РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗЍ. И СЕ ОБГАЗЍ

Понякога човек не знае дали да се смее или да реве. Може ли ти да си полицай и да не можеш да прецениш накъде духа вятърът? Че духа срещу БоЕко Три, това е ясно, но да разпиляваш протест срещу управлението на ГЕРБ със сълзотворен газ в собствените си очи. Е, т‘ва вече си е виц. Ама готов.

Че да разгонваш няколко десетки български данъкоплатци от пред Народното събрание е кретения и против всякакви демократични норми, едва ли има спор. Че докато висиш там, за да пазиш ония, дето ти дават на хранилката, едва ли има спор. Че си пазиш местенцето, за да стигнеш до двайсетина пенсии и после да си драпаш ташкента, едва ли има спор. Че ония десетина процента, от „системата“, които са влезли в нея с идеалистични подбуди и се опитват да спазват закона и да са в полза на обществото, страдат от поведението на повечето си „колеги“, едва ли има спор. Че баба Пенка от Долно Нагорнище може й вземат двата лева, да я изнасилват и да и запалят къщата, за да заличат следите, докато ти си се изпъчил на жълтите павета, едва ли има спор.

Тези неща обаче всички разсъждаващи хора в България ги знаят от доста време. Да не кажа от десетилетия. Системата обаче явно е стигнала дотам, че не само да не може да охранява гражданското (и селянското) общество, а и да е тотално неадекватна как да запази собствената си безопасност. За тези, които не знаят какво имам предвид, бих си позволил да уточня, че в събота пред Народното събрание група граждани (съвсем умишлено не искам да коментирам подбудите, мотивите и количеството им; уважавам всяка проява на законно изразяване на опозиция и няма изгледи това да се промени) се събрали да протестират. Срещу поредното правителство на ГЕРБ-ерската стабилност.

Признавам си, не съм бил там, така че ще си позволя да интерпретирам по разкази на очевидци и наративни източници. Тоест, ще се доверя на brothers in arms в битката срещу беззаконието, корупцията и целия Параграф 22, в който се е превърнала системата в Родината ни.

Казах, че нямам намерение да влизам в спор за данъкоплатците, нито пък да обяснявам защо баба Пенка маргиналите я пребиват, обират и изнасилват, докато девет от десет „служители“ на реда гледат да се скатаят и да докарат до пенсия, но съботната случка е непобедимо малоумна и няма как да се сдържа. Понякога определени акценти разкриват толкова ясно целия спектър, че не е нужно да влизаш в детайли. Поне така мисля. Дали съм прав, не знам. Само слушайте и всеки да съди за себе си.

Имало едно време един площад пред едно Народното събрание в една демократична и стабилна република. Там едни гадни хора, които искали да получат правата, обещавани им от десетилетия, се събрали да протестират. Добре, обаче стражарите били дори повече от апашите. Такава била и държавата. Горе-долу един човек издържал четири, и то ако нямал деца.

Въпреки че протестиращите били данъкоплатци, а Пожарникаря-слънце и неговите приближени били нарушили законите стотици, ако не и хиляди пъти, стражарите не отстъпвали. Яслата била хранилка, хранилката била люпилня, люпилнята била смисъл на битийното, битийното пък било смисъл на живота.

И стражарите решили да се отърват от досадните протестанти като ги подгонят със сълзотворен газ. Все пак събота е, защо да стоят и да пазят гражданския ред до не знам си колко часа, когато могат да се приберат вкъщи и да не мислят нито за баба Пенка в Горно Надолнище, нито за това, че правителството е една нагла, крадлива кочина? Та, сълзотворен газ е решението. А какъв е резултатът?

Приятен. Пълните професионалисти, които постоянно протестират за увеличение на заплатите си, които са два пъти повече, отколкото полицаите в 20 милионен Ню Йорк, но баба Пенка си я обират и изнасилват безнаказано, тръгнали да обгазяват, но обгазили сами себе си. Разбирате ли, мили деца? Това са хората, на които сме поверили сигурността си. Искаме, когато свършим работа и да имаме сигурност в домовете си. Искаме да не ни обират по улиците. Искаме като си платим данъците да притежаваме определена сигурност. Искаме правова държава. А какво получаваме срещу данъците си? Полицаи, които защитават престъпници и даже не могат да ги защитят, тъй като не знаят, че сълзотворен газ срещу вятъра е… Не знам на колко съм бил, когато се научих да не пикая срещу вЕтъра и да не ям жълт снЕг.

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.