Торлака

Елена Василева:

"Само преди половин час един мил куриер ми донесе "Иваил цар " от Стоян Николов-Торлака. Дъщеря ми веднага я отмъкна за да си я вози в количката, но аз успях да си я върна обратно, не без яростната и съпротива, разбира се.
А сега сериозно-имам големи литературни и емоционални очаквания. Изгарям от нетърпение. Торлака е един от най-ярките и категорични творци днес. Но не е само това. Той не се плаши от цензура, политици и тем подобни. Неговият глас е винаги силен и истински. И съм сигурна, че всичките ми очаквания за тази книга ще се оправдаят. А ако все още не сте прочели дори първите му книги, то веднага се поправете!"

Кирил Кирилов, Китай

Школата по българска северозападна летература у Китай просперира. Кирил Кирилов се оплаква, че нито може да си стигне до книжлето заради местните читателки, нито па до читателките - заради книжлето...:)

Александър Петров, Пловдив:

"Новата книга на Торлака е исторически роман – нещо, което от дълго време чакам да напише. Причината е, че силната страна на Стоян е историята. Не само има образованието, но и притежава умението да вниква в историческите извори. Като добавим таланта да пише, получаваме гарантирана епичност. Точно такъв роман е „Иваил цар“ – епичен. Тук не става дума за литературния род „епос“, а за грандиозното усещане за величие, което създава „Иваил цар“. 
Въпреки че е роман за българската история, написан от българин, в него няма и капка шовинизъм. Нашият цар не е най-мъдрият, най-умният и най-смиреният човек на света. Той е груб, див и понякога – жесток. Невинаги ще го харесвате, но винаги ще го уважавате, защото не се влияе от тълпата, не се примирява с мястото, което първоначално му отрежда обърканата територия, наречена Средновековна България. Всяко решение се взима с твърдост и непоклатимата увереност на човек, който знае, че е на този свят, за да остане в историята и никога да не бъде покрит с праха на бъдещите векове. Всяка стъпка се прави без страх от смъртта, а отсъствието му може да ви стресне на моменти.
Иваил е сложен човек, който "говори с Бог", но се държи като езичник; до себе си има хора, които го обичат, но пак се чувства самотен. Понякога ще ви радва, понякога ще ви дразни, както тези, които са ви най-близки. За него се носят противоречиви слухове, но всички са верни и толкова окончателни, че след тях може да се постави точка:

Копеле.
Селянин.
Воин.
Цар."

Мария Кендичева, Пловдив:

„Пестих я. Мноооого я пестих, но... уви, свърши! И да, тази* наистина беше най-смешната, най-духовитата и най-подходяща за скорошен прочит с децата. До преди да излезе третата част бях сигурна, че голямата ми любов ще си остане "Северозападен романь". Там се влюбих в героите, в историята, в Северозапада (без дори да съм била там). Някак "Автономията????" ми дойде по-натоварена откъм политика. Пък ТЕ и без туй много не си го слагат на сЪрце за нас обикновените, та избягвам в малкото си спокойни и приятни моменти да ГИ споменавам и да им отделям време. Ама, не съм сигурна. То баш тогава след раждането е известно на всички, че жените имат някои хормонални изтрещявания и бягства от реалността, та може проблемът да си е в моя телевизор ;) Но... Сега дочетох "Май ше ни бъде..." и... Още си я "примлясквам". Като след добра вечеря. Не знам. Не може ли човек да има две любими? Благодаря, Стояне! И пак ще чакам."

* "Май ше ни бъде..."

Надежда Дурдова

А дали са красиви читателите на Торлака!? Ей го тука Тодор. Цели две книги му е взела Надежда Дурдова, да си уплътнява свободното време.

Красимир Каменов, Видин

Видинскио естет, журналист, общественик и гастроном Краси Каменов от Видин е цар на летературно-кулинарните натюрморте. Макар че то не е и баш натюрморт тва, оти рикиата и летературнете произведенеа са живи същества. За книгите е ясно - нали они създават нови светове. Ама пък и "спирт" иде от латинското "спиритус", дека значи "дух".
Значи преправяме определението за декорациите на Краси от натюрморт на "натуралньо великолепее".

Мария Панчева:

"Истински, български, хем смешни, хем дълбоко проникновени книги пише Стоян. Не съм от Северозапада, но изобщо не ми попречи да се забавлявам и да се наслаждавам на текста! Дори ми беше интересно, че срещнах уникални думи. Така обогатих познанията си за българските диалекти, по един чудесен, забавен начин! И историите са поднесени толкова интересно, завлададяващо, че се четат с удоволствие!"

Тихомир и Бела

Тихомир и Бела знаат кък да си използват тераската най-целесъобразно  
А техните приятеле Джон Мурати и Валентина сума време са ги лъгали, че книгите на Торлака са се свръшили по книжарниците, само и само да им поръчат книжлета директно от афтуро с афтуграфец, и да им ги занесат за подарък, кога се видат. И те го те - подаръко на централно место 

А за Иваил цар какво да ти кажа....влюбена съм!:)) ще му пристана ей!:) много нещо си направил и ако бяха онези времена направо се женя за него:)