Да убиеш присмехулник

Преди два дни почина американската писателка Харпър Ли, авторка на тази забележителна и, както всичко гениално на този свят, противоречива книга, носеща посоченото по-горе заглавие. Оставям изказванията от рода „авторът е искал да каже…“ на маститите литературни критици.

Кой знае защо обаче, лично аз си правя асоциация между някои от втъканите в сюжета нишки с почти сакралното положение на шута в средновековните кралски дворове. Въпреки общоразпространеното мнение, той не служел само, за да забавлява владетеля и приближените му, правейки всевъзможни маймунджулъци, унижавайки себе си в името на доброто самочувствие на околните, като в замяна получава останките от трапезата.

Всъщност, шутът имал привилегията да казва дори и най-неудобната истина (рядко в пряк текст, обикновено по заобиколен или шеговит начин) на всеки от присъстващите. Един вид се явявал присмехулник. Досадник. Трън в петата. Камъче в обувката. Прашинка в окото…

Няма как да знаем точната статистика, но главите на много шутове са хвръкнали заради подобна дързост. Със сигурност обаче е пределно ясно, че в ония „тъмни“ векове дори и най-грубоватите владетели имали своите шутове и си позволявали да им посягат само в краен случай, понеже това се възприемало като символ на тирания и тотално самозабравяне. С риск да стана досаден, ще си позволя да повторя, че става въпрос за тъмните векове, които свързваме с кладите, инквизициите и реките от кръв, чиито извори бликали от дворцовите интриги.

Дотук обаче с литературните и историческите аналогии, които ражда празната ми глава. Щеше ми се, доколкото ми позволява бездарното ми перо, да ви обърна внимание на поведението на един сегашен владетел. Чист самодържец, по мнението на доста хора. Само последна асоциация с миналото ще направя, ей така, за яснота.

Подобно на византийския император Юстиниан II Ринотмет (Безносия) този съвременен държавник получил, така да се каже, втори мандат. Не заради качествата си, а защото имал могъщи съюзници, пък управлявалите в промеждутъка между свалянето и повторното му възкачване на престола били още по-големи некадърници и от него.

Въпросният съвременен владетел не бил лишен от цяла плеяда слабости, проявили се още при първото му управление. Но така се случило, че могъщата му осанка, неотразимата му усмивка, дебелокожото му чувство за хумор и (най-вече) фактът, че кокалите, които хвърлял на шутовете си, не били оглозгани докрай, му осигурили тяхната добронамереност и дори коленопреклонна сервилност. Демонстративните му (с твърде съмнителна стойност и още по-висока цена) жестове към народа били придружени с невъобразими фанфари от страна на шутовете.

Какво да се прави? Ако въпросният самодържец бил чел повече от една книга, можело и да проумее, че всеки човек има нужда от коректив, колкото и солиден да изглежда в огледалото. Да, но за съжаление, той не бил… Затова и почти пълното отсъствие на истински, способни да му кажат истината в очите шутове, за сметка на изобилието от ласкатели, ни най-малко не го притеснявало. Напротив. Правело го още по-самовлюбен.

Разбира се, като всеки управник, който умее по-добре от всичко друго да се бие в гърдите, да дава гръмки обещания и да обгрижва обкръжението си, и въпросното превъзходителство бързо-бързо започнало да привлича гнева на народа подобно на магнит. То обаче имало неповторим усет на хищник и се оттеглило на бял (макар и доста оклепан под опашката) кон, запазвайки част от харизмата и шансовете си да се завърне триумфално. А такива шансове имало и те не били никак малки. Защото за най-голямо съжаление на народа „противниците“ на абдикиралия  всъщност хем му били подмолни съюзници, хем без съмнение представлявали лош, ама ужасно лош човешки (това е съмнително) материал.

Не след дълго моментът за величавото завръщане дошъл. Владетелят се чувствал по-могъщ от всякога, но с вроденото си чувство за флирт се държал лицемерно дружелюбно с всички. Той мислел, че народът е научил урока си и предпочита стабилност на дъното на блатото, отколкото да засмуква тиня с пълно гърло. Знаел, че има непоклатими съюзници на висшите държавни постове във всички сектори. Повече от всичко бил сигурен, че каквото и да се случи, дори и някой да надигне глас срещу него, верните му хрътки, шутовете, веднага ще го потулят или ще разкъсат неблагоразумния критикар на парчета.

Всичко уж започнало добре и самодържецът си запял старата песен. Изтъквал „грандиозните“ си приноси към народа, умело лавирал между различните дворцови кръгове и раздавал с пълни шепи на шутовете.

Въпреки това обаче нещата започнали да се объркват. Самодоволният исполин на държавническата мисъл твърде късно забелязал, че евтините му номера от предишното царуване не минават толкова лесно. Народът бил станал по-критичен, все по-малко хора се връзвали на опърпаната му харизма и се съсредоточавали върху това, което запълвало лъскавата опаковка. И, в интерес на истината, не оставали очаровани. Капитанът обаче продължавал самодоволно да се усмихва и държал здраво руля. Право през яростно блъскащите се в острите скали вълни.

Шутовете били на негова страна, бил сигурен. И от опит знаел, че ако ги накара да повторят достатъчно пъти с достатъчно различни гласове дори и най-голямата заблуда, народът ще повярва в нея. Тази схема била проработила стотици пъти, нямала грешка.

Каква била изненадата обаче, когато владетелят забелязал, че една малка, но все по-гръмогласна част от шутовете крещяла неудобни истини направо в лицето му, без да се интересува от тежките му приказки? Със сигурност не по-голяма от момента, в който осъзнал, че както народното, така и търпението на доскорошните му външнополитически съюзници отдавна е изчерпано.

Завалели скандал след скандал, запис след запис, гаф след гаф. Толкова много, че дори послушните шутове не можели да смогнат да ги покрият с изпражнения. Сънародници от далечно странство, зад Ламанша чак, заринали превъзходителството с неудобни въпроси и превърнали посещението му при тях от добре замислен рекламен ход в пълен провал. А честните шутове неуморно вгорчавали вкуса в устата на владетеля с изричането на болезнени факти, които той не искал да чува, а да усеща с ходилата си, заметени под дебелия килим на забвението.

Притиснат от тук и там, свикналият с блясъка на собственото си величие хегемон бързо загубил самообладание и започнал да бълнува за някакви гадове, медии бухалки и негодници. Такива, каквито сам бил свикнал да използва.

Все пак успял да се овладее донякъде и с най-близките си съратници скроил план как да изгърмят няколко бушона докато положението се укроти, пък после да си подкарат старата песен на нов глас. „Понякога се чудя кой точно управлява тази държава“, помислил си владетелят, докато гледал как висшите сановници напускали тронната зала.

Вие пък може би се чудите как продължава тази история. Честно казано, нямам никаква представа. Предполагам обаче, че ще да става въпрос или за омагьосан кръг или за нова страница. Колкото и клиширано да звучи, май зависи от шутовете и присмехулниците, от медиите и народа. От всички нас. Царят остана полугол и няма никакво съмнение, че дори и най-сервилните му шутове ще започнат да го опраскват при първа възможност…

 


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

a-8.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...