Стоян Георгиев

“Торлак, здрасте! Прочетох Автуномеата. Голема книга си написал. Грабна ме за сърцето още с пръвата страница. Я съм чел и предишната - Северозападнио романь, aма таа е в пъти по-добра. Поне за мене. Млого по-философска е некък си. И, въпреки че ми е мъка за некои от героите - они умреа като ора, де са остаили нещо на тоа свет. Но книгата има и оптимизъм. Нема да се затриеме. Не бой се. Ти имаш 3 киячета. Я иам 3 киячета - и у секо тече наща си кръвчица. И по-страшни работи а имало от тава къде а сеги. У кръговрато на вселената тиа 25 години на затръкванье са нищо. Ще ги издрапаме, ако ще на мек уй да ни врътът. Пиши земляк и са не бой. Важното а, че умеш 2 работи - да фанеш човек за сръцето - тава е пръвото. И да го напраиш докъ разказваш. Е така - се едно си седиме у Оремаго и си оратиме двамата на по чаша рекия с трушия... Фала ти братко за книжицата!

Аре трън ти у петъ и наздраве!

Стоян Георгиев, монтанчанин по месторождение и Меянец по произход :) "

Пепа Петкова, Монтана:

„Прочетох си я! Браво ,страхотно много ми хареса, но ме и натъжи! Истинска ,близка , позната някак -всичко това ми се иска да го прочета отново. Просто браво!!!"

pepa petkova avt

Албена Атанасова, Монтана

"Северозападен романь" ме грабна още с първата си страница.В началото ми се стори прекалено циничен,но постепенно видях,че зад циничните думи се крие една чувствителност,която иначе би била прекалено банална.Те не са солта,те са" Ютичкото" към това ястие, което човек си поръчва, защото е новост в менюто. А пък любовната нишка, какво да кажа за нея... Ами че то дори името на героинята говори за какво иде реч - Юбица... Любица... Любов...! Циничен, любовен, поучителен, разтърсващ, вълнуващ, смешен и тъжен- цяла палитра от емоции, така, както трябва да бъде! С една дума - Истински! Пожелавам успех на автора!

  • albena-atanasova-1
  • albena-atanasova-2

Александра Маргаритова, София:

"Я само сакам да кажем, че съм на полвината на книгата* и се редим на опашка за (по)читател заедно с другите двама - трима, дека като мене са си я купили.
Само описанеето на Балканьо ми беше достатъчно, за да се сепнем и да ми спре дъхо. Я го знам тава чувство, оно се появева секи път, коги излеземе на пъто къде Враца след Мездра. Я съм си дом! Макар да съм родена и израснала у Софията, родата на деда ми (лека му пръст) е от Враца и я чувствам, че пъпо ми е хвърлен там.
А па тиа ора, дека са описани у книгата - оно я ги знам, они са същите като у наше село. И къщите, и навиците им, и всичко!
Господин Торлак, да знаате, имате неколко читателе, къде ше чакат с нетръпенее и третята ви книга! "

*"Автономията????"

 

Нина Маврикова, Велинград:

"По-истинска, по-българска, по-наша си, по-естествена и докосваща и човъркаща в душичката книжка oт "Северозападен романь", не бях чела скоро!

Е, езикът беше малко по-пиперлив и цветист отколкото очаквах, но как иначе щях да се смея като "изоглавена" :)) ?

Вчера я оставих по нощите с нежелание, но природа - очите ми се затваряха, и днес цял ден в главата ми е пустата му Юбица... и Свилко и всичките... едва дочаках да се прибера от работа и не съм станала, докато не я приключих. ИСКАМ СИ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО!

Да е жив и здрав и все така талантлив авторът! И да продължава да прави хората Щастливи, защото го умее това!"

Асен Симеонов, Кипър:

 

  • asen-simeonov-3
  • asen-simeonov-4

„За кво ми беше да четем книжлето*? Само до дваеста глава ревах три пати...

Приби ма, казвам ти! Съга че пущим Гуги, да погледам мойто село... Нищо че а от 2013-а... Ба му макята, а бех си рекал, че нищо ма не моа фане за срцето... Крастовици!!!

Сичко изчетох! За 4-те питанки не знам, не мужах да си утговорим, ма я сам си утдавна афтуномен и у дух, и у сазнание, и у сичко! За тава сам и на тоа хал…

Ареса ми, Афтуре, ареса ми! Добар си, дееба, много си добар! Натискай, пиши, има кой да чете!“

* "Автономията????"

Гергана Георгиева, Монтана:

gergana georgieva

 

Станислав Владимиров - Туджмана

У "Северозападнио романь" мое да намерите мъдри мисли подходящи за сека ситуацея.

tudzhmana

Христо Димитров:

"Тоя текст може да бъде разпъван на кръст, разчекван, стискан, разчепкван, преобръщан с хастаря навън и всеки път ще дава по нещо ново. Той, както съвсем вярно казва Фенера, не е за "едното ильене". За мен той е история за всеки един запуснат и обезлюдяващ се край в България. История за човеците в местата без хора, но и за хората без място. Ако щете, история за корените. В едно интервю Торлака споменава "магически реализъм". Да, има и такива практики. Неслучайно е посочено, че в селото няма църква, още една отпратка, че мястото е забравено сякаш и от Бога. И хората си намират нови стожери на упованието. Защото им е як коренът и винаги ще се пръкне някой упорит филиз, който да разпъпи. И накрая, за да ви уверя у мощта на критическио ми талант, ще ви занитя и с позоваване на Библията, където пише очен млого интересни работи за корените: "Не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че ти не държиш корена, а коренът тебе." (Римляни 11:18). Или пък "А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха." (Марк 4:6). Та, за кво ильене иде реч, това е роман, избликнал от сълзите в сърцето на Торлака. Ама той го раздава мъжкар и не плаче, затова се прави, че се или. Пък вие вече сами решавайте дали ще се креотите или ще се цифкавите. Има матриал и за двете."

 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

Публицистика

ЗА ЧЪК НОРИС И АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

boiko magistrala

В тази седмица, в която автентичното БКП, което хем няма нищо общо с БКП, хем е „столетница“, заяви готовност да търси реванш от управлявалото в продължение на единайсет години БКП, определено от Любен Дилов-син като „класическа народна партия“, ми остана време да се посмея и на друго. Прочетох един виц. Значи, на Чък Норис му станало скучно и измислил машина на времето, за да се поразнообрази. Прехвърлил се в 2756-а година (примерно), а, оставете другото, и успял да се върне в наши дни. Всички го питали какво е видял, но един от въпросите се откроява. „А автомагистрала „Хемус“ завършена ли е вече?“. Разбира се, въпросът е риторичен и е кулминацията на вица. И има защо.

Надали има човек, на когото не му е втръснало от гръмките приказки на управляващите (не само на БКП-ГЕРБ, а на всички от 1974-а насам) как автомагистрала „Хемус“ ще е готова ей сега. Утре. Догодина. Тая петилетка. И все така. До 2024 година ще стане половин век.

Прочети още...

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

b-002.jpg

Фейсбук

Loading ...