"Май ше ни бъде" - Глава пръва

Къде дузина бесни бабичкоре

Категорично немам ама никво намеренее да ви обяснявам кои се беа сбрали.
По име ако ще да ви ги изредим до една, сигурен съм, че не сте ги видвали очи у очи, така че целусну се губи смисъло на едно предполагаемо подобно начинанее от моя стрънь. Порди таа причина, па и оти мислим, че ше е по-лесно за мене и по-оправно за вазе така, нека да приложим некви уточненеа. Без чак па толко да се разпростирам у подробности. Само отгоре-отгоре, обещавам.
Силно се надявам да ме разберете, па, ако не, кво толко? Нема да е болка за умиранье ни за мене, ни за вазе. Сега ви предлагам да си изплакнете подробностете, да си облечете халато, да си сипете чаша бордо набор меджу двете световни, да палнете камината у трапезареата на мезонето си с изглед къде Антиплано у Андите и да слушате да ви разпраам кво стана.

---

У наличнус беше сичко от женски пол, родено у Диви дол меджу дваеста годин на миналио век и доважданьето на „народната“ влас. Без геройски отнесените от тоа гад, естественио подбор, оно тва е ясно.
Сичко на сичко нема и петнаесе бабички. Ама иначе като за иядо. На таа възрас за тех сека кауза беше най-големата, сека битка моеше и да е последната. Затва се раздаваа колко моат.  Не, че моеха много, ама мотивацеата беше на високо ниво. Сега се беа скупчили на пъто като стадо овци, облекли най-новите си дреи, тропаа с ония бастунье, тракаа с чейнетата... Се един вид подковани коньи по градски калдъръм тръчаа пред бесни влъци.
- Тия нещо сакат, ама кво - не знам… - Свилко дръпна пердето малко на една стрънь и сутрешньите лъчи на слънцето улетеа у собата толко резко, че паникьосаа неколкостотин прашинки, кои, позлатени, затанцуваа у кръг. После замръзнаа на най-високото место от летежо си, закрепиа се за секунда-две на ноктец, па постепенно почнаа да се свлачат. И накраю се кротнаа на душемето. Вече не беа позлатени, а сивееха тъжно, ама ни на Свилко, ни на жена му тва нги напраи впечатленее.
- Оно беше ясно, че ше дое тоа момент… Кажи нги да се маинят оттука, оти, ако излетим с дръжайето на правата лопата, само на бабичкор ше ми станат! – гласо на Юбица беше дрезгав от умора – Прибрала съм се сношка по тевница, цела нош съм се кьоравила на компютъро, а тия сега ше ми навикват преди дом! Мани другото, а и детето ше дигнат… Чък тогива ше ги застреям с ловната пушка на баща ти!
- Мале, верно ше събудат Данчо! – смръщи се Муфтата и въздъъна.
- Беги да разгониш таа гад, па нги речи, че следобед ше идем на Тутмата да ми каат кво имат да ми казуват.
- Кво мое да имат!? – Свилен вече слазаше по стлъбете - Пак некоа простотия са измислили…
Он излете колко се мое по-решителен из вратничката. Намеренеето му беше да ги одека набръже и да се прибира вътре на спокойствее, оти с Юбица напоследък се по немаха време да си отдъънат. Добре, ама още, щом надзръна навънка и му стана ясно, че нема да я бъде таа. Посрешнаа го кресъце, фронтовата линеа на бабичкоро се ливна застрашително къде ньего, се един вид ше го разплеска у тарабите. Он не поверва и разтръка очи, ама явно не сънуваше. „Кво става тука, бе!?“, помисли си, обаче сбра силица и рече резко:
- Кой ви е викал!? Айде да се маиняте коя откъде е, че като зеем едно дръво, ше се разфръчите като кокоша перуш!
- Нема да мръднеме оттука, додек ни не каете кво се случава! – Сийка, макята на Денчо Пръжката, сама по ньеа си, истински стожер на патриархалнуста у селото, кракна напреде.
- Кво има да ви казуваме!? – Свилко верно не моеше да осъзнае на кой свет е и избесне не на майтап – За кво ви длъжиме обясненее баш па на вазе? Ква ви е мъката, кюкарки сбръкани!? По цел день се чудите от кво да умрете!
- Не мое така! – намеша се и Лила, па зе та излезна напреде и стана до другата бабичка. Кък беха прегръбени, сека на ньойня си стрънь, приличаа на некоа артинсталацеа – Нещо строите на местото на запущената къща на Благо Придирчивио, къде я купиате от Рангел Сирището. Требва да знаеме кво ше праите!
- Кой па е казал, че требва да знаете!? – чу се гласо на Юбица. Она съсем неочеквано се явна по ношница, с разрошени коси и боси крака – Кво ви влаза у работата кво праиме? Купили сме имото, наш си е, ни ви смитаме нещо, ни нищо. Маиняйте се оттука, оти ако разбудите мининкио, ше ви го дадем на вазе да го гледате днеска, да си знаете!
- Нищо чудно! – обади се трета бабичка, ама се не виде коя е, оти се беше сврела у атакуващата купчинкя – Ти фана пътищата и си зареза семееството, сега що па да ти не гледа некой сино!? – после гласо й запище истерично, та стана ясно, че немаше коя друга, осен Драгана Непосаканата да е - Казувайте кво ше праите там, че оно секви секти, наркомане и европейци се навъдиа у последно време!
- Е, добре, от мене да мине, ше ви каем… - Юбица наведе глава у знак на примиренее, ама със сека приказка гласо й ставиняше се по-гневен – Обадиа ни се от Софеа и викат да построиме тука една лудница, па да зееме да затвориме сичкио бабичкор, оти сте до една за освидетелстванье! Амън от навлеци негодни! Фащайте пъто, че ше ви гоним с камънье до поди село!
- Нема да я бъде таа, ти не разбра ли се, булкя? – Сийка малко поизпраи гръбицата и пробва да изпъчи спаружени гръди – Сакаме да знааме кво ше връшите, оти иначе отодиме право при Витали! Он е милиционер на селото открай време, на ньего нема кък да не каете!
- Айде бегите си бе, шупи глави! – не издръже и Свилен – Одете при Парената въшка, нема проблеми! Он, че вече се пенсионира и не е полицай, не е. Ама па иначе знае кво строиме, обяснили сме му надлъго и нашироко, така че, ако успеете да изкопчите от ньего нещечко, и вие ше разберете. И кмето е наясно, така че у тех също мое да идете. Знайте само, че и они ше ви отебат, оти не са клюкаре като вазе, дека живеат, та да тръкат другите. Съглам ора са. Айде, да ви видим гръбините, що ше зеем връшинята и ше се разфръчите като кози додронки!
- Ние одиаме… - Лила зе думата наново и изеднъж заприказва дипломатичну, като май целеше да изклинчи у посока „съпричаснус“ – И при полицаю, и при кмето. Ама они казаа като вазе. Да си бегаме и да ги не занимаваме… Се едно сме никои и немаме глас у тва село. Сакате у назе ли да си седиме, додек ни сгребете?
- Те! – викна със се сила Юбица – Видите ли кво требва да напраите? Не излазайте от вазе, копайте градината и глейте сериале, па те тва е! Само ришньете като кокошки дека ви не е работа! Със здраве, бабушкере!