Силата на избора

boian petrov

Бях на шестнайсет, когато ме изхвърлиха по най-позорния начин от едно туристическо дружество, от което бях част. Впрочем, единствената организация, в която някога съм членувал, но това е друга тема.

Разчленуваха ме след другарски съд, защото се качих от хижа „Пирин“ до едноименния връх тайно, без никаква подходяща подготовка и екипировка в една зловеща снежна буря, издебвайки хижаря и ръководителите на групата. Тръгнах преди да се съмне, така се прави в планината. Нямаше джиесеми, пък камо ли смартфони, какво да кажем за обхват.

Поех по тъмно, прибрах се по тъмно. Месеци наред не усещах последните фаланги на пръстите си. И на ръцете, и на краката. Никога не съм измръзвал така, макар и други зимни преходи да съм правил. За който не знае – боли те всичко. Макар и да не го усещаш, те боли. Докосваш нагорещен котлон с върховете на пръстите си и… нищо. Няма. Все едно си хванал карти и играеш сантасе.

Такова овикване не съм преживявал през живота си. И от ръководителите на групата, и от хижаря. Да, първо ми завряха в лицето огромно канче горещ чай и препълнена купа постен боб, приготвен с планински билки, изчакаха ме да се нахраня, но после ми е*аха бойната слава. И бяха прави. Но и аз бях прав.

Адреналинът не прощава. Тъй като завинаги се отказах от дружествата, станах единак. Два пъти „Ком – Емине“, Родопи, Рила, Пирин, Странджа, загубвания, намирания, дъжд, вятър, вълци, мечки, гръмотевици, търсещи земята под краката ти, раница петдесет и шест килограма, сняг през август, двайсет и два градуса през януари, видял съм това и онова.

Видял съм и гръмкия си провал, когато тръгнах от Връшка чука за Емине (защото Стара планина не започва от Ком, а от Връшка чука), като шляпах по трийсетина и нагоре километра в сръбската полоса всеки ден, а за вода правех по 900 метра денивелация. Всеки ден. Надолу толкова и нагоре толкова. И когато на хижа „Добрила“ в Централен Балкан ме държа дъжд и мъгла три дни, преди полупиян да наведа глава и със сълзи на очи да се смъкна със Сопотския лифт.

Знам и какво е да ти остават двеста метра до върха, но да се облегнеш на треперещите си колене, за да са ти нужни няколко минути, за да си вземеш дъх, Всичко знам но, всъщност, нищичко не знам.

Това, за което ви говоря, е смешно. Толкова смешно, че чак все едно бай ви Ганя се бие в гърдите. Аз си изоставих мечтата да видя висините и станах един посредствен баирбудала, който води децата си на пикници тук и там. Тия водопади, онова смешно връхче, дето можеш да го качиш на подскоци с един крак, хижата, в която ще набиваш кебапчета, кюфтета и ще гледаш суровите красоти на планината след някакъв пиклив три, най-много четири часов преход. Мога да измисля хиляди оправдания. Жената. Децата. Кариерата. Парите. Но няма да го направя. Истината е друга.

Аз не съм толкова дързък, колкото Боян Петров. И тогава, когато стоях на Вихрен в оная снежна буря посред зима, не съм бил. Просто съм бил достатъчно безразсъден, за да рискувам живота си, но не и толкова целеустремен, не толкова истински, не толкова смел, не и толкова себеотдаден.

Не, не съм бил. Надявам се да съм бил достатъчно пунктуален поне, за да стане кристално ясно, че спрямо неговите постижения съм един шибан пикльо, та ако ще и Нобелова награда за литература да взема, когато одъртея. Той не е одъртял, духът му си е взе така дързък и непреклонен пред обстоятелства, трудности, препятствия, граници, инициации. И най-вече пред посредствеността.

Дано Вселената ни дари с чудо и му позволи да се прибере. Толкова от мен. А всички ние трябва да се замислим за посредствените си животи и колко трябва да ги къткаме. Хиляда години стигат ли?


Статията е публикувана в сайта Биволъ.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ
 

Промоции

rm 9books

ПРИМОЦЕА

- Северозападната поредица ("Северозападен романь", "Автономията????", "Май ше ни бъде...", "Херакъл от Диви дол", "Разкази за маса") можете да вземете за 77 лв. вместо 83 лв.

- При покупка на всичките 10 книги (Северозападната поредица плюс двете части на "Иваил цар", плюс "Хазарт", "101 текста на Торлака за Биволъ" и "Аз, ваксинаторът"), те ще ви струват 155 вместо 168 лв. 

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

koleda-06-a.jpg
 

По телевизора

Sample video

Торлака у БНТ

Читателите за Северозападната трилогия

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!" - 

Мария Панчева

ВИЖТЕ ОЩЕ

Северозападен речник

Фейсбук

Loading ...