ПРЕЗИДЕНТСКИ ДРОН МЕ ПРЕСЛЕДВА В ЖИВОТА

Ей, тулупи, мисирки и прости фотки от градове, села и паланки! Вие май нещо не разбирате. Това, че съм премиер, по никакъв начин не означава, че трябва да ви давам отчет какво си хортувам в частни телефонни разговори. Още повече, че нито е доказано, нито някой от уж засегнатите е предявил претенции срещу думите ми. Понеже и аз съм прост и вие сте пости и затова се разбираме, мисля, че ще се съгласите с мен – щом си мълчат, значи или са съгласни с това, което евентуално съм казал, или просто разбират, че моята дума тежи и не може да бъде чупена, защото ще им счупя… както и да е, айде, че напоследък отнасям много критики за изразните си средства, пък не съм свикнал да ме критикуват. Не търпя такива неща.

Едно време си приказвах за лош човешки материал, плямпах с Ваньо за Мишо, после Мишо и жена му се споминаха набързо, после и Ваньо, горкия, стана жертва на загадъчни обстоятелства, но никой не ми правеше проблем. Разминавах се с няколко грубовати шеги и толкова. А сега какви времена настанаха. Вие представяте ли си, президентът да ти изпрати дрон да ти снима спалнята!? Каква държава е това!? Какви времена настанаха!? Човек вече не може да си държи кюлчета злато, огнестрелно оръжие и тлъсти пачки в бащината си къща с две магнолии отпред! Нещо май съм разхлабил хватката и трябва да взема мерки, защото тия скоро ще почнат да ми държат сметка и за това как фалираха десетки хиляди фирми, още толкова бяха изкупени от наши момчета на безценица, а еврофондовете и държавния бюджет потъват като камила в плаващи пясъци.

ТОП ДЕСЕТ КАУНТДАУН ОТ ПЕРИОДА НА КОРОМКАТА

Макар и да ги подбрах много трудно от новинарския потоп, четете, ако ви се чете. Предупреждавам, че са преразказани, защото иначе звучат още по-нелепо.

10. Това е сравнително познато на всички ни, така че няма да му отделяме много внимание, а и поради тази причина сме го оставили на десето място. Лекар, който бил добър коремен хирург оглавява кризисен щаб за вирус, ходи с военна униформа и всеки ден дава брифинги. Преглъщаме го, много хора се кефят. Ама, като каже в ефир „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей ще видиш!” и си тръгне от интервюто обиден, вече почваш поне малко да се замисляш дали като не можеш да контролираш себе си, можеш да опазиш държава от пандемия. Между другото, за щастие, не измряха много хора. Камо ли пък яко.

ЕДНО ТАКОВА ПИПЕРЛИВО МИ Е…

Вижте сега, айде да си говорим откровено. Нужно ли е да казваме всичко пред Европата? Ами, добре, взели сте повече пари, какво точно ви притеснява? Аз съм останала с впечатление, че логиката на човешкия род е, че колкото повече пари взема, толкова повече всеки индивид се радва на това, с което разполага.

Това, което искам да кажа е, че е много хубаво да се научите да си затваряте устите и да лапате каквото откопчим от еврофондовете и да лапате това, което сме ви оставили, без да го правите на проблем.

ПИОНКА ДО ПИОНКА, БРАТЧЕД!

Таа мойта щеше да ме прибие с камънье издзаранкя. Бил съм бил нарисувàл игрище за дама връз покривката и съм извадѝл дваесе бобени зръна, та да напишем на тех имената на свите министре у правителството. С абревиатури, разбира се, оно иначе нема место.

Сега. Она, е много несгодна. Не на външен вид. Там е у топ уан. Ама, има гръцко, има македонско, има торлашко, има и влашко. Човек да е сакал, не е могъл да си сбере такава сътвер.

Я съшнус не бех нарисувàл игрище за дама, а бех измислѝл нова игра. „Министерия“ ѝ е работното заглавее. Проста е. Като министрете ни. Разчертах мушамата, писàх имена на министерства, надписàх бобените зръна и ги метнàх.

We don't need another hero

Гледали ли сте „Лудия Макс“? И да сте, и да не сте, няма как да не знаете песента на баба Тина. Жената с най-хубавите крака на света. Жена ми казва, че Лудия Макс е мъжът с най-хубавите очи на света. Кофти е. И за двама ни. От една страна, ти искаш мъжът ти да харесва най-много твоите от всички крака, а ти би се зарадвал жена ти да не поглежда чужди очи. Да, ама, не става.

Животът не е еднозначен и си върви накъдето си ще. Баба Тина Търнър пее, че всички деца били казали, че не искат нов герой. Децата не са идиоти, колкото и пъти на ден да повтарям тъкмо обратното. Никога не са били. Те усещат и разбират всичко по-ясно от нас. Поколение след поколение.

Те искат да се върнат на училище. Училището им е кошмар. Както на всяко нормално дете. Сега обаче си искат нормалния живот.

ИНТИМНИ КОРЕСПОНДЕНЦИИ

- Ало, Ваньо!

– Не е Ваньо, господин премиер…

– Ох, добре бе, Горанов, така е думата, какво го правиш на въпрос? Кажи сега за Божков.

– Ами, какво да ви кажа? Вие знаете всичко.

– Толкова ли нямаш стотина лева, да седнете на някое заведение и да се наприказвате? Чатове ще си пишат като влюбени гълъбчета, миличките! Ти разбираш ли, че стабилността ни е поставена под такава въпросителна че, ако не беше коронавируса, отдавна да сме… нестабилни, да кажем? И сега, заради твоите тракания по клавиатурата, понасям нов удар. Аз цял ден карам джипката из страната, за да консолидирам народната любов и сега получавам нов нож в гърба! Да, гърбината ми е яка, ама вече почва да ми писва!

ДВАМА БОЙКОВЦИ ТРИ ДЕНА ЯЛИ, ПИЛИ И СЕ ВЕСЕЛИЛИ

Вижте, знам, че никой не е длъжен да познава писанията ми, ама на мен тотално не ми пукa и имам намерение да изразя една малко по различна позиция по повод интервюто на премиерОТ на Територията оня ден по НационалниОТ телевизор. Нали не трябва да сме само критици, та да започна с доброто, защото няма да е особено много. Не че гледам телевизия, следя други информационни канали, защото ги намирам за много по-обективни, но по моето скромно мнение това интервю беше върховото постижение на Баце в позицията му на самодържец.

КОПЕЙКИ ДА ИСКАШ…

Когато във вече далечното минало бях възпитаник на Историческия факултет на Великотърновския университет си имахме една закачка. Ние, „чистите“ историци се бъзикахме с археолозите, че са копачи на грънци и паници, те се шегуваха с нас, че сме книжни плъхове и че, ако не изровят нещо ние няма какво да анализираме, а всички вкупом се надсмивахме на тия от специалност Балканистика, тъй като ни са риба, ни са рак. Хем историци, хем филолози и накрая нищо.

Разбира се, това си беше абсолютно незлобливо мерене на пишки и ние се уважавахме, събирахме се по кръчми и купони, водехме дълбоко философски диспути на всякакви теми. От Шупилулилума през влиянието на парчетата на империята на Александър Велики за разпространението на християнството до Ньойския договор. И още много други подобни неща, които ни се струваха много смислени. Те наистина се оказаха смислени, защото когато проследяваш развитието на един процес в детайли, можеш да предвидиш изхода му с голяма достоверност.

Коцето беше един от нас. Висок, строен, изпънат, умен, с отличен изказ, приветлив, отзивчив, но сравнително мълчалив. От тия хора, дето ти вдъхват доверие, без да ти се натрапват с празни приказки. Още повече, че пиеше колкото за „наздраве“ и не правеше пиянски скандали из търновските кръчми, което на нас ни беше любимо занимание.