Идва ли след Турската пролет Фундаменталистко лято?

Едва ли има здравомислещ човек, които да не подкрепя протестите, които започнаха преди почти две седмици от истанбулския площад „Таксим” и заляха всички големи градове в Турция, изразявайки дълго таения гняв на гражданското общество. За близо десетгодишното си управление Реджеп Тайип Ердоган успя да се превърне в символ на всичко, което в момента ненавиждат прогресивните хора по света.

Някой  би възразил, че в момента Турция се радва на небивал икономически растеж. Да, но на каква цена? Цифрите показват, че Партията на справедливостта и развитието е създала среда, в която социалните неравенства се засилват със страшна сила. С други думи шепа магнати, едри капиталисти и икономически мастодонти обират царския дял от благата, а за огромната част от турския народ остават огризките.

За задоволяване на лакомията на определени кръгове се използват всякакви методи – от буквално изселване на собствениците на пострадали от земетресението от 2009 година къщи, които не са ги застраховали и нямат пари да ги ремонтират, до сегашната бутафория за възстановяване на османски казарми в парка „Гези”. Турците знаят какво стои зад паравана на гръмките приказки за благоустрояване на Истанбул.

Всъщност, през 2009-а срасналата се политическа и икономическа олигахия просто изгони бедното население на столицата от апетитните терени, които то обитаваше, принуждавайки го да продава имотите си набързо на маститите предприемачи. Те пък построиха на мястото на схлупените къщурки големи, лъскави комплекси. Същото е замислено и за парк „Гези” – реставрацията ще създаде животно, което може да се роди само в поболяло се от алчност съзнание – османски казарми с мол в тях…

Гражданското общество в Турция ненавижда Ердоган и по много други причини. Под благовидния предлог да създаде ред в страната той забрани и ограничи на практика изконни за Кемалистка Турция граждански достижения. Свободата на словото май е достигнала равнищата у нас, младите срещат редица затруднения в ползването на Интернет, а напоследък не само, че бе ограничена продажбата на алкохол, но и върви масирана кампания срещу употребата му. Както каза една от протестиращите в интервю „Ердоган ни убеждава, че, ако изпием дори една бира месечно, сме алкохолици”.

Къде по-тайно, къде по-явно бе смазана и съпротивата на 11,5-те милиона кюрди, които сега са по-кротки откогато и да било, а Кюрдската работническа партия на практика е обезглавена. Обезглавена бе и традиционно силната в Турция съпротива на военните, които от времето на Ататюрк са гарант срещу проислямски залитания. Сега обаче водачите им са в затвора по обвинение за опит за държавен преврат и Ердоган сякаш е пълновластен господар на положението.

Да резюмираме: Реджеп Таийп Ердоган и водената от него Партия на справедливостта и развитието са се превърнали в символ на срастването на властта и едрия капитал, потъпкването на гражданските права в името на користни интереси и използването на твърде съмнителни методи за отърваване от политическите противници. И за капак на всичко президентът действа безцеремонно срещу протестиращите в парка „Гези” и на площад „Таксим”… Бой, сълзотворен газ, обвинения, че не се държат цивилизовано, че и открити обиди, че са „маргинали”.

Отгоре на това се закани, че търпението му се е изчерпало и ще изгони мирните демонстранти от „Гези”. Кротките, усмихнати, симпатични младежи, които седят пред палатките си, четат книги и всичко, което искат, е да спасят едва ли не последните няколко дървета в центъра на многомилионния си град…

Затова едва ли е учудващо, че социалните мрежи буквално се взривиха от публикации, споделяния и коментари на репортажи, статии, анализи за случващото се в Истанбул… Откакто започна т.нар. Световна финансова и икономическа криза, милиарди хора по света осъзнаха, че в цялата система, създадена от политици, икономисти и предприемачи, няма нищичко справедливо и тя е безкрайно цинична, насочена единствено към запазването на интересите и имотите на малцина. Що се отнася до мнозинството, то може да разчита единствено да плаща грешките на богатите от скъсания си джоб и да се чуди с какво да нахрани децата си, докато истинските виновници за положението подрънкват с кристални чаши…

Справедливият гняв на световното обществено мнение се изля, излива се и ще се излива върху главата на Ердоган. Защото той е еманация на пошлостта на в момента  управляващата цивилизацията класа – готова да мине през човек, звяр и природа, само и само да запази кокала.

Нека обаче помислим в един малко по-различен план за случващото се в Турция. Много световни анализатори нарекоха демонстрации от площад „Таксим” „Турската пролет” по аналогия със започналите през 2011 година събития, резонирали на практика в целия арабски свят в Северна Африка и Близкия Изток. Тази аналогия обаче е колкото очевидна, толкова и стряскаща. Защо ли?

Да си представим, че Арабската пролет обхване и Турция, което съвсем не е толкова невероятно, колкото може би се струва на някои на пръв поглед. Протестите в Тунис, Египет, Сирия, пък дори и в Либия започнаха като наглед кротки и крехки демонстрации на гражданското общество, които докато да видиш се разгоряха и взривиха като буре барут. А в останките на взрива почти във всички страни, обхванати от Арабската пролет, избуя зловещото, задушаващо всичко около себе си, цвете на фундаментализма.

Къде повече, къде по-малко радикални ислямисти се докопаха или се борят за властта в цяла Северна Африка и Близкия Изток. А това, дори да го гледаме през призмата на задушаващата несправедливост, обхванала западното общество през последните няколко години, си е връщане векове назад – в един свят на верска омраза, конфронтация и витаещ зад всеки ъгъл призрак на войната.

Стоян Николов-Торлака

Най-кошмарният сценарий, до който може да бъдат докарани идейно чистите протести от площад „Таксим”, е да излязат от контрол. От контрола на здравомислещото гражданско общество, не от този на Ердоган. Чрез продължаващото насилие на властите един подобен сценарий става все по-лесно реализируем. Когато кликата на богаташи и властимащи се капсулира, забрави за хората и си помисли, че е всесилна, това неминуемо е началото на края й. Така е било в Римската империя, в Третия райх, в СССР…

Дано обаче в югоизточната ни съседка нещата не се разиграят по този начин. Да се надяваме, че Ердоган ще успее да се върне към здравия разум, защото съвсем скоро може да се окаже, че усмивките на миролюбивите младежи от „Таксим” и (все още) умереният ислямизъм на сегашното управление на Турция са пометени от онзи фундаментализъм, който избуя от Арабската пролет. И тогава ние, българите, ще сме не само външна граница на Европейския съюз, но и ръба на света, в който си заслужава да живееш. Заради все пак намиращите се тук-таме, между алчността и безсърдечието, зрънца толерантност, разбиране и подкрепа….