Бъдни вечер мина! Да живее Бъдни ден!

Дори и биволът има нужда от кратки моменти, в които да си поеме дъх. Само за да си подостри рогата, разбира се.

Последните седмици на старата година са повод за много диаметрално противоположни размисли, емоции и действия за повечето от нас. Едни се тюхкат за пропуснатите възможности и скърбят по безвъзвратно загубеното. Други пък му отпускат края като за последно и подлагат стомашно-чревния си тракт, дробеца и джобеца на почти непосилни изпитания. Трети правят що-годе обективна равносметка на миналото, настоящето и бъдещето и запазват относително спокойствие. Четвърти горят стари мостове, преди да са построили нови, пети строят нови, преди да са изгорили старите… Шести и седми вършат всичко гореспоменато накуп.

Евала на холдинга!

Българската политическа класа показа още веднъж кое е единственото нещо, около което може да се обедини. В никакъв случай не става въпрос за национални интереси, иновативни идеи, впрягане на всички сили в името на просперитета на Родината, упорита работа в името на народа, загърбване на дребнавите вражди, за да се борим за общото благо. Ни най-малко. За родните политици тези думи са само фрази, изпразнени от каквото и да било съдържание. Кухи думи, които с охота използват по предизборни митинги и телевизионни студия, но бягат от реализацията им черно на бяло като дявол от тамян.

Маймуни с трици…

Оня ден с един приятел без да искаме се заговорихме за предстоящите президентски избори. Така, по български, на маса с ракията и, за разкош, по време на мача на националите с Франция. Добро начало, неприятен край. Както на разговора, така и на мача.

Решетников и Василев vs Методи и Динко

Наше невежество им е радостно,
ищат те в вечна мрачна свобода
ми да живейме непрестанно,

полза да имат от нашта слепота!
Аки безлобни ни овце доят,
чясто подстригват нас и до кожа,

„Бедечка“ – българският Пиемонт?

Както вече съм споменавал, България е рай за хора, които са решили да пишат по обществено значими теми, още повече пък, ако го правят съвестно. Достатъчно е да си пуснеш телевизора на някоя от обичайно заподозрените програми и да видиш какво НЕ се отразява или просто се претупва набързо, за да разбереш, че именно то е от значение за бъднините на Родината ни.

Стига толкова сливи за смет!

Полицаите отново искат повишение на заплатите. Както винаги, гледните точки са поне две и редовият данъкоплатец силно се гневи на тези им претенции. А виновниците за така създалата се ситуация по стар свой обичай седят отстрани и доволно потриват ръце, защото на тях отново ще им се размине и кучетата ще се сдавят помежду си, вместо да удавят вълка.

Независимостта, Санчо…

По стара българска традиция тази седмица се разрази сериозен диспут (предимно на маса или през монитора) е ли 22 септември все още свят празник на Независимостта на България или в момента представлява просто един повод да се бием в гърдите и да крещим, че имаме славно минало, за да заглушим кънтежа на посредствеността и примиренчеството, на „филиите“ и „фобиите“ (ако се замислите, може и да разберете, че грешките са правилни; ако ли не – ваша си работа), обсебили държавата ни, а и самите нас. И половината народонаселение да се изнесе с неистов патос към Гърция, то се знае.

Един като ‘ората нема, действайте!

barekov

Странно е колко ефективно работят масовата психоза и хибридната война У Територията. Докато КлюкарникА гърми как Бареков превел „бедра“ на турски, а не искал да прави симултантен превод на самия себе си, докато чете изречение от вестник (сложно е за обяснение), керванът си върви. Да, половината свят разбра, че Дудука не говори инглиша още по време на чутовното му изказване за димокръсито в нова Персия.

Рубли да искаш…

Кандидатът за депутат (вече бивш кандидат и настоящ депутат) на „Единна Русия“ Пьотр Толстой, който между другото е един от най-популярните журналисти на мощно финансирания от Кремъл Първи телевизионен канал, направи твърде интересно изказване по време на изборите за Дума. Дори и да оставим настрана твърде смущаващите му и назидателно-императивни приказки за това какво трябва да се случи в ЕС и какво не бива да прави Брюксел („Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия.“), мнението му за бъдещето на България е меко казано смущаващо.

Когато журналистката от Българската национална телевизия му пожелава, ако влезе в руската Дума, да води доброжелателна политика спрямо България, той отговаря

„Разбира се! Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме.“.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

Ако искате да запълните библиотеката си с петте книги на Торлака, може да поръчате "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора за 67 лв. вместо за 73 лв.

Ако пък още не сте чели Северозападната трилогия, може да вземете трите романа за 40 вместо за 43 лв.

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

ТОТКО КОРСАРЯТ

tanker konfiskuvan

Беше време за ром и кубински пури, не за абордажи, но Тотко Черната брада стисна зъби и остави айфона си на абаносовото писалище. Разбира се, той никога не беше писал, но така е думата.

Неговата стихия беше една. Превземаше кораби. Но не като Тийч Черната брада, на когото съвсем несправедливо го опреличаваха. Капитан Тотко много повече би се зарадвал да го сравнят с велики Франсис Дрейк. Някой ще каже „ Какво толкова? Пладнешки разбойници“, но дано да няма неблагоразумието да го изплюе в полезрението и полеушието на капитан Тотко. Той хич не би останал доволен, а гневът му беше страшен, повярвайте ми. Даже и Джон Силвър би останал впечатлен от яростта му.

Прочети още...

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

a-2.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...