ШОГ! УЖАСД! ХИСТЕРИА! БАЦЕ НЕ НИ ХАРЕСВА!

Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

---

Статията е публикувана в сайта „Биволъ“.

Книгата "101 текста на Торлака за Биволъ" можете да поръчате ТУК.