МАМО, МАМО, АПАРТАМЕНТНА МАМО!

Знам, че те разочаровах. Съжалявам. Наистина. Ти ми даде всичко. И възпитание, и образование, и възможност да се изкача по „Приказка за стълбата“, а аз успях да върна на семейството си само няколко проекта за десетки милиони в родния си град.

Какво да направя, разбери ме. Знам, че ще ми се караш пак, но аз нямам никаква вина. Всички вършеха едно и също. Не само от нашата партия. От всички разклонения на БКП и ДС. Тоя вземе курорт, оня отклони европроект, третият строи магистрала, четвъртият се занимава с възобновяеми енергийни източници, ВЕЦ-ове, изкарва дървесина… Все нещо трябва да се върши в тоя живот, така си ме учила и ти.

И сега мен да ме подкарат за някакви си хиляда и двеста лева на месец… Бива ли? Не, аз знам, че си ми бясна и ще обвиниш мен, но искам да ти се извиня искрено, че не съм доброто момче, което ти несъмнено очакваше да стана.

Опитах се. Наистина. Повярвай ми. Моля те, мамо, не ми се карай, не ми дърпай ушите. Другите набедени в недостойно поведение като държавници колеги ме увериха, че тези бури отминават и от тях не остава и следа. Само няколко месеца да минат и името ми ще се изчисти, а и ще ме преназначат на хубава длъжност. Ето, виждаш какво се случи с Московски, Цветанов, Цачева… Всички излязоха чисти, та чисти от блатото. Някой да им е повдигнал обвинение?

По Приказката за стълбата явно се качва по този начин. Трябва да не робуваш на хорските скрупули. Да, дала си ми апартамент под наем, аз дали съм ти го плащал или не съм си е наша работа. Оттук нататък само трябва да се направим на шипки и да се прислоним в покрайнините на ясеновата гора. Като мине време пак ще избуим и ще цъфнем. Едни ясени падат, други израстват. Важното е ние да сме си добре и те да ни пазят от бурите и всички катаклизми на времето.

Честно ти казвам, няма да предам откъде са парите, с които ти си купила апартамента, който уж ми даваш под наем. Търпение се иска, маман. Нищо друго. До няколко месеца всичко ще е отшумяло, от урагана няма да има и следа. Айде да устискаме и после пак отначало. Набрали сме достатъчно ресурси, можем да преживеем тези трудни моменти спокойно.

Само за едно ти се моля. Като на майка. Не ме гони от апартамента, че няма къде да живея. А съм само на четиресет, все още не съм си стъпил на краката. Не знам какво ще правя, ако ме оставиш на улицата. Все пак съм ти син, под сърцето ти съм расъл. Да, издъних се, но ти обясних, целият скандал нямаше да започне, ако едни биволи от някакъв си сайт не бяха подкарали с рогата колегите държавници. Но… Направиха го и сега ще кротуваме малко.

Бат Бойко не е вдигнал доверието си от мен, няма за какво да се притесняваш. Виж, аз пък се притеснявам. Притеснявам се, че като се прибера за Великден вкъщи и, вместо да ми сложиш да хапна агнешко с дроболина, ще ми дърпаш ушите и ще ми плеснеш няколко шамара, както при всяка изкарана четворка, когато бях ученик.

P.S. Надявам се да си успяла да освободиш поне част от ДСС-то от наема, който (не) ти плащам за апартамента. И не ме съди строго, като се видим по празниците, моля те. Вече съм мъж, няма да търпя неуважително отношение, ако прекалиш!

Твой Добричък Делянчо!

---

Статията е публикувана в Биволъ.