Торлака

"Иваил цар" - Глава първа

Предговор

 В бурните, колкото величествени, толкова и трагични десетилетия в края на XIII век на българската историческа сцена се появила една забележителна личност.

"Май ше ни бъде" - Глава пръва

Къде дузина бесни бабичкоре

Категорично немам ама никво намеренее да ви обяснявам кои се беа сбрали.
По име ако ще да ви ги изредим до една, сигурен съм, че не сте ги видвали очи у очи, така че целусну се губи смисъло на едно предполагаемо подобно начинанее от моя стрънь. Порди таа причина, па и оти мислим, че ше е по-лесно за мене и по-оправно за вазе така, нека да приложим некви уточненеа. Без чак па толко да се разпростирам у подробности. Само отгоре-отгоре, обещавам.
Силно се надявам да ме разберете, па, ако не, кво толко? Нема да е болка за умиранье ни за мене, ни за вазе. Сега ви предлагам да си изплакнете подробностете, да си облечете халато, да си сипете чаша бордо набор меджу двете световни, да палнете камината у трапезареата на мезонето си с изглед къде Антиплано у Андите и да слушате да ви разпраам кво стана.

"Май ше ни бъде...", Глава дваесе и пръва

Данчо миничката Муфтечка

- Тва вече требва да е макье ти! – зафъфля Свилко, оти устата му беше плъна с паприкаш – Я беги да видиш!
Ич и не очеквайте от мининкио пишлегар неква умилителна сцена на синовна обич и тем подобни отживелици. Он се беше одзерепил у телевизоро и гледаше некво детско за един квадратен жлът сюнгер, къде си му беше юбим от кво одеше прав поди масата, и ако ви каем, че му се дигаше от дивано, жестоко ше ви излъжем. Само успе да изсумти недоволно:
- Нищо не се чуе…

Май ше ни бъде...

Автор: Стоян Николов-Торлака
Художник на корицата: Дамян Бумбалов
Цена: 15 лв.
Издател „Попов мост“
Година 2016
Страници: 400
Тегло: 500 г
Размери: 143 x 210 мм
Корици: меки

Трета част от поредицата „Северозападен романь“, „Автономията????“, „Май ше ни бъде…“

 Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата… Какво повече можем да искаме от една книга?

Такива бяха „Северозападен романь“ и „Автономията????“, такава е и „Май ше ни бъде…“ - третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. „Май ше ни бъде…“ е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като „Северозападен романь“ и разтърсващ катарзис като „Автономията????“.

В третата книга на Торлака има много смях, непредвидени ситуации, неочаквани конфликти, стари герои в нова светлина, нови персонажи и вълнуващи обрати. И както останалите части от поредицата, тази също се чете на един дъх.

"Май Ше ни бъде...", Глава четирнаеста

Данчо Муфтечката барабар с мъжете

През тия сичко на сичко два деня и две нощи, къде Юбица не беше покрай ньего, Свилко се изпренада. Он се грижеше криво-лево за пишлегаро нги Данчо Муфтечката, готвеше му кво моеше, четеше му по некоа приказка (би му разпраял и истории, ама немаше кък, оти ако сте забраили, длъго време беше улав и не помнеше нищо от детските си години), па и на следващио день след бурята го изведе на дворо да си напраат снежен човек.

Северозападен речник*

A

àбен  - захабен, изхабен, тъп
абѝч - неспособен, неумел човек, неудачниик
ала - хала; в преносен смисъл луд, див, неконтролируем човек
артише - да ти остане нещо

"Май ше ни бъде...", откъс от глава 59

Чък Норис от Диви дол

Вижте сега, сички знаеме, че малко или много по некой път ситуацеата се изплъзва от контрол. Еднъж си обрънеш кафето три у едно връз новите чисто бели панталонье. Друг път даскалицата те пита закво детето ти реве с плъно гръло „Ебанье“ на влазанье у децката градина винагиж, коги го прибереш след два месеци и нещо у Говежда. Трети път ти се сака да закояш тва, с което разполагаме като политическа класа до крак. Конфузни и неловки ситуации, живото е такъв. Съг ше се пробвам да ви представим една такава, без да съм пристрастен, абсеютно задлъжително условее за секи уважаващ себе си писатей.

"Автономията????" - Из главата "Бъгня вечер"

- Откво умре макье ми, тука турта не е месена – каза Муфтата, без да му обръне и толко вниманее, колко цръната Златка обръща вниманее на учебник по географеа. – Ама мойта обична снаа знаа кък да свръши таа работа. Пръво изми масата, та мушамата лъсна. После пресе брашно у една купа и капна и водица. Па добави сол, ама те тък, на око, нема да мери, нема нищо. След тва мачка, мачка, се едно некой невидвал мачка млади цомбечки. – Данчо си зе въздуй, па донади: – Я съм дрът човек и зимаска си поспивам манку повечко, ама днеска, като я чух, че се слуня рано-рано из куфнята, се надигнах. Оно баш се беше развиделило.