ДЮНИ, АМА СЛЕД ВЕК-ДВА

duni

– Не, така никакви гаджета няма да дойдат… – Концесий Ваньо вярваше на интуицията си безпрекословно. – Каква гледка е това? Само пясъчни грамади. Ще се обадя на Манол и ще решим проблема.

Концесий Ваньо си имаше своите обстоятелства. Вече четвърти купон в луксозната му вила се пре*баваше заради шибаните дюни. Той беше сигурен, че никой не идва само заради тях. Иначе каква би била причината? Той беше слънчев човек, симпатичен на вид, с почтен бизнес и…, абе, като цяло, излъчваше положителна енергия по всички паралели и параграфи.

Манол Пазвантоолу не се забави много. Все пак сделката беше примамлива и щеше да му донесе минимум две минимални работни заплати само за ден. За човек без особено богато CV това си е все нещо, няма как да не се съгласите.

– Хайде, сядай да пием по едно кафенце на верандата и да гледаме изгрева – покани госта си Концесий. – Виж колко е хубаво времето днес.

– Ама, то от верандата ти изгрева не се вижда – Манол Пазвантоолу Багериста не знаеше къде да скрие ръцете си. Все пак говореше с един от най-големите батки по Южното Черноморие. Това му беше психологически травмиращ момент, макар и да се явяваше племенник на кмета на село на няма и час път пеша от Созопол, известно със замъка си, където батките колеха и бесеха вече десетилетия наред.

 

– Точно заради това съм те викнал – изсумтя Ваньо и се отпусна в креслото, кръстосвайки крак върху крак. – Не искаш и да знаеш колко пари потроших по тоя плаж, по тая вила, а сега някаква си геодезка, геодезичка или какво се казва там, няма да ми позволява да подравня тук, за да мога да си гледам морето, да си направя джакузи и да си каня мадами на гости.

– Те пясъчните дюни се оформят бавно, векове им трябват – осмели се да вземе отношение Манол. – Чел съм малко по темата. Бели понтийски дюни се водят. Наказуемо е да ги буташ. Недей. Ще вдигнем караваната по-високо и всичко ще е наред. Имам приятели от строителния бранш, ще го направят за нула време.

– Приготвил съм ви по един бон, на теб и на другия багерист, не мога да се сетя за името му… – Концесий Ваньо сбърчи вежди, за да се престори, че се опитва да си възстанови информация, която даже и в хипоталамуса му не беше намерила място и се беше свлякла по гръбначния му мозък, та чак до дебелото черво още, когато онзи му се представи преди няколко седмици.

– Няма значение, той е още дете, не могат да го съдят – отговори тихо Пазвантоолу Багеристо. – Но мен могат.

– Да ти припомням ли колко съм направил за теб? – Ваньо Концесий изпи остатъка от кафето си на един път и рязко подскочи от мястото си, за да се вгледа в дюните със злоба, каквато дори Хитлер и Сталин не бяха изпитвали помежду си.

– Не – отвърна Манол и също кротко допи кафето си, преди да отвърне. – Недей. Така си казал, така ще постъпя.

– Парите са в два плика на масата, действайте! – засмя се под мустак Ваньо. За пореден път печелеше, прегазваше, мачкаше, налагаше волята си.

– До довечера ще сме ти разчистили гледка – рече Манол Пазвантоолу Багеристо на излизане. – Но, ако после има проблеми, да не излезе, че ние сме виновни, а ти да си измиеш ръцете?

– Кога съм го правил? – отскубна се от перилата на своеобразната веранда Концесий. Видимо беше или побеснял, или в абстиненция. Трепереше от глава до пети.

– Винаги – отговори Багеристо и побърза да се насочи към изхода.

– Ако не искате да ви глобя, да сте готови до залез слънце! – гласът на Ваньо все пак успя да го настигне. – А слънцето по това време на годината залязва доста рано, нали знаеш?

– Знам, всичко знам…

Някои приказки имат хубав край, освен, ако не са на Ханс Кристиан Андерсен, мили деца. Ваньо Концесий можа да си види залеза, без да му пречат досадните бели понтийски дюни, Манол Пазвантоолу Багеристо и тайнственият му ортак си взеха хилядарките, а караваната, която, за да обогатим текста си и внушението от него през цялото време наричаме „вила“, си е още там. За разлика от дюните, чието формиране може и столетия да отнема, но заравняването им е въпрос на броени часове. Тези приказки са андерсенови. Единственото необходимо условие е да не си сред шестте милиарда най-умни хора на света и да имаш някой лев…


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-009.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...