поколеба и изрева с пълно гърло и високо вдигната сабя:

–          Напрееед!

Преди да отгърми гласа му всички вече бяха наскачали в абордажната лодка. Капитан Тотко предвкусваше поредния си триумф.



Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

  •     Ако още не сте прочели Северозападната трилогия ("Северозападен романь", "Автономията????" и "Май ше ни бъде..."), може да си я поръчате в пакет трите книги за 40 лв. вместо за 43 лв.
  •     Ако пък искате Трилогията плюс двете части на "Иваил цар", може да вземете петте книги за 68 лв. вместо за 73 лв.
  •     При поръчка на над три книги - подарък памучна торбичка с цитат!

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

ruski interesi bg

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

b-14.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...