Торлака

БАЦЕ И „ХЕМУС“ – СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ НА НОВИЯ ТАТОВИЗЪМ

Значи, ако не искаме магистрала „Хемус“, да не избираме Пожарникаря-слънце. Искаме да го направим, ама нямаме желание. И без него сме си кретали като скотове в Мизия, свикнали сме, и сега можем да го правим. Тук, където Верегава остава на няколко румба северно от стрелката на усвоителния компас, нямаме проблеми да си решаваме битийните нужди сами. Не заради друго, просто така сме научени с любезното съдействие на централната власт.

Бойко Борисов хубаво спира микрофони на журналисти, когато му идват високи гости, с които си фамилиарничи както Софи Маринова с всеки представител на мъжката рода на поредния си съпруг. Добре и организира всички строежи на магистрали южно от Стара планина, ама точно с какво плаши варненци и, респективно, всички жители на Северна България, че не ми е ясно?

ПРЪСКАЧКИ НА ПАВЕТА

„Анализът на всички доказателства до момента е, че целта на цялата тази дейност е да бъде създадена някаква социална нестабилност, от анализа на свидетелските показания може да бъде направено, че това е срещу действащата в момента политическа система, форма на управление“.

Как пък не успях аз да измисля такъв рефрен, прокурвор Шматкова!? Щях да се превърна мигом в новите братя Стругацки. Аркадий и Борис в едно. Не, наистина, подобна фантасмагория е достойна за Нобелова награда не за литература, а по наглост. Нека обаче да не съм голословен, а да се опитам да анализирам, доколкото ми позволяват скромните ми познания по елементарна логика.

НЯКАК МИ Е КИБЕРСИГУРНО

Както винаги съм разкъсан между хиляди величави събития, когато започна да пиша седмичната си рубрика. В милата рòдина е така. Политиците, бизнесмените, (почти) всичките трегери на славний ни народ сякаш са отгледани в една люпилня и са учени само да се надпреварват един през друг да ръсят простотии и да се омазват с курешки до ушите. Тази седмица обаче ми беше по-лесно да избера тема, защото едно изказване разби тъпомера по скалата за наглитет.

ГЕРГАНКЕ, ГЕРГАНКЕ, ГЕРГАНКЕ МАЯ!

Драги сънародници, явно понякога оставам неразбран от разни умни и красиви, въпреки че по-голямата част от вас са на моя страна. В това няма никакво съмнение. Защото аз съм прост и вие сте прости.

Но, въпреки стабилността, въпреки това, че когато усетихме накъде духа вятъра и че няма друг начин, подкрепихме Кьовеши за европейски прокурор, макар и гащите ни да треперят какво ще се случи, ако ни подпука за това как тълкуваме правовия ред, една мъничка част от българите продължават да упорстват и да не са прости. Затова и аз, както би направил всеки генерал, доктор на науките от телоохранитело-пожарникарско-мутренски тип, искам да им обясня някои неща.

В България никога не е имало повече демократичност, отколкото в момента. На първо място имаме свобода на придвижване. За да не съм голословен, нека ви дам конкретен пример. Само за две петилетки, откакто аз управлявам държавата към два милиона човека се придвижиха кой на запад, кой още по на запад.

На второ място имаме свобода на личността. Айде, кажете ми ако можете, коя личност влезе в затвора? Под „личност“ имам предвид особа към която са насочени прожекторите на общественото и медийно внимание, а не някакви си там кокошкари, дето ги вкарваме по затворите, за да пълним статистиките за разкриваемост на престъпления. Кажете де! Мълчите! Защото не ви стиска да признаете истината. Нямаме нито един, ама нито един субект от горните етажи на властта или от обкръжението й, който да е зад решетките. Независимо колко сериозно е сгазил лука. И това ако не е свобода, здраве му кажи!

Не е ли свобода, когато всеки материално осигурен човек с правилни контакти тук и там може да си построи лифт, хотел, да изреже гора в защитена зона или да унищожи дюни и да ги циментира, без никой да му се меси? Напротив, мисля, че е свобода в най-чист вид. Още повече, че нашето стабилно управление позволява като бонус на подобни безспорно изявени личности от хайлайфа да си строят тераси, барбекюта, къщи за гости… абе, каквото си поискат…, без да им се налага да минават през разни тромави административни процедури, които сме запазили специално за лошия човешки материал.

Нямало свобода на словото. Айде, бе! Не е ли свобода на словото да се изтъпанчи правосъдният ти министър пред камерите и да наприказва куп неадекватни кретении, инспектирайки система, която му е толкова позната, колкото на махленски пастир – кондензацията на Бозе – Айнщайн? Не е ли свобода на словото туристическият ти министър да засипе клетата общественост с логорея, обяснявайки, че едва ли не ретроградният Меркурий е виновен за това, че на никого не му се стъпва на бетонолайноморието?

Има свобода и още как! Хората в белите държави му викат „американска мечта“, но завистливото народонаселение пренебрежително ги нарича „калинки“. Хора, издигнали се от нищото и с пот, сълзи и… други неща… Стигнали до върховете на властта във всички сфери. Само няколко примера ще дам. Физкултурникът, дето ми е сив кардинал, а преди/сега ми беше/е дясната ръка. Медийният магнат, олигарх и парламентарист, дето за миг беше и шеф на ДАНС. Жената, чиято цялостна изначална същност, излъчваща откровена липса на интелигентност, не й попречи да бъде председател на Народното събрание и да се кандидатира за президент. Североизточната компания, дето газифицира държавата ни, ама не плаща и една стотинка данъци. Хазартните ни тартори, които правят съвсем същото. И още, и още. Само помислете по местните структури, по общини, градове, села и паланки каква свобода съм дал!

И, ако това не ви е достатъчно, какво ще кажете за Галето Георгиева? Че къде другаде има такъв плурализъм? Да завършиш с три и осемдесет и девет не знам си какъв забутан филиал на икономически университет, фалирал с гръм и трясък, и да станеш част от СЕМейството на СЕМкаджиите, дето само им дай да се правят на ония трите мъдри японски маймуни, дето едната си положила длан върху устата, другата си захлупила очите, а третата си запушила ушите. С адски мъки да вземеш бакалавърска диплома и да се издигнеш до член на Съвета за електронни медии. Повече свобода от това, здраве му кажи! Даже Максимин Тракиеца и другите войнишки императори не могат да се похвалят с подобен кариерен скок. Те поне са имали някакви качества, за да стигнат до поста, който са заемали. При нас обаче има свобода, стабилност и видими резултати, другото не е важно.

Толкова сме свободни, че дори и 12-годишните имат достъп до всички данни на народонаселението, защото са по-бели хакери и от най-белите в НАП и могат да си джиткат из системата, все едно са в порносайт. Какво има да си крием кирливите ризи, нали сме синове на племе славно!?

Liberté, égalite, fraternité!

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

БДЖ 18+

По принцип не съм такъв човек. Имам предвид, че нямам навика да се занимавам с разни жалби на тоя и оня. Все хора, които си мислят, че имат някакви права, само защото били плащали данъци. Тя и баба им е плащала данъци, ама „гък“ не е смеела да каже. Ние нали затова сме лидери на нацията? За да правим това, което знаем, че е добро, пък другите да си мислят каквото си щат.

Добре, ама днеска, ако искате наречете го фриволност, проява на слабост или опит за спасение от скуката по време на ваканционния сезон, се пресегнах през бюрото в лъскавия си офис и напосоки измъкнах едно писмо от огромната купчина. Още на пръв поглед ме озадачи. Надписът беше на латиница. Откъде накъде някой ингилизин или там, какъвто и да е англосаксонец ще се сети за мен? Признавам си, вече бях заинтригуван и отворих плика с треперещи пръсти. За разлика от шефа, аз поназнайвам английски, та направо ще ви предам текста в преведен вариант, за да не се мъчите.

„Уважаеми министър на транспорта на Република България,

ЩЕЛИ ДА МИ ГЛАСУВАТ МАШИННО ТЕ!

Когато реших да направя от България стабилна страна с европейски партньори както на Североизток, така и на юг от Балтийско море, си представях нещата по съвсем различен начин, признавам си. Не очаквах, че този народ е изграден от толкова лош човешки материал, но се оказах прекалено лековерен и си нося последствията.

Ти им даваш стотици евро средна работна заплата, правиш тангенти, магистрали, гранични укрепления, не пречиш на роднините им, които кой знае защо бягат на талази, на талази зад граница, да им изпращат пари ежемесечно и да се превърнат в най-големия инвеститор в България, а те пак недоволни. Остави другото, ето ясен признак, че не съм аз виновен, а просто българинът си е мрънкало като цяло.

ТИЯ ГАДНИ ДВЕ-ТРИ МЕДИИ

Така, нека обясня, защото някои хора май не разбират от дума. Някой, не знам кой, честно да си призная, е приписал на разните вестничета, сайтчета, телевизийки и радийца съвсем незаслужената и помпозна титла „четвърта власт“. Дотук добре, нали уж се водим част от демократичния свят, щом искат да се бият в гърдите, че са четвърта власт, тяхна воля, какво толкова? Но!

Абе, момченца и момиченца, аз казах ли ви на вас в прав текст, по Националната телевизия при това, че не съм привърженик на разделението на властите? В този ред на мисли, като сте четвърта власт, защо десетина-петнайсет журналистчета, скупчени в две-три медии, си позволяват да говорят срещу мен? Някой би могъл да опонира, че не говорят лично срещу мен, а срещу това, че не познавам Конституцията, вдигам пушилка за щяло и нещяло, правя показни арести, без да имам никакви доказателства, доволно често се изказвам неподготвен, арогантен съм и цялостното ми същество тотално не отговаря на представата на който и да било здравомислещ човек за Главен прокурор на държава. Е, ако не става дума за Северна Корея, Еритрея или Централноафриканската република по време на император Жан-Бедел Бокаса, разбира се.

ДАНЧО БЕЛИЯ ХАКЕР

Имало едно време един везир, не велик, разбира се, който станал известен с това, че нямал никакви качества да е везир. Освен едно. Най-важното. Бил безпрекословно верен на Великия везир, даже на церемонията по назначаването си се опитал да му целуне ръка, ама беят я отдръпнал, за да запази поне малко от достойнството на новата си подлога.

От Данчо Белия хакер не се искало много. Просто да си мълчи и да си затваря очите пред всички беззакония, които се случвали в страната и да се противопоставя с всички средства на опити за въвеждане на Хатихумаюн, Танзимат или каквато и да било друга реформа.