КАК Е ВРЕМЕТО В МОСКВА?

–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?

–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.