Торлака

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

ДЕМОКРАЦИЯТА (ЕТЮД В СИВО)

Демокрацията ни отне…

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД МОНТАНА

Налага ми се. Не, че искам, но ми се налага от време на време да пристъпвам там. Когато вселенските шамари ми врътнаха главата преди няколко месеца и трябваше да посетя новото гробище на Монтана, не обърнах особено внимание. Сега, от дистанцията на времето, е малко по-различно.

Усещам загубите на близките в сърцето и душата си. Стряскам се по няколко пъти на нощ, имам панически атаки, за другите ужасии, които се въртят в главата ми, хич и не искам да говоря, камо ли да ви занимавам. На всеки от нас най-вероятно са се случвали подобни драми, или поне неща, които са го разтърсили не по-малко, така че да се сополивя пред уважаемите читатели нямам никакво намерение.

ВИНЕТУ ЕДНО, ВИНЕТУ ДВЕ, ВИНЕТУ ТРИ! И ТРЕЙС

Не знам дали вие знаете кой са „Трейс“. Аз не бях и чувал за тях, преди двайсет човека от все по-бързо залиняващото население на страната ни да загинат, мятайки се с автобус в живописното Искърско дефиле край Своге. Нямаше и да разбера.

Днес в България е пълно с подобни на „Трейс“. Някои режат гори, а контролните органи казват, че това не са гори. Дюните не са дюни, детските градини не са детски градини и места няма, пътища и подложки за трамвайни релси се правят от тебешир, самозвани даскалици връщат децата в Средновековието (слава Богу моите попаднаха на будители, не на даскалици) и им обясняват, че няма как човек да е стъпвал на Луната, депутати убеждават матови избиратели, заврени в гета, че ако не гласуват за кандидатите на техните партии, пари няма да има и ще продължат да си живеят в мизерия.

НАРЪЧНИК ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИЗПРАЗНЕНА ОТ СМИСЪЛ НОВИНАРСКА ЕМИСИЯ

1.       Партията на стабилните плаващи пясъци в Народното ни събрание подкрепи партията, защитаваща правата и свободите, предимно на малцинствените групи, по въпроса за преференциите в Избирателния кодекс. По този начин са гарантирани както стабилността, така и правата, а и свободите на всеки един български гражданин. Вече от плещите ни е свалено дори и евентуалното усилие да решим дали да зачеркнем това или онова квадратче, за да пренаредим листата на любимата партия. По този начин на практика всички мазохистично, опа, патриотично настроени от нас ще избират едни и същи голтаци, а ония с малкото останал акъл ще забягват към произволно избран терминал с претъпкани куфари на колелца.

ДЮНИ, АМА СЛЕД ВЕК-ДВА

– Не, така никакви гаджета няма да дойдат… – Концесий Ваньо вярваше на интуицията си безпрекословно. – Каква гледка е това? Само пясъчни грамади. Ще се обадя на Манол и ще решим проблема.

Концесий Ваньо си имаше своите обстоятелства. Вече четвърти купон в луксозната му вила се пре*баваше заради шибаните дюни. Той беше сигурен, че никой не идва само заради тях. Иначе каква би била причината? Той беше слънчев човек, симпатичен на вид, с почтен бизнес и…, абе, като цяло, излъчваше положителна енергия по всички паралели и параграфи.

ЧЕРНО НА БЯЛО, БЯЛО НА ЧЕРНО

Мислех най-после да напиша един позитивен текст. За силата на духа, за смелостта да се изправиш срещу камионите на магистрала „Струма“, за да предотвратиш още по-сериозен инцидент, изземвайки функциите на отговорните институции по принуда и… да загубиш живота си заради героичната си постъпка. Но, осъзнах, че текстът няма да е положителен, защото краят му е като на немска народна приказка и положителният герой винаги умира. Затова спрях да мисля и си пуснах телевизора на сутрешно шоу за първи път от не знам кога. И текстът се роди сам. За няма и пет минути главата ми се напълни с толкова материал, че няма да мога да го събера даже и в том от събраните съчинения на другаря Янко.

ТОТКО КОРСАРЯТ

Беше време за ром и кубински пури, не за абордажи, но Тотко Черната брада стисна зъби и остави айфона си на абаносовото писалище. Разбира се, той никога не беше писал, но така е думата.

Неговата стихия беше една. Превземаше кораби. Но не като Тийч Черната брада, на когото съвсем несправедливо го опреличаваха. Капитан Тотко много повече би се зарадвал да го сравнят с велики Франсис Дрейк. Някой ще каже „ Какво толкова? Пладнешки разбойници“, но дано да няма неблагоразумието да го изплюе в полезрението и полеушието на капитан Тотко. Той хич не би останал доволен, а гневът му беше страшен, повярвайте ми. Даже и Джон Силвър би останал впечатлен от яростта му.