ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА

Да не почвам като всички с умилителни разкази как съм бил десетгодишен, пък съм слушал Скорпиънс, гледал съм бутането на стената и съм се радвал от сърце на вътрешнопартийния преврат, инсцениран от всевиждащото око на Саурон, позиционирано в кулите на Кремъл. Всеки от нас знае за себе си какво е да си искрено въодушевен, да не схващаш процесите, но да си уверен, че се случва нещо добро. Всъщност, тогава едва ли съм разбирал какво е това „по-добро“, защото съм бил достатъчно невръстен, за да си мисля, че всичко е добре, стига да не занеса вкъщи четворка по математика и да не свърша някоя глупост, за да ми забранят да тичам по топката на поляната пред блока. Нито съм знаел какво е „навън“, нито за лагери, дисиденти, национални фалити, червени куфарчета и един Господ знае още какво. Просто всеобщата еуфория завладяваше всички ни и даже ние, сополанковците, се поведохме по нея.

Сега, дали променихме нещо или само перфидно ни сложиха същата радиоточка в по-лъскава опаковка, оставям на всеки от вас да прецени за себе си. За други неща ми се ще да поразмишлявам, защото хич не мога да ги проумея, макар и на пръв поглед да изглеждат твърде прости.

На първо място вече години наред си блъскам главата в стената и не мога да схвана защо на лидерите на „комунистическия“ режим изобщо им е било нужно да опъват кльонове и граници, да вдигат Берлински стени, да стрелят неблагонадеждните в гръб и изобщо всячески да пречат на бегълците от комунистическия рай. Трийсетте години, последвали 10-и ноември, нагледно показват, че обратната стратегия носи много по-бързи, трайни и безболезнени резултати. Отваряш границите и пускаш всеки да върви кой където иска. И за нула време милиони потенциални контрареволюционери си вземат багателите и забягват барабар с прогресивните си мисли където си щат. Тук остават или тия с прекършените мечти, готовите да преглъщат каквото и да се стовари отгоре им, или другите, дето никога не им е пукало нито за мечти, нито за свободи, нито за права и тем подобни измишльотини. Ако това не е идеалната среда за избуяване на зрелия комунизъм, здраве му кажи! За какво им е било да спират инакомислещите и да си създават проблеми, като просто са могли да се освободят от тях и да им е мирна главата?

Друго, което все не мога да си обясня е защо, като присвоиха каквото можаха преди да падне Тато, не си го натовариха (прсвоеното, не Тато; или най-добре и двете) и не забегнаха на някой слънчев плаж, където да си карат кефа и да се наслаждават на гнилия капитализъм, възползвайки се от плодовете на труда на социалистическия труженик? За какво им беше да остават тук и да се борят със зъби и нокти да не се стига до никаква реална промяна, освен на фасона на държавата? Не бяха откраднали достатъчно ли? Саурон им заповяда да не мърдат никъде, за да отстояват интересите му в Отвъддунайската губерния? Толкова се бяха сраснали с властта, че сърце не им даде да я оставят да изтече между пръстите им?

И накрая, но не на последно място, както гласи клишето. Наистина ли е възможно да са толкова оплетени в лични и задгранични интереси, та за трийсет години не положиха и минимални усилия нещо да се промени? Или пък в действителност са си просто некадърни отвъд всякакви хоризонти?

Въпроси с уклончив отговор колкото искаш. Усещането обаче е едно. Не се случи това, което очаквахме да се случи преди трийсет години. Не знам, най-вероятно причината е, че много повече го чакахме да си дойде само, отколкото се постарахме да си създадем промяната сами. Не бяхме нито решителни, нито последователни, нито поне малко единни, нито пък достатъчно мотивирани да не си търсим извинения. И първоначалното въодушевление се стопи от напорист вятър на промяната до флегматичен полъх на конформизма. Затова и днес е много по-справедливо да отбелязваме 75 години и 62 дена власт на кремълския Саурон по българските земи, отколкото годишнина от една половинчата промяна…

---

Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

veska-ivanova-herakal.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...