СКАНДАЛИЗИРАНО МИ Е, СЪБИ!

Може и да помните, дето преди десетина дена ви разказвах как отидох за кренвирши до кварталния магазин, а се прибрах вкъщи като един от първите ваксинирани срещу ковид. Точно така, отново съм аз – Съби, 72-годишен самотен пенсионер, със 45 години стаж в колбасарския бранш.

Явно не ми било писано да изкарам спокойни старини. Тъкмо се бях отърсил от шока покрай ваксинирането и след новогодишните празници ми звъни телефона. Мен по принцип никой не ме търси, освен племенника Герго, който постоянно измисля разни схеми за рязко забогатяване и все се проваля. Не му давам финансиране, откакто искаше да строи нещо на мястото на тютюневите складове. Тоя път обаче гледам непознат номер и си мисля „Съби, нова година започва. Нямаш бързи кредити да те тормозят, Гешев смаза телефонните измамници… Какво ти пречи да вдигнеш? Може пък за добро да е…“. И вдигнах.

ТУК ПЛЪХ, ТАМ ПЛЪХ, НЯМА ПЛЪХ… КОРАБЪТ ПОТЪВА!

За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.

Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.

НОВА ГОДИНА, НОВ КЪСМЕТ

– Ало, шефе, за много години! Да си здрав като мене и да имаме още дълги години все така ползотворно сътрудничество!

– Казал съм ти да не ми звъниш. Когато има за какво, аз ще те търся.

– Така е, така е. Но тази година още не съм звънял. Виж, миналата наистина може и да съм станал досаден. Търсих те заради Барселоната, чекмеджетата, протестите…

– Не „може“! Стана повече от досаден! Айде, че…

ЕВРОПЕЙСКИТЕ МУ ПАРТНЬОРИ НЕ СА ЧАК ТАКИВА АМАТЬОРИ

Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

ВАКСИНИРАНО МИ Е, СЪБИ!

Тия празници определено ще ги запомня. Такова нещо нито ми се е случвало, нито съм подозирал, че е възможно да ми се случи. Нека първо се представя набързо. Съби, 72-годишен самотен пенсионер, със 45 години стаж в колбасарския бранш.

Отивам вчера да дебна доставката на кренвирши. Някой би попитал как може да съм работил сума ти петилетки по саламджийските цехове и въпреки това да търся кренвирши, но отговорът е много прост – вярвам, че за всичките тия години съм придобил имунитет към де що има „е“-та и други знайни и незнайни съставки на ситно мляната соя.

В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, АМА НЕ БАШ…

„Господа управляващи, бели и зелени, сини и червени, и гербери, знаете ли, как се живее в с. Х, лягаш – спира водата, ставаш – няма ток? Знаете ли, колко поздрави пратих на милите ви майчици? Няма кой да ни види и чуе, Бог високо, цар далеко!“.

Качвам този цитат от публикация във Фейсбук не, за да кажа нещо ново. Села като Х в България да искаш, затова и съм спестил истинското му име. Хиляди са. Общо взето всички, които не са в хинтерланда на някои от големите градове или не са популярни туристически дестинации кретат по гореописания начин. Въпреки обезлюдяването на малките населени места, това все още значи милиони хора, поставени в подобни условия през ХХI век, в толкова хваления рай на земята, наречен Европейски съюз.

ШОГ! УЖАСД! ХИСТЕРИА! БАЦЕ НЕ НИ ХАРЕСВА!

Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

ЩЕ ХОДИМ ПЕША, АКО ИСКАМЕ. А ВИЕ ЩЕ СИ ХОДИТЕ, ДОРИ И ДА НЕ ИСКАТЕ!

„Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат „Ама те не стават!“. Ми, що не ги направихте вие, като не стават? Що не ги направихте, а сега критикувате?

Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, бе! Това е положението!

И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим.“

На пръв поглед нищо притеснително, невиждано или скандално. Подобни приказки човек може да чуе във всяка квартална кръчма или от всеки свой приятел, с когото си пие ракията, докато гледа новини. Когато обаче подобни слова излизат от устата на председателя на Народното събрание на държава, имаща претенциите да е демократична, европейска, древна, велика и т.н., си заслужава да им обърнем малко внимание. Не, че можем да кажем нещо ново, но все пак…