„Бедечка“ – българският Пиемонт?

Както вече съм споменавал, България е рай за хора, които са решили да пишат по обществено значими теми, още повече пък, ако го правят съвестно. Достатъчно е да си пуснеш телевизора на някоя от обичайно заподозрените програми и да видиш какво НЕ се отразява или просто се претупва набързо, за да разбереш, че именно то е от значение за бъднините на Родината ни.

Независимостта, Санчо…

По стара българска традиция тази седмица се разрази сериозен диспут (предимно на маса или през монитора) е ли 22 септември все още свят празник на Независимостта на България или в момента представлява просто един повод да се бием в гърдите и да крещим, че имаме славно минало, за да заглушим кънтежа на посредствеността и примиренчеството, на „филиите“ и „фобиите“ (ако се замислите, може и да разберете, че грешките са правилни; ако ли не – ваша си работа), обсебили държавата ни, а и самите нас. И половината народонаселение да се изнесе с неистов патос към Гърция, то се знае.

Мафия ли беше да я опишеш? Разровиш ли, ще замирише…

tyutyunevi skladove plovdiv

На 19 септември 2006 година една сграда, част от културното наследство на България, се срути и уби две млади, ама наистина млади, почти момичета, жени в центъра на София, на улица „Алабин“ 39. По онова време Пожарникарят-слънце беше кмет. На същата тази София, в идеалния център на която сграда, създадена от предците ни, сграда доста красива, доколкото си я спомням, отнесе два живота със замах.

Рубли да искаш…

Кандидатът за депутат (вече бивш кандидат и настоящ депутат) на „Единна Русия“ Пьотр Толстой, който между другото е един от най-популярните журналисти на мощно финансирания от Кремъл Първи телевизионен канал, направи твърде интересно изказване по време на изборите за Дума. Дори и да оставим настрана твърде смущаващите му и назидателно-императивни приказки за това какво трябва да се случи в ЕС и какво не бива да прави Брюксел („Нужна е дълбока реформа на Европейския съюз, смяна на ръководството му и отказ от политиката на присъединение на страни, които влизат в зоната на национален интерес на Русия.“), мнението му за бъдещето на България е меко казано смущаващо.

Когато журналистката от Българската национална телевизия му пожелава, ако влезе в руската Дума, да води доброжелателна политика спрямо България, той отговаря

„Разбира се! Просто ще я купим цялата. Половината от крайбрежието вече купихме.“.

Един чичка, един маркуч, прекалено много лелки

Знам, че мина доста време от онова знаменателно събитие със свалянето на гащите пред дерибея и позакъснях с реакцията, но все пак си мисля, че мога да бъда извинен, особено при положение, че моята пътеводна светлина, моята Светая светих Реформаторският блок постъпиха по идентичен начин. Те надигнаха глас, та реших и аз да се изкажа по темата.

О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш чорбаджия!?

Добре бе, генетичен материал лош, защо мааш гащи ти по гръцкото моренце, а иначе твърдиш, че си беден? Какво значение има, че и всички международни финансови институции са на същото мнение, изнасяйки факти, цифри и конкретика, когато ти си позволяваш да се движиш по магистралите, чиито ленти е прерязал знаете кой (че много му произнасям името напоследък, а в най-крадената от американските хотели пише, че това е грях), и то в размер на осемдесет хиляден лош генетичен материал!? И то на ден, и то само през Кулата! Не за всички почивни дни, не на всички пропусквателни пунктове!

Кандидати за президент… На кого му пука!?

Голяма истерия настана около откровения цирк, разиграван от всички водещи политически партии относно кандидатурите им за президентските избори тази есен. Този или онзи „обединител на нацията“ ще излъчи тази или онази партия, това или онова е по-правилно да изберем… Пълни глупости! Глупости на търкалета!

А Колева президент, але, але!!!

Бившият общински съветник Теодора Колев обеща да "скъса задниците" на Биволъ. Любопитно е как ще го направи с рогата в причинното си място.

teodora koleva stara zagora

Вече сме писали (виж тук и тук) за безогледното, незаконосъобразно и твърде нагло даже и за стандартите на българските политико-мафиоти унищожаване на старозагорския парк „Бедечка“. Против обществения интерес, тихомълком, заобикаляйки нормативна база и законови разпоредби, през 2012 година Общинският съвет на Стара Загора решава да върне земеделските земи, намиращи се на територията на едно от най-красивите и девствени зелени местенца в града. Да ги върне на „собствениците“ им. Добре, по-скоро, до болка познатата схема.

Няма да питаме защо не са овъзмездени с други терени, няма да разсъждаваме как така набързо земеделските земи се оказват с разрешителни за строеж, защо публикуването на решението на Общинския съвет в „Държавен вестник“ се забавя достатъчно, за да не може да бъде обжалвано, защо същото това решение не е точно същото при публикуването си в, този „Държавен вестник“…

Защо една институция като Общинския съвет, която е призвана да защитава обществения интерес с всичката ярост и аргументи, които може да събере, послушно, под сурдинка, доста охотно и почти единодушно гласува решение, което е в ущърб на целия град. Освен на собствениците на земеделски земи, олигарсите, които ще вдигнат някоя и друга гъзарска кооперацийка там и строителните фирми. А, забравихме, също и в интерес на общинските съветници, както и кметската управа, които неслучайно са заобикаляли, прикривали, замазвали, шикалкавили и лъгали най-безцеремонно. Защото интересА клати феса.

Не е нужно да влизаме в подробности. Всеки българин, вълнуващ се от настоящето и бъдещето на Родината ни, от безогледното съсипване на най-красивите кътчета от природата й през последните десетилетия, от върховенството на Мамона, знае какво се случва в „Бедечка“. Едно място с жива природа в сърцето на голям град, запазено десетилетия наред от традиционно ревностното към зелените си площи старозагорско гражданско общество, пада жертва на мръсните интереси на този и онзи. С любезното съдействие на местната власт.

Нищо ново, пред очите ни се извъртяха много подобни примери. По морета, планини, закътани красиви местенца… Кряскаме си, простестираме, пишем… Никакъв резултат. Властите, органите на реда и съдебната система нехаят или майсторски отклоняват темата.

Като казах „отклоняване на темата“ и се сетих за какво става въпрос и защо ви призовавам да основем инициативен комитет и да обявим госпожа Теодора Колева за кандидат за президент на целопупното българско народонаселение. Първо, тя е искрена жена. В качеството си на общински съветник точно по времето, по което е изтъргуван парк „Бедечка“, тя е гласувала за бастисването му. Е, в дискусията, към която ще поставим линк под статията, госпожа Колева яростно отказва да даде каквито и да било обяснения на тогавашните си работодатели защо го е направила, на какви основания се гневи, че общодостъпен по ЗДОИ документ на ОС Стара Загора е публикуван в социалните мрежи. Изобщо, тя отказва да дава каквито и да било обяснения и се гневи за всичко, на всички. Тоест, може да отстоява позицията си и смята, че има харизмата на лидер, който не дължи обяснения на никого, така че може би няма да се слага послушно на близки и далечни държави, какво почти всички действащи политици през последните седемдесет години.

За разлика от другите ни „държавници“ тя не лъже, а изразява истинските си емоции към избирателите, работодателите и изобщо суверена си. В напълно цивилизован разговор в обществена група. Разговор, целящ да се потърси възмездие или поне отговорност на потъпкалите всички законови и морални норми органи на местната власт в Стара Загора, в името на това да се лапнат едни пари от правилните хора. Изразните й средства са изключително колоритни. Бивш държавен служител, участвал в незаконна схема, характеризира търсещите му отговорност граждани като наркомани, алкохолици, вегани, сектанти и използва всичко друго, но не и аргументи или факти.

Разбира се, госпожа Теодора Колева притежава и други „достойнства“, заради които ви призовавам да издигнем кандидатурата й за президент. Например, тя владее до съвършенство използването на опорните точки, качество твърде високо ценено в българската политика. Когато я на какво основание е била съучастник в незаконното и неморално съсипване на „Бедечка“, тя веднага контрира с „циганите…“, „нямате ли си друга работа…“, „защо не защитавате парка „Под Аязмото“…“. Изобщо всичко, което може да отклони вниманието от конкретната тема.

За да не се разводнявам повече само искам да допълня, че съм уверен в качествата на госпожа Теодора Колева, която е един изключително типичен български политик, но освен това, за разлика от повечето си колеги, не е лицемерна, не цепи басма на избирателите и работодателите си в лицето на гражданското общество и ще си ни псува открито, вместо да ни залъгва и да ни го набива с вазелин. Госпожа Колева не цепи басма и на медиите. Когато разбра, че в „Биволъ“ възнамеряваме да предложим издигането на светлата й личност за държавен глава, тя каза на раздумка на дувара на своя приятелка в социалните мрежи, че ще ни „скъса задниците“.

Госпожа Колева си няма представа колко трудно се къса задника на разбеснял се Биволъ. Но пък вие можете да придобиете реална представа за нея като личност, стига да прочетете приложеното й по-долу CV. Искаме да ви помолим да го изчетете много внимателно въпреки сериозния му обем. То показва какво е отношението не само на госпожа Колева, а и на цялата българска политическа класа към нас, суверена на тази страна.Сипете си чаша вино, сядайте пред камината и се насладете на простотията, дебелоочието и наглостта в целия им блясък!

https://www.facebook.com/groups/645428485467660/permalink/1276789798998189/?__mref=message_bubble

teodora koleva zadnici

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

 

Е бре, курорте!

Само преди два дни бяхме на великолепно семейно тържество в един прекрасен на външен вид, приватизиран от фонда на бившите ловни стопанства и пригоден за туризъм комплекс. Умишлено няма да цитирам имена поради две причини. За да не правя излишна и същевременно подвеждаща реклама и защото мисля, че той е представителна извадка за цяла България с много малко изключения.

 

Иваил цар

Ivail 2 korica predna half small

"Иваил цар", книга втора - исторически роман за противоречив владетел, загадъчна личност, дързък войн и вдъхновяващ човек. 


ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

romani torlaka

 

Ако искате да запълните библиотеката си с петте книги на Торлака, може да поръчате "Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Иваил цар", книга първа и книга втора за 67 лв. вместо за 73 лв.

Ако пък още не сте чели Северозападната трилогия, може да вземете трите романа за 40 вместо за 43 лв.

 ПОРЪЧАЙТЕ ТУК

Публицистика

В медиите

Историята е „леката жена на науките“, но романът „Иваил цар“ стъпва на историческите извори

Интервю с Торлака и с коректора на романа д-р София Мицова от Югозападния университет

torlaka blagoevgrad

"Стилът на автора е уникален. Той не се старае да постигне онези норми, които са известни на белетристиката. Това е "мъжки" роман, но и жените могат да открият зад мъжката сила препратки към истинската чувствителност на силния пол" -  д-р Мицова.
Може да чуете интервюто с автора и коректора на книгата тук.

 

Снимки

ot-chitateli-016.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...