ДЕМОКРАЦИЯТА (ЕТЮД В СИВО)

opashka socoalizam

Демокрацията ни отне…

  • Възможността да работим за 40 стотинки наднИК на полето, копаейки кукуруза от тъмно до тъмно;
  • Възможността да влезем в „Белене“, защото сме разказали виц, осмиващ преуспяващия строй, в който живеем, пред комшията, докато си пием домашната ракия с него, замезвайки с това, което жена ни е сътворила на чушкопека;
  • Възможността да можем да си закупим шоколадови яйца и дънки само от Корекома, а банани, портокали и всякакви други цитруси единствено по времето, по което идва Дядо Мраз;
  • Възможността да бъдем застреляни в гръб, когато решим да напуснем прекрасния социалистически строй, опитвайки се да пресечем най-близката граница, отделяща го от прогнилите капиталистически страни;
  • Възможността да изкараме прекрасна почивка в ламаринено бунгало, в което леглата, тип „русенска Приста“ са пълни с дървеници, а тоалетната е външна, разположена на поне 50 метра от шестквадратовата ни хасиенда с изглед към плажа. Ако имаме бинокъл;
  • Възможността да заведем семейството си в един от двата ресторанта, с които разполага окръжният ни град, за да ги почерпим с кебапчета за рождения си ден, единствено, ако една-две седмици предварително сме си запазили маса. Ако познаваме някой сервитьор или готвач в съответното заведение, разбира се;
  • Възможността да „завиваме гайка на кофти мЕсто“ за осемчасов работен ден. А след това да чакаме да дойде събота и неделя, за да се скъсаме от копане в двора на село, да затворим буркани със зимнина, без да забравяме, че в тях трябва да се сложи аспирин, а и капачките им да са прилични, макар и втора или трета употреба. И в понеделник пак на работа, за да си починем;
  • Възможността да ни бият перманентни печати по бедрата, ако сме девойки, или да ни скубят за бакенбардите и да ни изпращат във фризьорския салон, в който се предлагат точно две прически, ако сме младежи;
  • Възможността да ядем заместители на шоколад, да пием заместители на безалкохолни напитки, да носим заместители на дънки, да слушаме заместители на упадъчна музика, да си купуваме желаните книги задължително в комплект с избраните съчинения на Янко Партизанко;
  • Възможността да използваме думи като „леглохраноден“, „болшевик“, „Нармаг“, „Хоремаг“, „ТКЗС“ и да направим от Велико Търново, Лясковец и Горна Оряховица една могъща агломерация, назована ТърГоЛяс.
  • Възможността да сме ударници на социалистическия труд и да притежаваме петилетки, които да преборваме за три години и въпреки това държавата ни да фалира през около три петилетки.

    Демокрацията ни дари с…
  • Възможността да се радваме на политици, бизнесмени и културтрегери, рожби на мандрообирници, десейчици и строители на комунизЪма;
  • Възможността да разполагаме с мутри, бивши физкултурници, пожарникари, перестройчици, които режат лентички, стрелят, „усвояват“, пишат в тефтерчета, които после изчезват, създават икономика, работни места;
  • Възможността всеки инвеститор, който дръзне да вложи някое евро, долар или йена у нас, да си хване чукалата и пътя само няколко години по-късно, поради прекрасния бизнес климат, стабилността и най-вече липсата на корупция;
  • Възможността да разполагаме с работеща администрация, електронно правителство, ТОЛ система, всякакви възможни условия за развитие на малък и среден бизнес, без да се налага да буташ нещо под масата или да познаваш правилните хора (ако сте прочели НЕвъзможността, правилно сте схванали);
  • Възможността да теглиш бързи кредити, да те рекетират безнаказано и да се заробиш до живот, за да плащаш вноските си, работейки за жълти стотинки;
  • Възможността можещите, знаещите и желаещите да се трудят достойно, да си събират куфарите и да хващат терминалите, за да живеят в нормални общества и да допринасят за техните икономики, културно и изобщо всякакво развитие със способностите си, които биха могли да реализират и тук. Ако мандрообирниците не бяха окупирали всичко;
  • Възможността да се радваме на свободна медийна среда. Все по-свободна с всяка изминала година. Толкова свободна, че „гледах го по телевизОРА“, „пишеше във вестника“, „казаха го по радиото“ вече са меродавни толкова, колкото и в „1984“ на Оруел.
  • Възможността да се радваме и на работеща Прокуратура. От сталински тип. Тук едва ли е нужно да се дава какъвто и да е пример (премиер);
  • Възможността да притежаваме патрЕотЕ. „България на три морета“, „И ний сме дали нещо на светЪТ“, „Извини се, бе!“, „Ще върнем казармата, ама не сме ходили в нея, но пък си имаме агентурно име „Иван“ в „Шесто управление на ДС, отдел 03 за „Борба с подривната дейност на противника по направление религия, ционизъм“;
  • Възможността да пазаруваме от международни търговски вериги, които ни продават боклуци, несъответстващи на никакви световни стандарти, защото ни бил такъв вкуса на източноевропейците;
  • Възможността да изчезваме чисто демографски като нация с едни от най-бързите темпове не само в Европа, а и в света (държа да отбележа, че в света има държави като Буркина Фасо и Хаити). А и за това да са ни виновни десетината бежанци, които дошли тук от конфликтни региони и се молят да ги върнат там, само да не остават в прекрасните ни лагери за бежанци.

Този списък може да се продължава до безкрай. Но ще ида да си сипя една ракия и да псувам комшията, защото не е русофил, православен християнин и фен на Путин…


Tази статия е публикувана в сайта Биволъ.

Коментари  

0 #1 Димитър 11-05-2019 07:24
Здравей Торлак,добре си го написал баце,ама си забравил най важното от какво ни лиши демокрацеата да ги еба,да си бършем гъзо с весници и какаяшки,не като сега с трипластова тоалетна рътия.
Цитиране

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...