ДВУСТРАНКА. С ДВА ТЪПИ ЪГЪЛА

– Казвам ти направо, обиден съм на Старата Европа, а още повече на мамалигарите! Такова неуважение! Не оцениха нито един от доводите, които им представих. Не признаха впечатляващия ни напредък в борбата с корупцията! – гласът в слушалката беше толкова гневен, че извади Барни от обичайната му блажена летаргия.

– Защо, какво е станало другарю Гешефт!? – той се стресна не на шега. Още повече, че – Нека внимаваме какво говорим. Някои телефони се слушат, а ние сме на кариерен връх, който дори не можем да си представим, камо ли да заслужим…

– Няма кой да слуша точно нас! – гласът продължи също толкова злъчно. – КОНПИ-то е без шеф, а на бъдещия и двамата сме протежета, забрави ли? Ще ме разпитват за Недосегаемите. Бил съм сключил сделка под масата с тях. Едва ли не така излиза. Ами, ако са толкова отворени, да бяха дошли да се изправят те срещу тях. И за имотите на жената до мен, които тя може да е купила на безценица, ама все пак е платила нещичко за тях. Колко хора вземат каквото си искат, без и стотинка да дадат, пък никой не им търси отговорност?

– Ама те не са главен прокурор… – погали се с отворена длан по новата прическа Барни. И той беше недоволен от Стара Европа. – Мен пък, ако знаеш как ме наковаха. Такъв закон бях подготвил в твоя защита. Хем нов, хем нищо ново.

– Барни, айде да си говорим направо. Нищо не си подготвял, бяха ти го подготвили и от теб се очакваше само да го защитиш пред всичките им там Съвети на министри и Венециански комисии. Голям провал. Не, че моето беше добре, но аз поне се опитах да използвам метафори. Опитвали се да ми натопят главата в казана, като в оня виц за Ада, пък купуването на имоти на необосновано ниски цени не било престъпление, а просто морално осъдително, а протестите срещу кандидатурата ми са дело на олигарсите, платили на умните и красивите. Нали знаеш, тия опорни точки ги имаме заложени в плана да си останем олиото над повърхността на водата, въпреки всички и въпреки всичко.

– Твоето не е нищо – Барни изведнъж загуби каквото и да притежаваше като присъствие на духа и захлипа в слушалката. – На мен направо ми се присмяха в очите заради проектозакона. И министрите, и комисарите. Направо съм бесен. Такова неуважение. А аз не съм длъжен да се извинявам на никого, нито да давам каквито и да било обяснения. Когато сме си в България, всичко е наред. Медиите отзивчиви, протестите рехави, няколко съдии се правят на принципни, но им намерихме колая и на тях. А тия в Европа какво си позволяват!?

– Барни, не ми се сърди, но искам да те предупредя да внимаваш – гласът отсреща вече беше много по-благ и диалогичен. Дори съпричастен. – В големите тъмнокафеви очи на оная трансилванка се четеше явна закана, когато каза, че през 2020-а започва работа като главен прокурор на Европейския съюз. Моят предшественик ще е шеф на КОНПИ, за премиера няма какво да се притесняваме, той винаги досега е излизал сух от водата, аз ще съм главен прокурор, недосегаем съм поне за седем години, което си е достатъчно време, за да утихне бурята, ама за теб се тревожа какво ще правиш, Барни, Барни…

– Какво искаш да кажеш, другарю Гешефт!? – този път гласът на Барни прозвуча извън контрол. – Ще направя една пресконференция и всичко ще е наред. Джуркане на бели хакери колкото искаш…

– Дано – въздъхна многозначително Гешефт. – Но, познавайки премиера, нищо чудно да организираш следващата си пресконференция в родния си Димитровград, Барни… Айде, че трябва да затварям.

---

Статията е публикувана в Биволъ