Новини

Примоцеа - 50%

 50 percents
Днеска е Международнио день на книгата. Шекспир, Сервантес, тва-онова. Има достатъчно важни причини, кой му е интересно, мое да се запознае с тех.
Чесну да си признаам, лично за мене си не се впечатлевам особено от подобни събитеа (ако изключиме деньо на българската азбука и оня на будителете), ама, като са казали ората, че е Празник на книгата, нека да е Празник на книгата, кво па толко?
Убаво е да има некъв такъв день, кога сички четящи, а и ние, къде се праиме на писателе, да поздравеваме за тва, че сме едно сравнително некресливо, ама, за сметка на тва, сравнително мислещо малцинство.
А тва, че Международнио день на книгата съвпада и с рожденио день на жена ми, ич не е за пренебрегванье. Она вика да ви почерпим и вазе, неколкото ми верни читатейе, от ньойньо име. „Какво се правиш на луд? Ако не бяха читателите ти, за да те занимават и да ме оставяш от време на време на мира, да не мислиш, че да съм те изтърпяла?“.
Я ич не знам кой кой тръпи, ама ми не е работа да се обаждам баш днеска. Тва, къде знам е, че жената черпи с невидвана досега промоцеа от 50% (не се бъзикам; верно наполовина) на книга. Днеска, утре и другиден. Нема значенее, една, две, осам книги ли си земете. Я ше си замирвам, оти книгите ги писах я, а она само ги раздава без пари. Мое да изглежда донегде несправедливо, ама ѝ е празник, нема да ѝ трошим адето. Дигнал съм ръце и се гласим да подписвам и надписвам.
23-и, 24-, 25-и април. 50%. И толко. Я такава отстъпка и на мою си рожден день никогиж нема да напраим, така че кой му се зима, сега е мументо. Нема кво толко да го умувате!
Книгите са ТУКА.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

 

Аз, ваксинаторът

vaccinator front

 Нека се порадваме на последната лудешка  история на Торлака, в която  автентичната безогледна българска  предприемчивост се вихри на воля. И която  бива победена само от любовта – в често  грубоватата ѝ, но толкова искрена форма,  присъща на уникалните Торлашки герои.  Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта.

 Христо Блажев

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

petar-petrov.jpg

Фейсбук

Loading ...