ДАНИ КИРКАТА

Не знам защо постъпи така с мен Пожарникарят-слънце, честно ви казвам. Толкова години пълзя, правя се на припикано мушкато, слагам се, кърша си всички кокали, за да стана безгръбначно, изкачвайки се по стълбицата на властта… И накрая какво?

Точно в момента, в който съм постигнал целта си и съм изпълзял до върха на пирамидата, където дори и майка ми не би повярвала, че ще стигна, ТОЙ не ми позволи да му целуна ръката. Само с едно темане минах.

КАКЪВ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ БЕ, НИВАЛЯШКИ!?

Президентът ти отива на сбирка на прорастващите комуно-носталгици в Кошице и (почти, защото комунистите предпочитат подривната дейност, а не аргументите) в прав текст заявява на Б 9, че е там, за да защитава „българските“ енергийни проекти. Разбира се, всеки, който не е имбецил, е наясно колко са български „българските“ енергийни проекти. Десетилетия цялата българска енергетика е толкова българска, колкото ниваляшка, матрьошка, водка „Путинка“, паметник „Альоша“. А президентът ни льотчик кристално ясно показа, че е поне първите две. Само че се клатушка все на Североизток, а всяка по-мъничка матрьошка е направена от все по-твърд кремльовский… минерал.

„И искам да заявя не само че България не е троянският кон на Русия в НАТО…“. Това пък премиерът ни изцепи след срещата с генералния секретар на Северноатлантическия пакт  Йенс Столтенберг. Няма да влизам в подробности. Моите разсъждения са излишни. Просто ще предам част от думите на самия пожарникар-слънце. Е, няма да се сдържа и лекичко да ги коментирам, но това си ми е в „натюрела“. Бих използвал „така съм закърмен“, но нали „всички тук парлеву франсе“?

“Искам да се знае, че главният секретар е тук по покана, която е отправена преди много месеци – много преди да се знае, че премиерът Медведев ще идва в понеделник. Второ, по енергийни проекти не сме разговаряли, такива не са поставяни. Казвам го заради много интерпретации по тази тема”.

Значи, ето интерпретация. Не е меродавна, но пък може и да се окаже вярна. Особено на базата на дедукцията. Идва първо тъщата. Вие сте човек зависим от бурканите, която ви изпраща тя. Но не с паприкаш, а с евро. Пълни догоре. Нито паприкаш можете да правите, нито евро можете да изкарвате, ако няма хранилка, на която да висите като прани гащи. Подхвърляте си някоя мила, някоя лицемерна, някоя откровено лъжлива реплика. После тъщата си тръгва. По живо, по здраво. И кой идва веднага след нея? Мама!

От тъщата може да сте зависим заради бурканите, но мама хем носи повече буркани, хем от нея сте зависим и емоционално. Независимо дали сте президент, премиер или кмет на Долно Нанагорнище. И казвате на мама всичко, което сте си изприказвали с тъщата. Матушка ви е по-важна, макар и да се правите, че държите на тъщата, която прави много повече за семейството ви, макар и да дава по-малко буркани, тъй като еврото е с по-висока стойност от рублата. Просто е. Вие сте оплетен в мрежите на матушка още изначално. Тя ви е давала по рубла и пе‘десе‘ за закуска, за да станете президентчик или премиерчик. И това ви прави до гроб признателни. А народът ви да го духа и да размята флагове на ЕС колкото си иска.

И накрая, съвсем извън интерпретациите, бурканите и зависимостите. Всъщност, не, айде да е за зависимостите. Зависимости без абстиненция не се лекуват. Докато Националният ни празник е на ден, на който две империи, Руската и Османската, са подписали прелиминарен (предварителен) мирен договор помежду си, ние няма да сме суверенна държава. Да, може да се опонира, че това едва ли е най-големият ни проблем. И ще бъде правилно. Не е, но е симптоматично. Защото показва и защо бюрокрацията ни е по-голяма от кремълската, и защо яваш-явашът, алъш-веришът и бакшишът ни надминават оня по времето на Абдул Меджид I.

Та, така. На когото му се празнува, да се увива с национални флагове. Аз ще празнувам на 24-и май, 6-и септември и 22-и септември. Или пък, когато президент и премиер ни станат някакви личности, а не подкупни ниваляшки…

---

Tекстът е публикуван в сайта Биволъ.

И БУШОНИТЕ ГОРЯТ ПОНЯКОГА

Заключвам колата с чипа, кимам на комшията, който ме пресреща с могъщото си туловище. Наркобосче. Местно. Ама само треволяк продава. Използвам другия чип, за да си отворя входната врата на блока ни. В затворен комплекс в източен квартал на столичния град е, така че трябва да се подсигуряваме не мислите ли? Другите ми шест-седем апартамента са разхвърляни из всички квартали, та и тях трябва да мисля.

НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД МОНТАНА

Налага ми се. Не, че искам, но ми се налага от време на време да пристъпвам там. Когато вселенските шамари ми врътнаха главата преди няколко месеца и трябваше да посетя новото гробище на Монтана, не обърнах особено внимание. Сега, от дистанцията на времето, е малко по-различно.

Усещам загубите на близките в сърцето и душата си. Стряскам се по няколко пъти на нощ, имам панически атаки, за другите ужасии, които се въртят в главата ми, хич и не искам да говоря, камо ли да ви занимавам. На всеки от нас най-вероятно са се случвали подобни драми, или поне неща, които са го разтърсили не по-малко, така че да се сополивя пред уважаемите читатели нямам никакво намерение.

РОДНАТА ПОЛИЦИЯ НИ ПАЗЍ. И СЕ ОБГАЗЍ

Понякога човек не знае дали да се смее или да реве. Може ли ти да си полицай и да не можеш да прецениш накъде духа вятърът? Че духа срещу БоЕко Три, това е ясно, но да разпиляваш протест срещу управлението на ГЕРБ със сълзотворен газ в собствените си очи. Е, т‘ва вече си е виц. Ама готов.

Че да разгонваш няколко десетки български данъкоплатци от пред Народното събрание е кретения и против всякакви демократични норми, едва ли има спор. Че докато висиш там, за да пазиш ония, дето ти дават на хранилката, едва ли има спор. Че си пазиш местенцето, за да стигнеш до двайсетина пенсии и после да си драпаш ташкента, едва ли има спор. Че ония десетина процента, от „системата“, които са влезли в нея с идеалистични подбуди и се опитват да спазват закона и да са в полза на обществото, страдат от поведението на повечето си „колеги“, едва ли има спор. Че баба Пенка от Долно Нагорнище може й вземат двата лева, да я изнасилват и да и запалят къщата, за да заличат следите, докато ти си се изпъчил на жълтите павета, едва ли има спор.

НАРЪЧНИК ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ИЗПРАЗНЕНА ОТ СМИСЪЛ НОВИНАРСКА ЕМИСИЯ

1.       Партията на стабилните плаващи пясъци в Народното ни събрание подкрепи партията, защитаваща правата и свободите, предимно на малцинствените групи, по въпроса за преференциите в Избирателния кодекс. По този начин са гарантирани както стабилността, така и правата, а и свободите на всеки един български гражданин. Вече от плещите ни е свалено дори и евентуалното усилие да решим дали да зачеркнем това или онова квадратче, за да пренаредим листата на любимата партия. По този начин на практика всички мазохистично, опа, патриотично настроени от нас ще избират едни и същи голтаци, а ония с малкото останал акъл ще забягват към произволно избран терминал с претъпкани куфари на колелца.

ЧЕСТИТА ОСЕММИЛИОННА ПРОШКА!

Жената вика да не подхващам тая тема. Аз знам, че герберистите по избори са особено съсредоточени покрай събирането на вот. Чрез лев оттук, лев – оттам. Каквото може да се опоска бизнеса – опосква се. Освен, ако не са „от нашите“, разбира се. Не послушах жената. Не послушах и себе си. Защото знам, че така е правилно и, ако повече хора правят както е правилно, нито жената, нито аз, нито децата ще живеем в подобие на състояние.

Имам издателство. Казва се „Попов мост“. Кръстено е на една инициация, която за мен е много важна. В личен план. Няма нищо общо с това, за което говоря. Ако се срещнем някой път на по ракия, може и да ви разкажа. За друго ми е думата.

ЧЕРНО НА БЯЛО, БЯЛО НА ЧЕРНО

Мислех най-после да напиша един позитивен текст. За силата на духа, за смелостта да се изправиш срещу камионите на магистрала „Струма“, за да предотвратиш още по-сериозен инцидент, изземвайки функциите на отговорните институции по принуда и… да загубиш живота си заради героичната си постъпка. Но, осъзнах, че текстът няма да е положителен, защото краят му е като на немска народна приказка и положителният герой винаги умира. Затова спрях да мисля и си пуснах телевизора на сутрешно шоу за първи път от не знам кога. И текстът се роди сам. За няма и пет минути главата ми се напълни с толкова материал, че няма да мога да го събера даже и в том от събраните съчинения на другаря Янко.