АКО
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Неделя, 19 Май 2019 00:48
Знаете ли защо говорим толкова упорито за конвенции и стратегии? Знаете ли защо пропускаме наболелите, крещящите проблеми на държавата между ушите си? Знаете ли защо риалити форматите, офисите за теглене на бързи кредити, мятането на салфетки с щамповани банкноти и търкането на билетчета са приоритет, цел и символ верую?
Не, не е заради гадните норвежци. Нито заради истанбулците, макар че и те са допринесли за подобно отношение към света, Вселената и всичко останало. Мисля си друго. Основната причина е, че сме кухи лейки и се връзваме на всичко първосигнално.
Ако някой в гетото хване за краката пеленачето си, което ревяло заради колики и му пръсне главата от стената, понеже му пречи да спи, а той, видиш ли, има махмурлук, скачаме. Тоя е гаден, долен изрод, как може!? Отгоре на всичко помощи му плащаме!
Ако някой ни рече, че никой в гетото (или извън него) няма право да хваща детето си за краката и да му пръска главата от стената, пак скачаме. НПО-та, грантове, те ли ще ни кажат на нас!?
Ако някой се държи добре с нас, ние смятаме, че има нещо гнило. Все пак, няма да е без никаква задна мисъл. Ако пък се държи зле с нас, такъв к*р капан ще му скроим рано или късно, че свят ще му се завие!
Ако някой слуша чалга, значи е идиот. Ако слуша рок е пройдоха. Ако слуша техно е наркоман, ако слуша естрадна музика е мухъл…
Ако работи здравата за „никакви“ пари е бунак. Ако не работи здравата, ама взема голяма заплата, е измекярин. Ако има собствен бизнес е човек на някого. Ако не е човек на никого, значи мама и тате са му дали.
Ако успее в някоя област, значи е хомосекшуъл, наркоман, алкохолик, разведен, грозен, има много кредити, хърбав, дебел, жена му е… лека, мъжът й хойка… Ако не успее „Аз казах ли ти още преди години, че нищо няма да стане от него?“.
Ако някой наш бегъл познат все пак успее да стигне донякъде в живота и кариерата, се тупаме в гърдите „Ей тоя го познавам!“. Нищо че може да сте си били на „здравей – здрасти“. Или пък само да си го виждал веднъж в мола.
Ако обаче близък приятел или роднина го закъса, гледай к‘во става! Веднага се разкоства ситуацията до дъно и се мята тиня с голямата лопата. „Ако ме беше послушал…“; „Знаех си, че така ще стане…“.
Не съм меродавен, но ми се струва, че халът, на който сме, се дължи не само на генофонда ни, но и на ситуацията, в която сме поставени през последните седемдесет и кусур години. Ние просто нямаме чувство за общност. Ние не си помагаме, не сме откровени, не сме задружни. Всеки си е сам за себе си, всяка къщурка, всяка чета, всяка партия, всяка клика…
Ситуацията е като в оня тийнейджърски лаф „пр**би другарче“. С битовата престъпност не можем да се справим. Други са виновни. С корупцията не можем да се справим. Други са виновни. С обезлюдяването не можем да се справим. Пак други са виновни. Със здравеопазването. С бандитизма. С дерибейството. С образованието. Винаги други са виновни.
И последно „ако“. Ако ние не изградим отново съобщност, която безспорно сме имали в определени периоди от съществуването на народа си и продължаваме да се дърляме на дребно и да си подливаме вода, не конвенции и стратегии ще ни попречат. Сами ще се погубим.
Но, ако стиснем зъби и напънем жили, току-виж сме успели да си оправим кочинката…
---
Статията е публикувана в сайта Биволъ.