– Хай, дюд!
– Как си, к‘во си, що си? – чудя се защо подходих по този начин с един от любимите си артисти, но той може да е носител на чичо „Оскар“, а пък аз за сметка на това съм единственият човек, когото са го галили трима папи по главата.
Когато реших да направя от България стабилна страна с европейски партньори както на Североизток, така и на юг от Балтийско море, си представях нещата по съвсем различен начин, признавам си. Не очаквах, че този народ е изграден от толкова лош човешки материал, но се оказах прекалено лековерен и си нося последствията.
Ти им даваш стотици евро средна работна заплата, правиш тангенти, магистрали, гранични укрепления, не пречиш на роднините им, които кой знае защо бягат на талази, на талази зад граница, да им изпращат пари ежемесечно и да се превърнат в най-големия инвеститор в България, а те пак недоволни. Остави другото, ето ясен признак, че не съм аз виновен, а просто българинът си е мрънкало като цяло.
Имало едно време един везир, не велик, разбира се, който станал известен с това, че нямал никакви качества да е везир. Освен едно. Най-важното. Бил безпрекословно верен на Великия везир, даже на церемонията по назначаването си се опитал да му целуне ръка, ама беят я отдръпнал, за да запази поне малко от достойнството на новата си подлога.
От Данчо Белия хакер не се искало много. Просто да си мълчи и да си затваря очите пред всички беззакония, които се случвали в страната и да се противопоставя с всички средства на опити за въвеждане на Хатихумаюн, Танзимат или каквато и да било друга реформа.
Знаете ли защо говорим толкова упорито за конвенции и стратегии? Знаете ли защо пропускаме наболелите, крещящите проблеми на държавата между ушите си? Знаете ли защо риалити форматите, офисите за теглене на бързи кредити, мятането на салфетки с щамповани банкноти и търкането на билетчета са приоритет, цел и символ верую?
Честно да си кажа, нищо не разбирам.
Ние го циментирахме околовръст. От Юга до Севера, от Севера до Юга. Застроихме го с лъскави хотели, спечелихме стотици европроекти и си построихме къщи за гости, в които си гостуваме самите ние. Е, и тия, дето ни отпуснаха средствата по европроектите срещу приличен процент за тях.
Седим си ние с Киро Слепока и си разговаряме на тема защо ме е излъгал предишната вечер, че има четиресе‘ в последното раздаване на сантасе, възползвайки се от явно неадекватното ми състояние, следствие от прекомерна употреба на спиртни напитки. В интерес на истината, подобно поведение не ми се случва често. Най-много пет, до шест пъти на седмица.
– Хай, дюд!
– Как си, к‘во си, що си? – чудя се защо подходих по този начин с един от любимите си артисти, но той може да е носител на чичо „Оскар“, а пък аз за сметка на това съм единственият човек, когото са го галили трима папи по главата.
Отивам да хлопам на портата на Краси Петтераси, че му казах по телефона… абе, имам срочно нещо да му кажа, ама трябва да е очи в очи, че вече и стените подслушват. Рекох да почна от вратата за краката, че нещо се бях изнервил. Даже панически атаки получавам напоследък, представете си на какъв стрес съм подложен.
– Краси, притеснявам се, че народът вече не е патриотично настроен. С това купуване на самолети, продажби на български паспорти, с тия пет тераси… Май малко повечко дойде и на най-верните ни сподвижници.
– Ей, братчед! Братчед! – някой викаше под прозореца ми.
– Т‘ва ше да е само Ради… – надигнах се от леглото с пъшкане. С годините и някое кило качих, а и покрай натовареното си ежедневие не ми остава много време за спорт, ама така е, когато даваш всичко за ползу роду… ъъъ, Родину. Докато сляза и отворя, стана утре. За пореден път се замислих за какво ми е толкова голяма къща, но поне е престижно. – Здрасти, братчед. Как си, к‘во си, що си?
Мерхаба, Соколе!
Знам, че с теб за пред хората сме врагове, ама пък ние сме си наясно, че общи каузи ни свързват. Ще го карам направо, нали съм министерстващ по отбраната, та трябва да съм по-стегнат (?) и лаконичен.
Нелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.
Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?
Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!
.
“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната
ВИЖТЕ ОЩЕ
- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.
- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв.
В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.
Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.
Прочети още..."Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" -
Мария Панчева
джваньок - нещо сдъвкано и изплюто
заврътнячим - удрям някого по врата с отворена длан
Още северозападни думи и изрази вижте тук.