БАЦЕ И „ХЕМУС“ – СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ НА НОВИЯ ТАТОВИЗЪМ
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Понеделник, 02 Септември 2019 12:23
Значи, ако не искаме магистрала „Хемус“, да не избираме Пожарникаря-слънце. Искаме да го направим, ама нямаме желание. И без него сме си кретали като скотове в Мизия, свикнали сме, и сега можем да го правим. Тук, където Верегава остава на няколко румба северно от стрелката на усвоителния компас, нямаме проблеми да си решаваме битийните нужди сами. Не заради друго, просто така сме научени с любезното съдействие на централната власт.
Бойко Борисов хубаво спира микрофони на журналисти, когато му идват високи гости, с които си фамилиарничи както Софи Маринова с всеки представител на мъжката рода на поредния си съпруг. Добре и организира всички строежи на магистрали южно от Стара планина, ама точно с какво плаши варненци и, респективно, всички жители на Северна България, че не ми е ясно?
Тоя (извинявам се за пошлия начин на изразяване) полуграмотен мачо за десетина години на власт не само, че не успя да свърже два от трите най-големи града в страната с нещо, което наподобява магистрала и по този начин стана причина за стотици, ако не и хиляди смъртни случаи, но и друго. Което е по-важно. Той така и не успя да проумее, че не е той. Не, не е той. В законово уредена държава премиерът не само че не е оня, който строи магистрали. Напротив, той е изпълнител на народната воля, а не се опитва да спечели някой глас в повече, пренебрегвайки нуждите на половината й население. Не става въпрос за инфраструктура, която да ни осигури по-лесен и бърз начин да си топнем задниците в лазурните води на Бяло море или да стигнем до Слънчака, за да се порадваме на живото участие на някоя перхидролено-ботоксово-силиконова дива. Става въпрос за икономика.
В никакъв случай не искам да кажа, че Южна България заслужава по-малко внимание от Северна. Напротив. Тя така или иначе има по-сериозни „бонуси“, наслоявани поколения наред. Демографски, стратегическо положение, а и, няма какво да се лъжем, цялостен потенциал. Но! Не идва ли именно тук ролята на държавата?
Вместо да обясняваш, че едва ли не си паша, който трябва да бъде избиран отново и отново, за да създаде елементарни условия за развитие на половината си държава, не е ли по-логично и практично да предприемеш елементарни стъпки, за да промениш ситуацията? Нека се обърнем към простата математика. Борисов е дерибей вече десетина години, ако сумираме трите му мандата (от които нито един завършен докрай; поради официална причина, че му е плитко обиждалото). От София до Варна са по-малко от 550 километра. Виадукти, мостове, други ключови участъци по „Хемус“ вече са готови, далеч, преди той да докопа жезъла. Но, дори и да не бяха, това са по петдесетина километра на година.
Петдесетина километра на година, при положение, че „усвояваш“ милиарди еврофондове и ги пръскаш по тераси, къщи за „тъща ми ми е гостенин“, тангенти, които ремонтираш през ден, не са толкова много, нали? Особено, ако трябва да влееш свежа кръв и да осигуриш елементарни условия за развитие на една огромна част от държавата си, която от десетилетия е изоставена на произвола на съдбата.
Оня, дето му е разтривал ушите обаче, не ги е учил така. Именно той е започнал тая магистрала и ни е построил толкова неща, колкото ние дори не можем да боядисаме. Важното е да си дебелокож, да не се поддаваш на реални аргументи и да натякваш на целокупното население на Територията, че всичко зависи от теб. Та така. Ако варненци и останалата част от северобългарите искат магистрала „Хемус“, ще се наложи да гласуват за него. Мижи да те лажем. И толкова. Той и без това, когато има работа в Северна България, магистрала не използва. Има си правителствен самолет, за какво му е да включва бурканите на покрива на бронирания джип за стотици хиляди евро?
---
Статията е публикувана в сайта Биволъ.