Торлака

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД МОНТАНА

Налага ми се. Не, че искам, но ми се налага от време на време да пристъпвам там. Когато вселенските шамари ми врътнаха главата преди няколко месеца и трябваше да посетя новото гробище на Монтана, не обърнах особено внимание. Сега, от дистанцията на времето, е малко по-различно.

Усещам загубите на близките в сърцето и душата си. Стряскам се по няколко пъти на нощ, имам панически атаки, за другите ужасии, които се въртят в главата ми, хич и не искам да говоря, камо ли да ви занимавам. На всеки от нас най-вероятно са се случвали подобни драми, или поне неща, които са го разтърсили не по-малко, така че да се сополивя пред уважаемите читатели нямам никакво намерение.

ВИНЕТУ ЕДНО, ВИНЕТУ ДВЕ, ВИНЕТУ ТРИ! И ТРЕЙС

Не знам дали вие знаете кой са „Трейс“. Аз не бях и чувал за тях, преди двайсет човека от все по-бързо залиняващото население на страната ни да загинат, мятайки се с автобус в живописното Искърско дефиле край Своге. Нямаше и да разбера.

Днес в България е пълно с подобни на „Трейс“. Някои режат гори, а контролните органи казват, че това не са гори. Дюните не са дюни, детските градини не са детски градини и места няма, пътища и подложки за трамвайни релси се правят от тебешир, самозвани даскалици връщат децата в Средновековието (слава Богу моите попаднаха на будители, не на даскалици) и им обясняват, че няма как човек да е стъпвал на Луната, депутати убеждават матови избиратели, заврени в гета, че ако не гласуват за кандидатите на техните партии, пари няма да има и ще продължат да си живеят в мизерия.

НАРЪЧНИК ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИЗПРАЗНЕНА ОТ СМИСЪЛ НОВИНАРСКА ЕМИСИЯ

1.       Партията на стабилните плаващи пясъци в Народното ни събрание подкрепи партията, защитаваща правата и свободите, предимно на малцинствените групи, по въпроса за преференциите в Избирателния кодекс. По този начин са гарантирани както стабилността, така и правата, а и свободите на всеки един български гражданин. Вече от плещите ни е свалено дори и евентуалното усилие да решим дали да зачеркнем това или онова квадратче, за да пренаредим листата на любимата партия. По този начин на практика всички мазохистично, опа, патриотично настроени от нас ще избират едни и същи голтаци, а ония с малкото останал акъл ще забягват към произволно избран терминал с претъпкани куфари на колелца.

ДЮНИ, АМА СЛЕД ВЕК-ДВА

– Не, така никакви гаджета няма да дойдат… – Концесий Ваньо вярваше на интуицията си безпрекословно. – Каква гледка е това? Само пясъчни грамади. Ще се обадя на Манол и ще решим проблема.

Концесий Ваньо си имаше своите обстоятелства. Вече четвърти купон в луксозната му вила се пре*баваше заради шибаните дюни. Той беше сигурен, че никой не идва само заради тях. Иначе каква би била причината? Той беше слънчев човек, симпатичен на вид, с почтен бизнес и…, абе, като цяло, излъчваше положителна енергия по всички паралели и параграфи.

ЧЕРНО НА БЯЛО, БЯЛО НА ЧЕРНО

Мислех най-после да напиша един позитивен текст. За силата на духа, за смелостта да се изправиш срещу камионите на магистрала „Струма“, за да предотвратиш още по-сериозен инцидент, изземвайки функциите на отговорните институции по принуда и… да загубиш живота си заради героичната си постъпка. Но, осъзнах, че текстът няма да е положителен, защото краят му е като на немска народна приказка и положителният герой винаги умира. Затова спрях да мисля и си пуснах телевизора на сутрешно шоу за първи път от не знам кога. И текстът се роди сам. За няма и пет минути главата ми се напълни с толкова материал, че няма да мога да го събера даже и в том от събраните съчинения на другаря Янко.

ТОТКО КОРСАРЯТ

Беше време за ром и кубински пури, не за абордажи, но Тотко Черната брада стисна зъби и остави айфона си на абаносовото писалище. Разбира се, той никога не беше писал, но така е думата.

Неговата стихия беше една. Превземаше кораби. Но не като Тийч Черната брада, на когото съвсем несправедливо го опреличаваха. Капитан Тотко много повече би се зарадвал да го сравнят с велики Франсис Дрейк. Някой ще каже „ Какво толкова? Пладнешки разбойници“, но дано да няма неблагоразумието да го изплюе в полезрението и полеушието на капитан Тотко. Той хич не би останал доволен, а гневът му беше страшен, повярвайте ми. Даже и Джон Силвър би останал впечатлен от яростта му.

ДЕМОКРАЦИЯТА (ЕТЮД В СИВО)

Демокрацията ни отне…

ВОДИЦИ ИЛИ ГОЛОВОДНИЦИ?

През последните години така нареченото „ледено хоро“ на Йордановден, на което китният възрожденски град Калофер претендира да е поставил началото, се превърна в един от многобройните поводи за крамоли между нихилисти, обикновени, здравомислещи родолюбци и блъскащи се в гърдите патриотари. Аз пък не можах да си отговоря на няколко въпроса, които бих задал към всяка една от все по-яростно войнстващите фракции. Затова бих си позволил да ги задам тук, пък дано поне на един от тях си отговоря, че нещо ми писна от кресчендото.