(ОЩЕ) СЕДЕМ ГОДИНИ СЛЕПОТА

Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:

– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;

– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;

ГЕШЕФТИЗАЦИЯ ПО СТАЛИНСКИ МОДЕЛ

Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА

Да не почвам като всички с умилителни разкази как съм бил десетгодишен, пък съм слушал Скорпиънс, гледал съм бутането на стената и съм се радвал от сърце на вътрешнопартийния преврат, инсцениран от всевиждащото око на Саурон, позиционирано в кулите на Кремъл. Всеки от нас знае за себе си какво е да си искрено въодушевен, да не схващаш процесите, но да си уверен, че се случва нещо добро. Всъщност, тогава едва ли съм разбирал какво е това „по-добро“, защото съм бил достатъчно невръстен, за да си мисля, че всичко е добре, стига да не занеса вкъщи четворка по математика и да не свърша някоя глупост, за да ми забранят да тичам по топката на поляната пред блока. Нито съм знаел какво е „навън“, нито за лагери, дисиденти, национални фалити, червени куфарчета и един Господ знае още какво. Просто всеобщата еуфория завладяваше всички ни и даже ние, сополанковците, се поведохме по нея.

Сега, дали променихме нещо или само перфидно ни сложиха същата радиоточка в по-лъскава опаковка, оставям на всеки от вас да прецени за себе си. За други неща ми се ще да поразмишлявам, защото хич не мога да ги проумея, макар и на пръв поглед да изглеждат твърде прости.

ЗА ХИЛЯДА ПРОБИТИ РУБЛИ

Братчедът Ставри ми звъни оня ден. Всяка година по това време е все така. В зависимост от атмосферните условия де, но превали ли средата на октомври, и първо за мен се сеща. Преди се опитваше и други от родата и от махалата да търси, но бързо разбра, че няма да му мине номерът. Всеки си има извинение. Я жена му била болна и нямало кой да гледа децата, я точно в тоя ден бил на смяна, я собственото си лозе още не бил сколасал да обере, пък камо ли да помага на братчедa Ставри за неговото.

КАТО ЛИДЕР НА ЛИДЕР ТИ ГО КАЗВАМ

Макроне, Макроне, не става така! Ще започна малко по-отдалече. Поради някакъв международен заговор, целящ да неглижира славната ни история, великите ни постижения като народ и неоценимата ни роля като външна граница на ЕС, вие не ни щете в Шенген. Нищо, че на хартия отговаряме на всички ваши изисквания, громим престъпността, пресичаме контрабандни канали (е, вярно, обикновено на политическо-икономически опоненти или на „преслушали“ бивши съратници), вдигнахме златна на цена ограда, за да спрем стотиците милиони мигранти, които пъплеха към Обетованата земя…

ДРАГИ ХАРАЛД V…

Драги Харалд V, пиша ти по конкретен повод. Знам, че си зает човек, цяла Норвегия ти е на главата. Кой знае колко писма получаваш на ден. Но все пак си крал, та реших да изразя позицията си на гражданин на света и да те призова да бъдеш мъж и да спреш да крадеш нашите деца. С други думи, к‘вото си крал – крал си. Спри се вече, кака се ожени! И щерката се ожени на единайсет, пък на дванайсет ни зарадва и с внучета, но това е съвсем друга тема.

Будете и бъдете!

Денят на будителите е празник като всяко честване. В природата на човека е заложено да приема определени неща, придобивки, достижения като даденост. Дори в рамките само на едно поколение.

Ето, например, да вземем чисто битиен пример. Колко от нас не се дразнят, когато загубят обхват на телефона си? Или интернетът им изчезне за десетина минути? Или пък, не дай си Боже, да спре токът… Всички тези неща ги притежаваме от най-много няколко десетилетия. На пръв поглед те са се превърнали в нещо органично свързано с кажи-речи всеки човек в така наречения модерен свят. Ако се абстрахираме от това да ровим из Клюкарника, да си плащаме сметките през нета или да си осигурим светлина само с едно щракване на електрическия ключ, бихме осъзнали, че и преди тия “блага” на цивилизацията пак е имало хора, които са живели, мислели, работели, мразели, обичали, умирали… Тоест, без някои неща, независимо дали придобивки или достижения, може и да се оцелява, макар и липсата им да се приема като назадничавост.

НЯМА ТАКИВА МЕСИИ

Лошото е, че има. И то в собствената (!!!) си „държава“.

Какъвто и противник на теорията на конспирацията да е човек, едва ли би могъл да отрече, че някъде там, в дън горите ДеСейски, има една люпилня. Ефективна, последователна и прецизна като лазерен скалпел.