Конституция - 2020

barney fred

Чл.1. (1) България е пашалък с мутренско-олигархично управление

(2) Цялата държавна власт произлиза от подземния свят. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

(3) Всяка част от народа, политическа партия или друга, държавна институция или отделна лично може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет, стига да притежава достатъчно финансов ресурс и физически и огнестрелни инструменти за въздействие.

Чл.2. (1) България е пашалък, разделен между местни феодали. В нея има стотици региони, които на практика хал хабер си нямат от централизирана държава, стига местните велможи да си плащат на силните на деня.

(2) България е разграден двор, през чийто граници можеш да прекараш каквото си пожелаеш, стига да платиш достатъчно на правилните хора.

Чл. 3. Официалният език в България се формира на базата на всякакви диалектизми, сленгизми и чуждици, я зависимост от това кой го използва.

Чл. 4. (1) Република България е анархия. Тя се управлява от най-безскрупулните, най-жестоките, най-коварните и най-безочливите, без никакво съобразяване с Конституция и законодателство.

(2) Република България не гарантира живота, пък камо ли достойнството и правата на личността, задушавайки всеки опит на личността за свободно развитие на човека и на несъществуващото гражданско общество.

(3) Република България е Троянски кон на Русия в Европейския съюз и активно се стреми да саботира колкото се може по-ефикасно организацията.

Чл.5. (1) Конституцията е обикновена книжка, която повечето политици дори не са чели, пък камо ли да се съобразяват с нея. Всеки е свободен да си приема закони, които й противоречат, стига да има достатъчно силни властови позиции.

(2) Разпоредбите на Конституцията имат пожелателен характер.

(3) Всеки може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено за престъпление към момента на извършването му. Достатъчно е да е неудобен на задкулисието.

(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от начините да продаваме националните си интереси на чужди правителства и частни компании. Те имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат и защитават интересите на местните мутри и сенчести групировки.

(5) Всички нормативни актове се публикуват, но скандалните и противоречащите на държавните и народните интереси по-пестеливо и на труднодостъпни места. Те влизат в сила, когато всемогъщата мафия реши.

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. С времето обаче стават все по-неравни и някои имат достойнство в изобилие и неограничени права, а останалите да го духат.

(2) Действията на закона са избирателни според човека. Под внимание за ограничения на правата или привилегии се вземат под внимание раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Чл. 7. Държавата не отговаря за нищо, включително и за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

Чл. 8. Държавната власт е пълна каша. Законодателната и изпълнителната се бъркат на съдебната, изпълнителната и съдебната на законодателната, законодателната и стъдебната на изпълнителната и т.н. в същия порядък.

Чл. 9. (1) Въоръжените сили на България не гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и хич нямат никакво отношение към запазване на нейната териториална цялост.

(2) При военните сили е истинска какофония. Никакви закони не се спазват.

Чл 10. Изборите, националните и местни референдуми се провеждат по правилата на по-силния, гарантирайки по този начин лесна победа на най-силния към момента  кръг от мафиоти със сходни политически и икономически интереси.

Чл. 11 (1) Политическият живот в България е основан на пълна анархия. Основният принцип е, че по-силният и безскрупулен побеждава.

(2) Нито една пария не бива да има идеология. Т=В дейността си трябва да се води от лични интереси и такивa на малки, привилигировани групи от подземното общество.

(3) Партийни се преструват, че ще съдействат за изразяване на политическата воля на гражданите единствено, когато наближават избори.

(4) Задължително е всяка партия да е основана на етническа, расова или верска основа или партиите да са си поставили за цел насилственото завземане  на държавната власт.

Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за подигравка и пълно неглижиране от политиците.

(2) Първата работа на сдруженията на гражданите, включително синдикалните, е да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъща на политическите партии.

Чл. 13. (1) Вероизповеданията са под контрола на централната власт.

(2) Религиозните институции са неделима част от държавата.

Традиционната религия в България е носенето на ролекси, карането на лимузини и еднополовият разврат по манастирите.

(3) Една от основните цели на религиозните общности и институции е да бъдат използвани за политически цели.

Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са последната грижа на държавата и обществото.

Чл. 15. Република България нехае и не полага абсолютно никакви грижи за опазването и възпроизводството на околната среда.

Чл. 16. Трудът се неглижира и пренебрегва от закона.

Чл. 17 (1) Правото на собственост и наследяване зависи от интересите на силните на деня и техните кукловоди. Ако си харесат нещо ваше, тяхно е.

(2) Собствеността е частна и публична, като публичната може да бъде използвана само от корумпирани политици и мафиотски структури.

(3) Частната собственост е частна докато някой на властимащ не му хрумне да си я присвои.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинска собственост се определя спрямо изгодата на олигарсите.

(5) Принудителното отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди става на общо основание, без нужда от спазването на каквито и да било закони, независимо дали тези нужди могат да бъдат задоволени по друг начин. Обезщетението е мижави стотинки и бива изземвано при несъгласие от страна на собственика.

Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са собственост на олигарсите, мутрите, мафията и политиците на власт.

(2) Държавата не обръща внимание на континенталния шелф и на изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опасване и стопанисване на биологичните, минерални и енергийните ресурси на тези морски пространства. Всеки род проучвания са забранени, защото току-виж бликнал газ или нефт и тогава ще трябва да разваляме изгодните за подземния свят и политиците договори за доставка от Русия на неколкократно по-висока цена.

(3) Държавата не осъществява никакви права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България. Не се сключват и международни споразумения, за да не ни се бърка никой в работите,

(4) Република България доброволно се отказва от правото си да установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.

(5) Няма никакви условия и ред, при които държавата раздава концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат на принципа „който ми даде повече под масата“.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на мафията, олигарсите и задкулисието.

Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на сложна система от взаимозависимости между сенчестия бизнес и корумпираните държавни служители. На собствена стопанска инициатива имат право само тези, които притежават правилните връзки или пък са си платили колкото трябва, където трябва.

(2) Законът нито създава нито гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, а стимулира злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава единствено правата на едрия сенчест бизнес в ущърб на потребителя.

(3) Законът няма никакво отношение към инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица. Всеки се оправя кой както може.

(4)Законът прави всичко възможно за да попречи на кооперирането и другите форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица, за да не се създават опасни прецеденти за постигане на стопански и социален напредък, който би бил потенциален дразнител за олигархията и бизнесмените с бели якички.

Чл. 20. Държавата целенасочено развива и инвестира в отделни райони на страната, зарязвайки другите да се оправят както могат. Тя не е длъжна и не подпомага териториалните органи и дейности чрез финансова, кредитна, пък камо ли с инвестиционна политика.

Чл. 21. (1) Земята в България не се приема за някакво богатство, пък камо ли национално, така че не се ползва със закрилата нито на държавата, нито на обществото. Земя колкото щеш, ние си имаме други проблеми.

(2) Няма никакви ограничения за използване на обработваемата земя. Всеки може да си прави с нея каквото си поиска, нали си е негова? Не е необходимо доказване на някаква особена нужда или отговаряне на каквито и да било други условия.

Чл. 22 (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя на общо основание, без да се съобразяват с условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз. Хубаво, но не задължително, би било, ако изровят някакъв международен договор, ратифициран, обнародвам=н и влязъл в сила за Република България. Става и по наследство, няма никакъв проблем.

(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с или без мнозинство две трети от всички народни представители, според интересите на олигархията.

(3) Ако депутатите скучаят, може и да гласуват режим на земята, но съвсем не е задължително.

Чл. 23. Държавата всячески пречи за развитието на науката, образованието и изкуствата, и не ги подпомага при никакви обстоятелства. Грижата за националното историческо и културно наследство е поверена изцяло на природните стихии и на местни ентусиазирани баламурници, които реставрират със свои сили и средства.

Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право единствено, когато те съвпадат с интересите на големите геополитически сили, които дърпат конците у нас.

(2) Основни цели на външната политика на Република България са държането на страната в относителна несигурност и зависимости, благоденствието и липсата на контрол на д олигарсите, както и тотално игнориране на всички усилия за създаване на справедлив световен ред. Стратегията ни е всеки да се оправя кой както може, не е наша работа да се месим.

Глава втора.

ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие по натурализация или като си купиш паспорт от Министерството на външните работи, Агенцията за българите в чужбина или съответното посолство. Има и други по-тарикатски начини.

(2) Лицата с български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред, преди да са успели да размислят и да емигрират.

(3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство, колкото и да и молби за това да изпраща до съответните институции.

(4) Гражданин на Република България не може да бъде предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване. Ако е сгазил лука яко и е от олигархията това няма да се случи нито по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила в Република България.

(5) Република България не се интересува ни най-малко от българските граждани, пребиваващи в чужбина. Да са си седели тука, сега да се оправят.

(6) Условията за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят по усмотрение на някое длъжностно лице от Министерството на външните работи, без значение какво.

Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, са напълно в правото си да търсят всякакви начини да заобикалят членовете и алинеите на тази Конституция и да си правят каквото си пожелаят с цел незаконно забогатяване или други престъпни по своя смисъл деяния.

(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички задължения по тази Конституция и никакви права. За тях не важат единствено задълженията, но и правата, които Конституцията и законите изискват от българското гражданство.

Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля, без да им се дават каквито и да било обяснения законно ли е това действие или не.

(2) Република България не си усложнява живота като дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.

(3) Условията и редът за даване на убежище не се уреждат законово. Те се организират по лична преценка за благонадеждност от страна на съответния служите на Министерството на вътрешните работи, приел документите и молбата.

Чл. 28. Всеки има право на жалко съществуване. Посегателството върху човешкия живот се замазва по десетки съдебни институции и в крайна сметка убиецът излиза на свобода или влиза в затвора със символична присъда.

Чл. 29. (1) Всеки може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация. Това не важи единствено за управляващите политици и олигарсите.

(2) Всеки може да бъде отвлечен и подлаган на медицински, научни или други опити, без да е необходимо той да даде доброволното си писмено съгласие. Изключенията са като в алинея 1.

Чл. 30. (1) Никой няма право на лична свобода и неприкосновеност, освен описаните в чл. 29, ал. 1.

(2) Всеки може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или друго посегателство върху личната му неприкосновеност. Условията и реда, определени по закон, нямат никаква сила пред личната преценка на служителите на Министерството на вътрешните работи.

(3) Компетентните държавни органи могат да задържат гражданин, без да се съобразяват със закона. По своя преценка могат да уведомят съдебните власти, но не е задължително.

(4) Никой няма право на адвокатска защита. Такава се дава по лично усмотрение на служителите на Министерството на вътрешните работи.

(5) Никой няма право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Никакви тайни съобщения помежду им. Цялата кореспонденция се преглежда внимателно и всяка уличаваща информация се използва с цялата строгост на закона срещу обвиняемия.

Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт, след като от него се изтръгнат самопризнания на всяка цена и без оглед на използваните методи и похвати.

(2) Всеки трябва да бъде принуждаван да се признае за виновен и самопризнанието му е напълно достатъчно, за да бъде осъден.

(3) Обвиняемият се смята за виновен до установяване на противното. Преди това присъдата влиза в сила автоматично и моментално.

(4) Обвиняемият няма никакви права, за да не се възпрепятства правосъдието.

(5) На лишените от свобода автоматично се отнемат всички права, включително и основните. Действието на присъдата автоматично ги отменя.

(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява във всякакъв вид мръзни, мухлясали, лишени от елементарни условия за живот места.

(7) Никакви престъпления не се погасяват по давност, освен ако не става за такива извършени от олигарси, висши политици и членове на близките до тях кръгове.

Чл. 32. (1) Абсолютно нищо в личния живот на гражданите не е неприкосновено. Никой няма право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателствата срещу неговата чест, достойнство и добро име.

(2) Всеки може да бъде следен, фотрографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие. Предвидените в закона случаи нямат никакво значение.

Чл. 33. (1) Жилището на всеки български гражданин може да бъде претърсвано или отнето по всяко едно време. Всеки може да си влиза в него, когато си поиска, независимо от това, което се казва фиктивно в закона.

(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска винаги, когато някой властимащ или олигарх пожелае. Той не е длъжен да дава каквито и да било обяснения за действията си.

Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения не съществуват на практика. Те са само словесна еквилибристика от детските приказки.

(2) Изключения от това правило се допускат с или без разрешение на съдебната власт. Не е задължително това да се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления. Може причината да е просто любопитство от страна на служител на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 35. (1) Никой няма право свободно да избира местожителство, нито да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това се дължи на съображения за защита на националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други граждани и още неща, от които държавата изобщо не се интересува и само използва за прикритие на истинските си цели.

(2) Никой български гражданин няма право да се завръща в страната, без да е преминал курс мъчения, за да се разбере дали е чужд шпионин и да изкара минимум сто и петдесет точки на теста на МЕНСА.

Чл. 36. (1) Никой няма право или задължение да учи и ползва български език. Едни от най-висшите ни политици и най-мощните ни олигарси не могат да вържат две приказки, така че явно не би трябвало да е задължително да се учи езика.

(2) Гражданите, за който българският език не е майчин, могат да си говорят на какъвто си език искат.

(3) Понякога може все пак да се използва и официалният език, така, за придаване на важност на говорещия

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са недопустими. Държавата е длъжна да подклажда междуконфесионално напрежение и неуважение между вярващите в различни вероизповедания , както и между вярващи и невярващи.

(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието трябва да бъдат потискани в зародиш, за да не бъдат насочени срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу несъществуващите права и свободи на други граждани.

Чл. 38. Всеки може да бъде преследва или ограничаван в правата си поради своите убеждения и да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.

Чл. 39. (1) Никой няма право да изразява мнение, нито да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.

(2) Това се разрешава единствено в случаите, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.

Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация подлежат на строга регулация и безкомпромисна цензура.

(2) Властите на Република България може да разпоредят конфискация на печатно издание или на друг носител на информация, без значение дали има акт на съдебната власт, дали са накърнени добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред или пък към извършване на престъпления или насилие над личността. Конфискацията може да стане внезапно и по всяко време.

Чл. 41. (1) Никой няма право да търси, получава и разпространява информация. Освен, ако осъществяването на това право не е насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.

(2) Гражданите нямат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, независимо дали информацията е или не е държавна или друга защитена от закона тайна или засяга чужди права.

Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа, като задължително се съобразяват с указанията на тарторите по места и на национално ниво за кого да пуснат вота си.

(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят тайно от висшите политици и олигархията и не важат за редовите граждани, от които се иска единствено да гласуват за когото трябва.

(3) Участието на граждани на Европейския съюз в изборите на членове на Европейския парламент и местни органи се обявява за пълен абсурд и се решава на закрито заседание на Министерски съвет и отбрани представители на бизнеса.

Чл. 43. (1) Гражданите са длъжни да идват въоръжени до зъби на събрания и манифестациии да влизат в стълкновения помежду си при най-малкия повод.

(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се базира на философията на анархизма.

(3) За събрания на закрито се изисква разрешение и задължително присъствие на представител на органите на реда.

Чл. 44. (1) Гражданите не могат да се сдружават под никаква форма.

(2) Разрешават се единствено организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване правата и свободите на гражданите. Поощрява се създаването на организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.

(3) Ако все пак се създаде някаква организация, тя трябва задължително да се регистрира и може да бъде разпусната от държавата във всеки един момент, без да се изисква каквато и да било мотивация.

Чл. 45. Гражданите нямат право на жални, предложения и петиции до държавните органи.

Чл. 46. (1) Бракът е принудителен съюз между мъж и жена. Гражданският брак е незаконен.

(2) Съпрузите нямат равни права и задължения в брака и семейството.

(3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и имуществени отношения между съпрузите се уреждат с поредица ръкопашни схватки, между родовете на младоженците.

Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата по пълнолетието им е право и задължение на родителите на техните родители, независимо по бащина или майчина линия. Държавата не взема никакво отношение и не оказва никаква помощ в този процес.

(2) Жената майка не се ползва с абсолютно никаква закрила от държавата, която й осигурява оскъдно платен отпуск по майчинство преди и след раждане, акушерска помощ, по-малко работа и други фиктивни социални помощи.

(3) Децата, родени извън брака, нямат абсолютно никакви права.

(4) Децата, останали без грижата на близките си, биват изоставени на произвола на съдбата от държавата и обществото.

(5) Няма ред за отнемане на родителските права. Във всеки един момент специални части може да разбият вратата ви, да нахлуят в дома ви и да отвлекат децата ви в неизвестна посока. Едно е сигурно – няма да ги видите никога повече.

Чл. 48. (1) Гражданите нямат право на труд. Държавата няма задължение да се грижи за създаването на условия това положение да се промени за осъществяване на това право.

(2) Държавата тотално абдикира от създаването на условия за труд на лицата с физически и психически увреждания.

(3) Всеки гражданин е задължен да приеме произволна професия и първото предложено му място за работа.

(4) Всеки може да бъде заставян да извършва принудителен труд.

(5) Работниците и служителите нямат право на здравословни и безопасни условия на труд, трудово възнаграждение получават ако и когато началникът им прецени, без никакви задължения от негова страна да дава заплащане, съответстващо на извършената работа, нямат право на почивка и отпуск. Условия и ред, установени от закона, също няма.

Чл. 49. (1) Работниците и служителите нямат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи. Нямат право не само да защитават, но и да споменават за някакви свои интереси в областта на труда и социалното осигуряване.

(2) Работодателите напротив – имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.

Чл. 50. Работниците и служителите нямат право на стачка за защита на своиъте колективни икономически и социални интереси. Поради тази причина няма и закон, регламентиращ това право.

Чл. 51. (1) Гражданите нямат право на обществено осигуряване и социално подпомагане.

(2) Лицата, останали временно без работа, са длъжни да се оправят с живота си кой както може.

(3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се ползват с особеното пренебрежение на обществото и държавата.

Чл. 52. (1) Гражданите нямат право на гражданско осигуряване. Не им се гарантира достъпна медицинска помощ, нито безплатно ползване на медицинско обслужване при каквито и да било условия и при какъвто и да било ред.

(2) Здравеопазването за гражданите не се финансира от държавния бюджет, нито от работодателите както и от лични и колективни осигурителни вноски или от други източници. Всеки трябва да си плаща на ръка.

(3) Държавата нехае за здравето на гражданите и съсипва спорта и туризма.

(4) Всеки може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки, независимо дали е регламентирано по закон или не.

(5) Държавата не осъществява никакъв контрол върху никое здравно заведение, нито върху производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинската техника или върху търговията с тях.

Чл. 53. (1) Никой няма право на образование.

(2) Училищното обучение не е задължително нито до 16-годишна възраст, нито след това.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е платено с не по-малко от десет хиляди лева на учебен срок. Образованието във висшите държавни училища е многократно по-скъпо.

(4) Висшите училища нямат никаква автономия, камо ли академична.

(5) Граждани и организации не могат да създават училища при никакви условия и ред. Ако все пак се направи изключение за някого, обучението в тях не трябва да съответства на държавните изисквания.

(6) Държавата прави всичко по силите си, за да спъва образованието, не създава и не финансира училища, не подпомага способни ученици и студенти, не създава условия за професионално обучение и преквалификация. Никакъв контрол не се осъществява върху който и да било вид или която и да било степен училища.

Чл. 54. (1) Никой няма право да се ползва от националните и общочовешките ценности, както и да развива своята култура в съответствие  с етническата си принадлежност, което се преследва от закона.

(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се забранява и преследва с цялата строгост на закона.

(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се преследват от закона.

Чл. 55. Гражданите нямат право на здравословна и благоприятна околна среда, която да е в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те също така не са длъжни да опазват околната среда.

Чл. 56. Никой гражданин няма право на защита, когато са застрашени неговите права или законни интереси. В държавните учреждения той не може да се явява със защитник.

Чл.57. (1) Основните права на гражданите са отменими по всяко време, без никакви обяснение и право за съпротива.

(2) Допуска се всякакъв вид злоупотреба с права, както и с тяхното упражняване, независимо дали накърнява права или законни интереси на други.

(3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон се ограничава упражняването и на малкото права, които имат гражданите.

Чл. 58. (1) Гражданите не са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те не са длъжни да зачитат правата и интересите на другите.

(2) Религиозните и други убеждения са основание да не се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.

Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството не е нито дълг, нито чест за никой български гражданин. Измяната и предателството се са най-леките възможни престъпления и се наказват само с пробация или, в най-тежките случаи, с няколкоседмичен домашен арест.

(2) Подготовката на гражданите за защита на Отечеството е стихийна и не подлежи на никаква регулация от страна на държавата.

Чл. 60. (1) Гражданите не са длъжни да плащат данъци и такси, установени по закон, съобразно тяхното имущество. Колкото по-голямо е то, толкова по-лесно могат да се споразумеят по заобиколни начини да са над данъчното законодателство.

(2) Данъчни утежнения могат да се установят във всеки един момент, без да се дават каквито и да било обяснения на народа.

Чл. 61. Гражданите не са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия. Няма никакви законови условия и ред за подобно поведение.

Глава трета

НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Чл. 62. (1) Народното събрание не осъществява никаква законодателна власт, нито има права и задължения да упражнява парламентарен контрол.

(2) Народното събрание няма самостоятелен бюджет и разчита за издръжката си само и единствено на дарения.

Чл. 63. Народното събрание се състои от толкова народни представители, колкото успее да увещае председателят му да дойдат на следващото заседание.

Чл. 64. (1) Народното събрание не се събира за конкретен срок. Всичко зависи от търпението на гражданите и наглостта на народните представители, но в крайна сметка първото рано или късно се изчерпва и яростта на обществото се оказва по-силна от дебелокожието на депутатите, които сдават мандата. Това е проблем, с който държавата трябва да реши чрез масови репресии или по друг брутален начин. Народът не бива да си вярва изобщо.

(2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия продължава до взривяването на сградата му.

(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-много до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното и задължително са споходени от масови фалшификации и манипулации с цел лично и партийно облагодетелстване.

Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран всеки български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, независимо от това дали е поставен под запрещение или изтърпява наказание лишаване от свобода.

(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си, за да изцяло на разположение на олигархията, мафията и политическите лидери.

Чл. 66. Законността на изборите не може да се оспорва пред Конституционния съд, но дори и да можеше, няма смисъл, защото всичко порциите във властта са предварително разпределени между отделните партии и всеки знае предварително на колко процента от гласовете може да разчита, освен, ако не е пълен наивник.

Чл. 67. (1) Народните представители само така се наричат. Те не представляват нито избирателите си, нито останалата част от народа. Единственото, на което служат, е едрия капитал и интересите му.

(2) Народните представители действат без да се съобразяват с Конституцията и закона, съобразявайки се единствено с политически и икономически интереси.

Чл. 68. (1) Ако обстоятелствата го изискват, народните представители могат да изпълняват и друга държавна служба или дейност, независимо дали според закона е несъвместима с положението му на народен представител.

(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър, защото това е пост, който дава достъп до много повече държавни и европейски финанси, които той да усвои за ползване на силните деня, като остави и нещичко за себе си.

Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за нищо, още по-малко за изказаните от тях подвеждащи обществото мнения и за лобистките гласувания в Народното събрание.

Чл. 70. (1) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях да бъде възбуждано наказателно преследване дори и за престъпления от общ характер. Дори и при много тежки престъпления е нужно Народното събрание  да даде разрешение, а ако не заседава – решава председателят на Народното събрание.

(2) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител, но сами разбирате, че подобен случай в историята няма.

Чл. 71. Народните представители сами си слагат заплатите, тъй като Народното събрание им ги гласува.

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

  1. Подаване на оставка пред Народното събрание, вследствие на неизпълнение на на ангажиментите си към олигарсите и партията – майка.
  2. Влизане в сила или неотлагането на присъда, която въпреки всичките си връзки неговите кукловоди не са успели да отменят.
  3. Установяване на неизбираемост или несъвместимост с политико-икономическия модел, господстващ в България.
  4. Смърт (обикновено насилствена, винаги при неизяснени обстоятелства).

(2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а на т. 3 – от Конституционния съд.

Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществява без оглед на Конституцията и правилникът, приет от него.

Чл. 74. Народното събрание е орган, който действа когато си реши и само преценява да работи или не.

Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква от Президента, но никой не бърза за никъде. Имат месец време за първо тържествено заседание.

Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от възрастния присъстващ депутат, освен ако не се намери някой по-изкуфял от него.

(2) На първото заседание на Народното събрание депутатите полагат следната клетва „Заклевам се в името на Република България да не спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на партията си и олигарсите свързани с нея. Заклех се.“

(3) На същото заседание на Народното събрание формално се избират председател и заместник-председатели.

Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание:

  1. Излага Народното събрание
  2. Чрез джуркане определя дневният ред на заседанията
  3. Открива, ръководи и закрива заседанията и се грижи при провеждането им да има максимална анархия в пленарната зала.
  4. Удостоверява с подписа си (може и фалшифициран) съдържанието на приетите от Народното събрание лобистки актове.
  5. Внимава в решенията., декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание, да не се промъкне някой текст, който да не е удобен на задкулисието.
  6. Организира международните тъмни сделки на Народното събрание.
  7. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат дейността му и вършат мръсната работа.

Чл. 78. (1) Народното събрание се свиква за заседания от председателя на Народното събрание:

  1. По негова инициатива.
  2. По искане на една пета от народните представители или на мощна фигура на политическата и финансова сцена:
  3. По искане на Президента, ако и той има проблем със законността на някоя сделка на свой приближен:;
  4. По искане на Министерски съвет, като причините обикновено са сходни с изложените в т. 3.

Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии, които улесняват усвояването на държавни и европейски средства по нерегламентиран от закона начин.

(2) Постоянните комисии подпомагат дейността на олигарсите и служат като посредник с Народното събрание, а също и упражняват от негово име фиктивен парламентарен контрол.

(3) Временните комисии се свикват за проучвания, анкети и проверка на настроенията по висшите етажи на властта, стараейки се за всеки олигарх или висш политик да има достатъчно голям дял от печалбата.

Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им дават исканите от тях сведения и документи, като това не изключва фалшификати.

Чл. 81. (1) Народното събрание открива своите заседания и приема актове, ако присъстват половината от народните представители. Другите къде са, никой не знае. Просто са решили да си вземат почивен ден. Като станете народен представител и вие ще можете да си правите самоволни самоотлъчки, когато си поискате.

(2)  Народното събрание приема законите и други актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, независимо дали Конституцията изисква друго мнозинство или само картите на някои народни представители присъстват в залата, а тях самите ги няма.

(3) Не е задължително гласуването да е лично или явно. Един депутат от парламентарна група може да събере десетина депутатски карти, да ги наслага по устройствата и да гласува, без собствениците им да са се надигали от кревата. В Конституцията има едно положение за тайно гласуване, но то е неприложимо на практика. Всеки знае какво гласува съседа му.

Чл. 82. Заседанията на Народното събрание се водят открити. Ама всъщност са си закрити, защото има толкова спънки, че хората бързо се отказват.

Чл. 83. (1) Членовете на Министерски съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство, защото обикновено са дошли, за да пробутат спешно някой лобистки закон за приемане.

(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси за постигнатото в полза на олигархията.

Чл. 84. Народното събрание:

  1. Приема, изменя, допълва и отменя законите съобразно нуждите на едрия сенчест капитал и хората по високите етажи на властта;
  2. Приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му, стремейки се да държи отклоняването на средства в разумни граници. Между 30 и 50%;
  3. Установява данъците и определя размера на държавните данъци така, че основната тежест да падне с едва поносима сила върху обикновения трудов човек;
  4. Насрочва избори за президент, чието основно задължение към държавата е да чете новогодишната реч;
  5. Взема решение за произвеждане на национален референдум, като основната му цел е да го формулира така, че на практика след провеждането му да не настъпи никаква промяна;
  6. Избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение – Министерски съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя, мафията или друг силен играч на политико-икономическата сцена;
  7. Създава, преобразува и закрива министерства по предложение на министър председателя и на другите посочени в т.6;
  8. Избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други институции, като следи преди това да са отклонили достатъчно средства, за да са мотивирани да мълчат за случващото се във въпросните институции;
  9. Дава съгласие за сключване на държавни заеми при възможно най-неизгодни за държавата условия;
  10. Решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир. Това е чисто хипотетично, защото войната в Република България, никога не е обявявана, а и няма никакво намерение да свършва;
  11. Чисто формално разрешава изпращането на български военни сили извън граница, както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея, защото от нас нищо не зависи
  12. Обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея. Това става по предложение на Президента, на Министерски съвет или на други заинтересовани лица без никаква формална власт над Народното събрание, но с много силна реална;
  13. Дава амнистия на правилните хора, без оглед на престъплението, което са извършили;
  14. Учредява ордени, медали и ги раздава на всякакви фигури със съмнително минало и още по-съмнително настояще;
  15. Определя официалните празници. Все едно някой ги не знае, ама айде;
  16. Изслушва и приема годишните доклади на Външния касационен съд., на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за избирателното прилагане на закона и симулирането на дейност от съдилищата, прокуратурата и разследващите органи. Народното събрание може да приема и изслушва други доклади на главния прокурор за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателна политика, но не го прави, защото колкото по-малко знае обществото, толкова по-добре за всички;
  17. Изслушва и приема доклади за дейността на органи, които частично или изцяло се избират от Народното събрание. Това обаче е само текст в закона, който на практика не оказва влияние върху работата на Народното събрание.

Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:

  1. Имат политически или военен характер;
  2. Се отнасят до фиктивното участие на Република България в международни организации;
  3. Предвиждат редуциране на територията на Република България;
  4. Съдържат текстове, свързани с непосилните финансови задължения на държавата;
  5. Предвиждат фиктивно участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
  6. Се отнасят до основните права на човека и заобикалянето им;
  7. Се отнасят до бездействието на закона или изискват симулирането на въвеждане на мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
  8. Изрично предвиждат ратификация;
  9. Предоставят на Европейския съюз правомощия, за които е споменато в тази Конституция.

(2) Законът за фиктивно ратифициране на международен договор по аз.1, т.9 се приема с мнозинство две трети, по-малко или повече от всички народни представители.

(3) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани във всеки един момент, без съобразяване с какъвто и да е ред или с международното право.

(4) Сключването на фиктивни международни договори, които изискват изменения в Конституцията, може да бъде или не предшествано от приемането на тези изменения.

Чл. 86. (1) Народното събрание приема лобистки закони, решения в полза на олигархията, помпозни декларации и лицемерни обръщения.

(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите, с изключение на олигарсите и висшите политици.

Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива има всеки народен представител, Министерски съвет и сенчестите кръгове, които са си издействали лоби.

(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерски съвет съобразно интересите на силните на деня.

Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които евентуално се извършват на две заседания, освен ако не е нещо спешно, стопиращо нечии икономически интереси.

(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно или нито едно гласувания.

(3) Приетите актове се обнародват в „Държавен вестник“, не по-късно от 15 дни след приемането им, но достатъчно късно, че гражданите да са изправени пред свършен факт.

Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерски съвет. Това обикновено се получава, когато някой олигарх е бесен, защото не е получил своето. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.

(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерски съвет, явно министър-председателят е разгневил твърде много хора от олигархистичните кръгове и трябва да подаде оставка.

(3) Когато Народното събрание веднъж гласува недоверие на министър-председателя или на Министерски съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено през следващите шест месеца. Това се прави, за да бъде оставено правителството на мира да усвоява средства.

Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерски съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговорят, но не са длъжни да кажат истината.

Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметната палата, чиято основна задача е да прикрива злоупотребите с бюджета.

(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон, който по правило никога не се спазва.

Чл. 91 а. (1) Народното събрание избира омбудсман – фигура с по-малко правомощия дори от Президента, която фиктивно се застъпва за правата на гражданите, стремейки се да не постига никакви реални резултати с дейността си.

(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон, който по правило не се спазва и е пожелателен, а не задължителен.

Глава четвърта

ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА

Чл. 92. (1) Президентът се води държавен глава. По замисъл той би трябвало да олицетворява единството на нацията и да представлява Република България в международните отношения. Действителността обаче е съвсем различна.

(2) Президентът се подпомага в своето бездействие от вицепрезидент.

Чл. 93. (1) Изборите за президент са по-малко нагласени от олигархията, отколкото парламентарните, защото залогът е по-малък. Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години, без изборът му да е съобразен със закона.

(2) За президент може да бъде избран всеки български гражданин по рождение, навършил 40 години, независимо дали отговаря на условията за избиране на народен представител. Трябва да е живял последните пет години в страната, но не е задължително.

(3) Избран е кандидатът, получил повече от половината „действителни“ гласове, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

(4) Ако никой от кандидатите не е избран в седемдневен срок се произвежда нов избор, в който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, който си напазарува повече гласове.

(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на церемониалните правомощия на действащия президент.

(6) Спорове около законността на избора за президент на практика няма, поради незначителността на поста от стратегическа гледна точка. Ако обаче все пак се появят, се решават от Конституционния съд в някакъв срок след изборите.

Чл. 94. Вицепрезидентът е още по-окаяна фигура. Избира се едновременно и в една листа с президента и през целия си мандат медитира в пълна тишина и спокойствие.

Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани само за още един мандат, в случай, че не им е доскучало пет години да не правят нищо и искат още пет.

(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии. Разбира се, пряко. Чрез поставени лица могат да си правят каквото си поискат.

Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание формална клетва.

Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:

  1. Ако им писне от скука и подадат оставка пред Конституционния съд;
  2. Тръшне ги болест и не могат да изпълняват въображаемите си правомощия;
  3. Условията от чл. 103;
  4. Ако навирят копитата, т.е. при летален изход;

(2) В случаите на т. 1 и т. 2 ефимерните правомощия на президента и вицепрезидента се прекратяват с чисто формално установяване на посочените от тях обстоятелства.

(3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на мандата, което не е особено справедливо спрямо избирателите, но какво от това? Те са свикнали.

(4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност формалните правомощия на президента се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.

Чл. 98. Президентът на републиката:

  1. Насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата на национални референдуми. Разбира се, всичко това му се спуска от Народното събрание и той само го раздава важен;
  2. Отправя обръщения към народа и Народното събрание. С други думи произнася някакви речи, от които не произтича нищо и с които никой не е длъжен да се съобразява;
  3. Сключва международни договори в случаите определени със закон. А те са малко.
  4. Обнародва законите, към създаването на които няма никакво отношение;
  5. Утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерски съвет. Изобщо, можем да го объркваме с писател, който се подписва на чужди книги;
  6. Назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите представителства и постоянните представители на Република България при международни организации. Това обаче пак става по предложение на Министерски съвет и не зависи от неговата воля. Приема акредитивните и отзователни писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.
  7. Назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, макар и бая да трябва да се порови из законите, за да разбере точно кои;
  8. Награждава с ордени и медали всякакви удобни на властта подмазвачи;
  9. Дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него. Разбира се, обикновено инициативата отново не е негова, а той само се подписва под нея;
  10. Предоставя убежище на отделни лица от чуждестранен произход. Това също става като постави подпис под документ, изготвен от друго лице;
  11. Упражнява право на помилване. Това е особено важно правомощие, защото се случва и някой неслучаен човек да попадне под ударите на самозабравил се прокурор или съдия. Тогава президентът е длъжен тихомълком да помогне да излезе на свобода;
  12. Опрощава несъбираеми държавни вземания. И от това има полза, защото много олигарси са доста задлъжнели към държавата, макар и в обществото да демонстрират с благосъстояние.
  13. Наименува обекти от национално значение и населени места. Съгласете се, още една твърде важна държавническа работа;
  14. Длъжен е да се отчита пред Народното събрание за основни въпроси в кръга на неговите правомощия.

Чл. 99. (1) Президентът се консултира (тоест, казват му) с парламентарните групи възлага нс кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.

(2) Когато в седемдневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерски съвет, президентът възлага, отново не по собствена инициатива, възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.

(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът е принуден да възложи на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.

(4) Ако проучвателният мандат е приключил успешно, отново по устав, а не по собствена инициатива, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.

(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Той може да даде и срок докога да се проведат те.

(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи може да се приложи и в случаите на чл. 111м ал. 1, но може пък и да не се приложи.

(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от мандата си, въпреки закона. Ако и в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът си измива ръцете и казва на народните представители да се оправят.

Чл. 100. (1) Фиктивно президентът се води главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България, макар и да не прави нищо, освен да ходи на паради на 6-и май.

(2) Президентът формално назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания. Тези неща стават по предложение на Министерски съвет, без инициативата на президента, това вече е ясно на всички.

(3) Президентът също толкова номинално възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон, чието спазване е с пожелателен характер.

(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация. Разбира се отново по инициатива на Министерски съвет.

(5) Ако ни нападне друга страна, президентът обявява очевидното – положение на война.

Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може да върне закона в Народното събрание за мотивирано обсъждане, но пък то може да го прегласува и тогава той остава без правомощия да го спре.

(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство около половината от всички народни представители.

(3) Щом е гласуван повторно на президента не му остава нищо друго, освен да го обнародва в седемдневен срок.

Чл. 102. (1) В изпълнение на церемониалните си задължения президентът издава фиктивни укази, отправя гръмки обръщения и мъдри послания.

(2) Да, но за да станат факт, указите трябва да бъдат подписани от министър-председателя или съответния министър.

(3) Подлежат на преподписване и указите, с които президентът:

  1. Не по своя воля назначава служебно правителство;
  2. Възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
  3. Разпуска Народното събрание;
  4. Връща закон, приет от Народното събрание, за повторно обсъждане;
  5. Определя организацията и дейността на службите към Президентството и назначава персонала;
  6. Насрочва избори и референдум;
  7. Обнародва законите.

Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции. Изключение правят държавна измяна и нарушение на Конституцията. Тогава се обявяват за невинни.

(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това. Може и по-малко, ако президентът се опълчи срещу олигархията или политическата класа.

(3) Конституционния съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасяне на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, получат ордени за храброст първа степен и пълномощията им се прекратяват под фанфари и заря.

(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях да бъде възбудено наказателно преследване, което си е все пак нещо на фона на липсата на каквито и да било работещи правомощия по време на мандата им.

Чл. 104. Президентът не може да възлага на вицепрезидента правомощия по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11, за да не нарушава спокойствието му.

Глава пета

МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

Чл. 105. (1) Министерски съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната по свое усмотрение, без да се съобразява с Конституцията и законите.

(2) Министерски съвет изобщо нехае за обществения ред и националната сигурност и не взема никакво отношение по общото ръководство на държавната администрация и Въоръжените сили.

(3) Министерски съвет сам преценява дали да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.

(4) Когато участва про форма в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерски съвет не е длъжен да информира предварително Народното събрание, нито пък да дава отчет за своите действия.

Чл. 106. Министерски съвет не ръководи изпълнението на държавния бюджет. Това се прави от олигархията, която има далеч по-голям опит в боравенето с финансови потоци; не организира стопанисването на държавното имущество; няма право да сключва, утвърждава и денонсира международни договори дори и в случаите, предвидени от закона.

Чл. 107. Министерски съвет отменя законосъобразните и правилни актове на министрите и ги заменя с незаконосъобразни и неправилни.

Чл. 108. (1) Министерски съвет се състои от служители на олигархията и мафията, познати като  министър-председател, заместник министър-председател и министри.

(2) Министър-председателят се преструва, че ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея, макар решенията да се вземат от сенчести фигури и той да е просто изпълнител.

(3) Министрите пък от своя страна се преструват, че ръководят отделни министерства, макар да са безгласни букви във вземането на решения. Но пък носят отговорност за уж своите действия.

Чл. 109. Членовете на Министерски съвет полагат пред Народното събрание фиктивна клетва.

Чл. 110. Членове на Министерски съвет не могат да бъдат български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.

Чл. 111. (1) Правомощията на Министерски съвет не се прекратяват:

  1. С гласуване на недоверие на Министерски съвет или на министър председателя;
  2. С приемане на оставката на Министерския съвет или на министър председателя;
  3. При смърт на министър-председателя;

(2) Министерският съвет може да откаже да подаде оставка пред новоизбраното Народно събрание.

(3) В случаите на предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си докогато прецени. Никой не е в състояние да го принуди да се оттегли.

Чл. 112. (1) Министерски съвет не може да иска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Ако все пак това се случи и Народното събрание склони, решението се приема с мнозинство повече от половината присъстващи народни представители.

(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят излиза със скандал от Пленарна зала, без дори и да си помисля да подава оставка.

Чл. 113. (1) членовете на Министерския съвет могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.

(2)Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерски съвет не могат да заемат или извършват. Те пък, от своя страна, могат да ги извършват тайно или с подставени лица.

Чл. 114. Въпреки законите и в неизпълнение на тях Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения, продиктувани от сенчестия бизнес. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби, отново писани в тясно сътрудничество с подземния свят.

Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди, наложени им от силните на деня.

Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на мафията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от нейните цели и да бъдат политически осъзнати.

(2) Няма условия, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото на стачка.

Глава шеста

СЪДЕБНА ВЛАСТ

Чл. 117. (1) Съдебната власт се бори с всички сили срещу правата и законовите интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.

(2) Съдебната власт е изтъкана от зависимости. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите не се подчиняват по никакъв начин на закона.

(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет само, ако изпълнява стриктно поръчките на олигархията.

Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на мафията.

Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.

(2) Без закон могат да се създават и специализирани съдилища.

(3) Допускат се и извънредни съдилища.

Чл. 120. (1) Съдилищата не осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.

(2) Гражданите и юридическите лица не могат да обжалват никакви административни актове, които ги засягат, дори изрично посочените със закон.

Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват неравенство и липса на условия за състезателност на страните в съдебния процес.

(2) Производството по делата осигурява установяването на истината – такава, каквато тя изнася на по-богатия, с по-сериозни връзки във властта опонент.

(3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, за да могат да видят гражданите какво ги чака, ако се опълчат срещу системата.

(4) Няма никакво изискване актовете на правораздаването да се мотивират.

Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица нямат право на защита в нито един стадий на процеса.

(2) Никакъв закон не определя редът за упражняване правото на защита, поради простата причина, че такова не съществува.

Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели, но те са просто безгласни фигуранти.

Чл. 124. Върховният касационен съд не осъществява върховен съдебен надзор и стимулира неточното и различно прилагане на законите от всички съдилища.

Чл. 125. (1) Върховният административен съд не осъществява върховен съдебен надзор и стимулира неточното и различно прилагане на законите в административното правосъдие.

(2) Върховният административен съд не се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.

Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата не е в съответствие с тази на съдилищата.

(2) Главният прокурор не осъществява надзор за законност и методическо ръководство, а открит терор върху дейността на всички прокурори.

Чл. 127. Прокуратурата не следи за спазване на законността, като:

  1. Абстрахира се от разследването и не упражнява надзор за законосъобразното му провеждане;
  2. Може да извършва разследване, но не го прави;
  3. Не привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и се противопоставя на обвинението по наказателните дела от общ характер;
  4. Не упражнява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки;
  5. Не предприема мерки за отмяна на незаконосъобразни актове;
  6. В предвидените със закон случаи не участва в граждански и административни дела.

Чл. 128. Следствените органи не са в системата на съдебната власт. Те не осъществяват разследване по наказателни дела дори и в случаите, предвидени в закон.

Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в случаи, че са попречили на икономическите интереси или са притеснили някой представител на олигархията.

(2) Председателят на Върховния касационен съд , председателят на Върховния административен  съди главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на най-мощните представители на подземния свят, прекарани през Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването (той какво ли пък може?) назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.

(3) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те се освобождават от длъжност само при:

  1. Навършване на 65-годишна възраст;
  2. Подаване на оставка;
  3. Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
  4. Трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
  5. Тежко нарушаване или системно неизпълнение на служебните задължения и тайната спогодба между държавата и мафията. Действия, които накърняват престижа на съдебната власт.

(4) В случаите по ал. 3, т. 5, председателят на Върховния касационен съд и главния прокурор се освобождават от президента на Републиката по предложение на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство от две трети. Президентът не може да откаже освобождаване при повторно направено предложение.

(5) Придобитата несменяемост се възстановява при искрено извинение пред олигарсите и клетва за вярност.

(6) Административните ръководители в органите на съдебната власт се назначават на ръководна длъжност за срок от пет години с право за повторно назначение.

Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове, Председателят на върховния касационен съд и главният прокурор са негови членове по право.

(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират само юристи със силна отдаденост и вярност на олигархията , които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители и единадесет – от органите на съдебната власт. Това отново става според заслугите им към мафията.

(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. По закон те не могат да бъдат избрани веднага след изтичане на този срок, но се случва и отговарящите да се направят на приятни разсеяни при особени заслуги в безпрекословния слугинаж.

Мандатът на Висшия съдебен съвет се прекратява при:

  1. Подаване на оставка;
  2. Влязъл в сила акт за извършено престъпление, от което следва, че членовете на Висшия съдебен съвет на първо място трябва да се научат да прикриват следите си добре.
  3. Трайна физическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
  4. Дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност заради недостатъчна лоялност към задкулисието.

(9) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет се избира друг, по-отдаден на задълженията си към подземния свят, който довършва мандата.

Чл. 130 а. (1) Висшият съдебен съвет осъществява дейността си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия, за да може да координира действията си в полза на олигархията.

(2) Пленумът се състои от всички членове на Висшия съдебен съвет. Пленумът на Висшия съдебен съвет:

  1. Приема проекта за бюджета на съдебната власт;
  2. Приема решение за прекратяване мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет заради причините, посочени по-горе.
  3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите;
  4. решава общи за съдебната власт организационни въпроси;
  5. Изслушва и приема годишните доклади за начините за заобикаля на закона, за да бъде Висшият съдебен съвет в угода на силните на деня;
  6. Управлява имотите на съдебната власт и се облагодетелства от приходите от тях;
  7. Прави предложение на президента на Републиката за назначаване и освобождаване на Председателя на върховния касационен съд и главния прокурор, ако намесата им в машинациите на подземния бизнес стане нетърпима;
  8. Осъществява и други правомощия в разрез със закона.

(3) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, , избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание, спрямо заслугите им към задкулисието.

(4) Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.

(5) Колегиите със своята професионална насоченост:

  1. Назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите съобразно ефективността им в сътрудничеството с мафията;
  2. Правят периодични атестации за вярност към подземния свят на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на съдебната власт;
  3. Налагат дисциплинарни наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и административните ръководители, дръзнали да се опълчат срещу статуквото;
  4. Назначават и освобождават административните ръководители в органите на съдебната власт, като отново се ръководят от успешната им колаборация със сенчестия бизнес;
  5. Решават въпроси за организацията на дейността на съответната система от органи на съдебната власт;
  6. Осъществяват и редица други правомощия, които са на границата или отвъд закона.

Чл. 130 б. (1) Заседанията на пленума на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването, но пък е основната връзка със задкулисието и дава ценна информация как трябва да протече вота.

(2) Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от председателя на Върховния касационен съд. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се председателства от главния прокурор.. Министърът на правосъдието може да участва в заседанията, като не участва в гласуването, но го ръководи със знаци и гримаси.

(3) Главният инспектор може да присъства на заседанията на Висшия съдебен съвет и на заседанията на съдийската и прокурорската колегия, като само наблюдава дали са започнали да се появяват някои тревожни тенденции на раздвижване срещу силните на деня, без да участва в гласуването.

Чл. 130 в. Министърът на правосъдието:

  1. Предлага проект за бюджет на съдебната власт и го внася във Висшия съдебен съвет;
  2. Следи всички в съдебната система дружно да работят за олигархията и да й осигуряват спокойствие.
  3. Може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, в зависимост от усърдието им в работата за добруване на задкулисието;
  4. Участва в организирането квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, така че да са подготвени за незаконните действия, които ще им се налага да предприемат като част от служебните си задължения;

Чл. 131. Съдебната система винаги поставя на първо място защитата и подпомагането дейността на олигархията, без  оглед на конституция, закон и обществен интерес.

Чл. 132. При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят никаква наказателна и гражданска отговорност за техните действия, потъпкването на законността и за постановените или непостановени от тях актове.

Чл. 132 а. (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори, които следят дали всички си изпълняват ангажиментите към задкулисието.

(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.

(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години.

(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, ако са доказали лоялността си към силните на деня.

(5) Бюджетът на Инспектората се гласува от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.

(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, има право да се бърка в работата на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции. Инспекторатът извършва проверки за почтеност и конфликт на интереси и окуражава послушните и изпълнителни магистрати. Имуществените им декларации се покриват, пренебрегват се действия, които накърняват престижа на съдебната власт и такива, свързани с независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са зависими и не се съобразяват със закона.

(7) Инспекторатът действа служебно, като формално го прави по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи. В действителност Инспекторатът се подчинява и служи единствено и само на Олигархията.

(8) Инспекторатът старателно подготвя фиктивен отчет за дейността си и го предоставя на Висшия съдебен съвет.

(9) Инспекторатът отправя лобистки сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично подправена информация за дейността си, за да изглежда всичко законно.

(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората не подлежат на никакъв закон.

Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите , условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, какво и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат спрямо преценката на олигархията и не зависят от никакъв закон.

Чл. 134. (1) Адвокатурата е зависима и изцяло под властта на задкулисието. Тя пречи с всички сили на гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.

(2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат без закон, по усмотрение на мафията.

Глава седма

МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ

Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят съгласно интересите на олигархията.

(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създаявани по усмотрение на задкулисието, за улесняване на дейността му.

Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите нямат никакво право да участват в управлението на общината нито чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, нито непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.

(2) Населението няма никакво право да се изказва относно границите на общините.

(3) Общината не е юридическо лице. Всяка община си има свой местен дерибей, в чийто ръце е съсредоточена цялата законна и особено незаконна власт.

Чл. 137. (1) На теория самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси. На практика обаче това е в ръцете на местните неофеодали или дерибеи.

(2) Законът не създава никакви условия за сдружаване на общините.

Чл. 138. Формално орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира про форма от населението на съответната община за срок от четири години по ред, фиктивно определен със закон.

Чл. 139. (1) Номинално орган на изпълнителната власт в общината е кметът. На думи той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон. Кметът е изпълнява стриктно нарежданията на дерибея, освен в случаите, когато те са едно и също лице.

(2) В своята дейност кметът не се ръководи от закона, актовете на общинския съвет, камо ли пък от мнението на населението.

Чл. 140. Общината има право на своя собственост, но не може да я използва в интерес на териториалната общност, а единствено за облагодетелстване на неофеодалите.

Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет, от който лъвския пай остава за дерибеите и техните приближени.

(2) Постоянните финансови източници на общината се определят без съобразяване с каквито и да било закони.

(3) Общинският съвет определя размерът на местните данъци при условия, ред и в границите, установени от местните първенци на олигархията.

(4) Общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен от горепосочените в т. 3.

(5) Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага що-годе нормалната дейност на общините, в случаи, когато дерибеите опразнят общинската хазна до дъно.

Чл. 142. Областта е административно териториална-единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на мафиотско управление по места и за осигуряване на съответствие между олигархията на национално и тази на местно ниво.

Чл. 143. (1) Управлението в областта фиктивно се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация, но в дъното на всичко отново стои вездесъщото задкулисие, което дърпа конците и на областния управител, и на областната администрация.

(2) Областният управител се одобрява от местната олигархия и едва след това се назначава от Министерски съвет.

(3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика дотолкова, доколкото тя съответства на интересите на местния подземен свят. Той отговаря и за защитата на олигархичните интереси, стреми се да демонстрира привидна законност и обществен ред и осъществява фиктивен административен контрол.

Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места симулират осъществяването на контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е определено със закон или нарушава интересите на икономически кръг с национално значение.

Чл. 145. Общинските съвети не могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техните права, защото общинските дерибеи са по-дребни риби от областните дерибеи.

Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят от местната олигархия след съгласуване на действията й с колегите им на национално ниво.

Глава осма

КОНСИТУЦИОНЕН СЪД

Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента (забележителна отговорност в скучния му, лишен от правомощия живот), а една трета се избират на общо събрание на съдиите на Върховния касационен съди Върховния административен съд. Разбира се, олигархията винаги има мнозинство и държи нещата в свои ръце.

(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Коституционният съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.

(3) За съдии в Конституционния съд се избират съдии с изключителна лоялност и вярност към олигархията, доказвани през най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.

(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.

(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга законно платена търговска дейност. Иначе за финансови стимули от олигархията или за правене на бизнес чрез подставени лица законът не казва нищо.

(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители, именно затова са подходящи за участие в крупни сделки на тъмно.

Чл. 148. (1) Мандатът на Конституционния съд се прекратява при:

  1. Изтичане на определения срок;
  2. Подаване на оставка на Конституционния съд;
  3. Влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;
  4. Фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година;
  5. Опасно разминаване на действията му с целите на олигархията;
  6. Смърт.

(2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на съдиите да изпълняват задълженията си спрямо задкулисието. Прилага се тайно гласуване и е необходимо мнозинство най-малко две трети от съдиите.

(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.

Чл. 149. (1) Конституционният съд:

  1. Дава задължителни тълкувания на Конституцията, съобразени с интересите на подземния свят;
  2. Произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента;
  3. Решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерски съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
  4. Произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
  5. Произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения. В тези случаи нерядко се налагат изключения от нормативните уредби, тъй като доста влиятелни личности искат да имат свои политически проекти, чиито доктрини очевидно нарушават законите.
  6. Произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент;
  7. Произнася се по спорове за законността на избора на народен представител;
  8. Произнася се по обвинения , повдигнати от Народното събрание срещу президента и вицепрезидента.

(2) Със закон не могат да се дават и отнемат правомощия на Конституционния съд, макар задкулисието да има достатъчно ефективни методи, за да държи дейността му под контрол.

Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една трета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и, не на последно място, на олигархията. Спорове за компетентност могат да се повдигат и от общинските съвети.

(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен и Върховният административен съд  спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.

(3) Омбудсманът не може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.

(4) Висшият адвокатски съвет не може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават правата и свободите на гражданите.

Чл.151. (1) Конституционният съд установява решенията си с мнозинство повече от половината от съдиите.

(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен,  не се прилага от деня на влизането на решението в сила, освен, ако не е изготвен в полза на силни олигархични кръгове.

(3) Частта от закона, която не е обявена за противоконституционна, запазва действието си.

Чл.152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд формално се определят със закон, но де факто са в ръцете на задкулисието.

Глава девета

ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

Чл. 153. Съобразно олигархичните интереси Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание.

Чл. 154 (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента и на различни лобистки структури в парламента.

(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.

Чл. 155 (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не и по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Така силните на деня имат достатъчно време да убедят някои депутати, че са се объркали и всъщност са натиснали грешен бутон. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.

Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в „Държавен вестник“ в седемдневен срок от приемането му.

Чл. 157. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред, като целта е олигархията да контролира ключов процент от тях.

Чл, 158. (1) Великото народно събрание:

  1. Приема нова конституция под строгото ръководство на олигархията;
  2. Решава въпроса за изменение на територията на Република България и ратифицира международни договори, предвиждащи такива изменения;
  3. Решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно управление;

Чл. 159. (1) Правото на инициатива идва от подземния свят, но формално минава през най-малко една втора от народните представители и президентът.

(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.

Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се проведат избори за Велико народно събрание с мнозинство от две трети от общия брой на народните представители.

(2) Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.

(3) С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват и задкулисието може да действа още по-спокойно.

Чл. 161. Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.

Чл. 162. (1) Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията , за които е избрано от олигархията.

(2) В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.

(3) Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този президентът насрочва избори по реда, продиктуван му от задкулисието.

Чл. 163. Актовете на Великото народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им, едва след като получат одобрението на сенчестия бизнес.

Глава десета

ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА

Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.

Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.

Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено, червено, поставени водоравно отгоре надолу.

Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определят със закон, тъй като са едно от малкото неща, от които олигархията не се интересува.

Чл. 168. Химн на Република България е песента „Мила Родино“

Чл. 169. Столица на Република България е град София.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Хеакъл от Диви дол

Heracles divi dol half covер small
Много смях и 12 илюстрации са събрани между кориците на "Херакъл от Диви дол" - новата четвъртата част от поредицата "Северозападен романь".

ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

6 knigi a

 ПРИМОЦИЯ

Ако сте пропуснали да прочетете досега издадените книги на Торлака, може да ги поръчате накуп с отстъпка:

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол") може да вземете за 53 лв. вместо 58 лв.

- При покупка на всичките 6 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар"), те ще ви струват 80 вместо 88 лв.

Всяка от книгите пристига при вас с автограф и посвещение от автора.

Публицистика

Конституция - 2020

barney fred

Чл.1. (1) България е пашалък с мутренско-олигархично управление

(2) Цялата държавна власт произлиза от подземния свят. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция.

Прочети още...
 

Снимки

viktor-savakov.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...