Искаме си закуската на Рамбо, обяда на терминатор, вечерята на Кинг Конг!
- Детайли
- Категория: Публицистика
- Публикувана на Понеделник, 23 Юли 2012 09:23
Данъчните, тези досадни, щъкащи винаги не където трябва недоразумения на природата, се впуснаха в поредната си никому ненужна инициатива. За да бетонират общественото пренебрежение към персоните си, те й дадоха невероятно проникновеното, поетично и конвертируемо име „Касова бележка”. На вниманието на чалга певачите; мисля, че е идеално за заглавие на пореден разтърсващ телеса върху маси хит.
Още от пръв поглед става ясно, че акция „Касова бележка” е насочена срещу заведенията и магазинчетата по морските ни курорти, както и срещу мургавите (може и да са такива, защото по цял ден се пекат на слънцето; но едва ли) продавачи на варена царевица, сладолед и диня по плажната ивица. Ако някога сте ходили на море, няма как да не ги знаете.
Това са онези неизменни като чайките персонажи от субмариналния пейзаж, които с крясъци ви убеждават, че Арнолд Шварценегер и Памела Андерсън поддържат форма изключително с обилно осолени, престояли поне два дена в блудкава вода кулени. Може и да са сменили репертоара. В момента и Арнолд и Пам са в такава форма, че не ми се мисли…
Ако не реагирате достатъчно бързо и не покажете ясно намерението си да закупите от вълшебната храна, въпросните персонажи минават покрай вас, разнасяйки котел с доста внушителни размери и сякаш случайно заритват около половин тон пясък в лицето ви. Защото може да не сте ги чули, а трябва да ви привлекат вниманието по някакъв начин…
Та тях искат да прогонят или вкарат в правия път данъчните инспектори. Категорично съм против! Срещу акциите в заведенията нямам нищо. Заведенията по морето отдавна не отговарят на романтичната ми представа за крайбрежна кръчма, в която да седнеш с намерението да изпиеш едно, преди да се отправиш към плажа, и да не станеш до края на отпуска си.
Данъчните да правят каквото искат със заведенията. Но да не закачат последните мохикани на курортния алъш-вериш. Осъзнавам, че това моето е нещо подобно на стокхолмския синдром, за което психолозите едва ли са измислили някой остроумен термин.
Имам предвид намерението ми да напиша цяла статия, в която да защитавам банда мошеници, които мамят горките летовници с долнокачествена стока, будят децата им с неистови викове и срещу това искат баснословни суми. Но какво пък, нека страдам от тайнственото психическо разтройство, щом това е цената да се опитам да запазя една от последните капки романтика по родното Черноморие.
Защото в днешно време романтиката струва скъпо. Нима не плащате в пъти повече за раздърпани плюшени сърца и спарени рози на Свети Валентин? Стискате ли се, когато шивачът на дъщеря ви ви поиска 1 000 лева за 40-те квадратни сантиметра плат (при това прозрачен), които е употребил за балната й „рокля”? Съмнявам се! Така че не виждам причина да не си плащаме подобаващо и за блудкавата царевица и разтопения сладолед по плажовете.
Разбира се, не става въпрос само за романтиката. А къде отива доброто старо дружеско отношение между продавач и купувач? В противните, но за сметка на това модерни молове и хипермаркети можете да разчитате само на някоя пластмасова усмивка от касиерката, гарнирана с роботско „Приятен ден”. На бас, че не й пука какъв ще е денят ви. На бас, че усмивката й е толкова истинска, колкото месото в салама, който стърчи от торбата ви с покупки.
Виж обаче, продавачът на варена царевица е друго нещо. Само го заговорете и той ще изсипе върху вас купища от любезности, ще похвали стоката си със завиден патос, а ако е в настроение (а той винаги е), може да изкарате и някой комплимент. Изобщо, ще се държи човешки, а не като някоя навита на пружина играчка
На плажа можете да упражните и старата като човечеството страст към пазарене. И то като се изправите срещу едни от най-добрите. Царете на амбулантната търговия. Ако сте настоятелен и убедителен, но най-вече, ако покажете усет към пазарлъка, кой знае, можете и да смъкнете малко от цената на спареното си парче диня. А това ще ви даде самочувствие, че можете да търгувате с всичко или да изкрънкате по-висока заплата от шефа си.
И знаете ли, не динята, царевицата или сладоледа са важни в случая. Важно е, че остават все по-малко неща на битийно ниво, които не са вкарани в рамки. И ние трябва да си ги защитаваме докато е време. Нашите управници обожават да привеждат в сила разни европейски директиви, норми и правилници, когато те се отнасят до ограничаване на правата на обикновените хора. Когато обаче става въпрос за големите кражби, властниците обикновено си затварят очите. Нали имаше някаква песен от споменатия по-горе жанр, в която припевът се въртеше около кокошките, прошките, милионите и законите.
Аз не искам продавачите на плажа да ми дават касова бележка. Не искам и там, където съм отишъл да си почина от абсурдите на живота, да гледам мутрите на държавни служители, в случая данъчни инспектори.
И знаете ли какво? Убеден съм, че акция „Касова бележка” едва ли е измислена, за да вкара допълнителни няколко хиляди лева в хазната от нарушенията на мургавите продавачи. Тя е част от допълнителното (в случая нематериално) стимулиране на служителите. И със същия успех можеше да бъде наречена „Командировка на море”. А кой ли плаща за тази деятелност? Познайте…
Стоян Николов-Торлака