"Май ше ни бъде...", откъс от глава 59

Чък Норис от Диви дол

Вижте сега, сички знаеме, че малко или много по некой път ситуацеата се изплъзва от контрол. Еднъж си обрънеш кафето три у едно връз новите чисто бели панталонье. Друг път даскалицата те пита закво детето ти реве с плъно гръло „Ебанье“ на влазанье у децката градина винагиж, коги го прибереш след два месеци и нещо у Говежда. Трети път ти се сака да закояш тва, с което разполагаме като политическа класа до крак. Конфузни и неловки ситуации, живото е такъв. Съг ше се пробвам да ви представим една такава, без да съм пристрастен, абсеютно задлъжително условее за секи уважаващ себе си писатей.

Нема такива смрадове. Я ви каем, че тия, дека дойдоа да празнуват осми ъф дисемврий у къща за гости „При Муфтите“ требва да бъдат дадени за опити на дофтур Менгеле, та се пак да има некъв смисъл, че са газили таа земя. Настания се десетина, мое и малко повече да беа, сгруяци от двата пола. Немаше разлика. Студентска работа. Некви от не знам си кой унибит били. Приемна ги Дочка, посрешна ги дружеюбно (она иначе не моеше) и още изначайе виде, че са фрълили на дивио, ама тва ич и не й улазаше у работата. „Да се забавляват хората, млади са, няма нищо по-хубаво от това“, рече си она и ги остаи да праат кво знаат.
Да, ама коги Юбица отиде на другата дзаран да види имат ли нужда от нещо госкянете, завари пълен погром. Мазало, ви каам! У къщата беше останал сичко на сичко един здрав съд – декоративен бакърен тигань, дека беше оцелел най-вероятно благодаренее на позиционираньето си манку поди мерденьо, та тия го не беа видели. Сичко друго беше на сол. Се едно е таверна. Додек улазаше, поди краката й ръскаа прачета от паници, чинии, чаши, пепелници, беги, мани се!
- Кво е станало тука!? – изока она, та да надвика най-новио хит на некво гръцко мегазвездище на музикалнио бизнес.
- Еби си майката ма, селянко проста! – изруче един, дека иначе не смееше да кае на макье си, че има петица на последнио си изпит за миналио курс, ама се се мъжескавееше – Като е счупено, ше си го купите! Да го духат бедните!!!!
От очите на Юбица потекоа слъзи. Она огледа целата кочиня. Един дивань висеше на свети крепки от горнио етаж през парапето на мерденьо. Изтръбушен диван, дека преди неколко недии го беа купили фино-нов, та да моат госкяньете да пият кафе дзаран на вторио етаж на ижуту. Горната панта на хладилнико беше у въздухо, а полилейо у калидоро, странно кък,  се беше позиционирал у мивката, връз купчина строшени чинии.
Корнизо, ръчна изработка на Братан, беше изскубан и фрълен барабар с пердето у оджако. На леглото у едната стаа спеше едно от момичетата, очевидно отрошено от празнуваньето, а изподи късата й пола се видеше кръглото на кратуна, демек дръжката тия убавци беа турили да се допира до едно твръде деликатно место. Една от още будните моми беше гола до кръсто и дръжеше високо една от ръчно тъканите покривки с шевици, дека преди стояха по етажерките.
- Червен картон! – извика она, а некъв друг сгруяк ритна полупразна туба от минерална вода къде Юбица. Свилковица само по инстинкт успе да си отмести главата, а въображаемата топка изсвисте покрай ньеа и пръсна на пръчета един джам зади гръбината й.
Чък тогава домакинята разбра, че тия убавци играат мач. У уютната й трапезареа. Пили са цела нош, трошили са кво дофанат, а сега и футбол на закрито практикуват.
- Дайте друга топка! – ревна трети през смех, един му подфръли половинка леб от масата, тоа замаана за воле, ама уцели на макье си путката и, като се завръте покрай оста си, падна с целата си тежес връз едно трикрако столче и го напраи на паздерки.
Юбица не издръже повече и побегна навънка под виещио от възторг смех на целата компанеа...

Беше поледица. На излазанье она се лизна и си шибна лекечко веджата у рамката на портата, преди да успее да се подпре. Прирева й се, ама слъзи й текнаа не от болка, а от обида и най-вече от отношенеето къде таа къща, дека беше вложила сръце и душа у ньеа. Не разбра коги си е стигнала дом, ама щом отвори, усети, че нещо не е кък требва.
Свилен тамън си праеше кафе у калидоро и му беше достатъчно да я погледне, та да фръли джезвето у мивката.
- Кво е станало, ма!? Ти се прибираш прибита от бой през день! Да не е у нелегални боеве да си се фанала да участваш!?
- Не, тва е що се подлизнах… - зъбите на Юбица тракаа от нерви .
- Тогава закво гледаш се едно си видела некой да го разкинват с четири коньи?
- Ония смрадове, студентчетата, са изпотрошили къщата! – кресна она и се слече на колена, па зарови очи у шаки – До основи!
- Кво!?
- Шарено! – избреца Юбица и се тръколи по гръбина на балатумо.

---

Коги некъв мъж, бос и само по боксерки на Пижо и Пенда, улете с гръм и тресък у къщата за госкье задъан само три минути по-късно, мачо беше у инфарктната си фаза. Едните сакаа дузпа, а другите викаа, че им не е признат чис гол. Играеха до „кой вкара-бие“, така че, сами се сещате, че положенеето беше напечено. Не само зарди тва, че камината бумкаше се едно е у сауна и онаа, голата, размаиняше червеното кръпче и крескаше, че има дузпа, а и що, като след два часа игра резултато е шес на шес, ти е важно да биеш и да седнеш да си допиеш.
- Още един селянин е дошъл! Еби си майката, селянино прост! – приповдигнатото настроенее пак завладе компанеата.
Некъв се измъкна от мелето и зарита възглавницата, поредната топка, къде вратата. Едната врата беше вратата на стаата. Другата врата беше един много майсторски изработен от Братан скрин, дека сега не приличаше на нищо от ританье и буанье по ньего. Добре ама Свилко, по боксерки, с широко разтворени крака и тесно присвити очи стоеше на вратата, дека си беше врата и у реалнио живот.
Озявницата щеше да му мине баш покрай десното уше и да стане ебахти якио гол, ама он замаана с ръка и я закова у въздуйо кък ги вадеше Шмайхел навремето. Беше убав. Поне така го прецени от пръв поглед опитната разпоретина, дека беше рефер на двубою и неволно скута още благите си, непровиснали цицки, с предмишката си. Свилко запи поглед у ньеа и краката й се подкосиа. Ама не от юбовна тръпка, а от стра. Он само кимна с глава и й стори место да мине покрай ньего. Момата не беше праена у гъз и побръза да го послуша. И се почна.
Пищенье. Пуканье на кокайе. Трошенье. Тресканье. Умолеващи възгласе. Стонове на безизходица. Рев на умрело. Зъби се сейват и потропват като зарчета у табла по душемето. Сичко тва на фоньо на псувньите на Свилко. Работата отодеше на зле, оти он беше събирал яд камара време и сега беше готов да утрепе некой на место. Даже сака да фръли тоа, дека го псува на макя, у оджако, ама у последнио момент си рече „заеби, нема смисъл да го лежим“ и го шибна у стената, та оня не може да си земе въздуй като ората барем месец и полвина.
Сичко тва продлъжи около нема и три минути, ама после стана още по-лоше...