Пръво госкье у Димитровград

  • d-grad-2017-01
  • d-grad-2017-05
  • d-grad-2017-10

Ей, тва димитровградчаните са си таферни ора, дако са у Югоизтока. Наплъниха залата у Градска библиотека "Пеньо Пенев" - Димитровград, да се видат с Торлака, послушаха му шашавите цитати от книгите, вкючиха се у разговоро и даже май се забавлеваха от срещата с ньего. Е, верно, че домакините от библиотеката беха снабдили секи посетител на паметното събитее с по един пищов от речнико, разпечатан на ратия, та да сверяват, ако нещо не разбират, ама оно без пищови и у университета не мое. Благодариме на организаторете и на сички от тоа убав град, къде си отделиха час и горница от времето, та да се запознаат с афтуро и неговата Северозападна трилогия.

Отново на козлодуйски брег, февруари 2017

  • kozloduj-2017-01
  • kozloduj-2017-03
  • kozloduj-2017-04
  • kozloduj-2017-05
  • kozloduj-2017-07
  • kozloduj-2017-08

Естествено, че нема кък да пропущиме Козлодуй като дестинацеа и с „Май ше ни бъде…“, при положение, че представянеата на предишните две книги минаа у толко приятелска и задушевна обстановка.

И тоа път там ни посрещнаа у читалище „Христо Ботев“, а за организацията удариха рамо и приятелете ни от клуб „История“ към АЕЦ „Козлодуй“. Имаше познати, ама и нови лица, така че ми беше доста лесно да се отпущим, да наприказвам дивотиите си, да попрочетем некой откъс и после да обсъдиме секакви шъшкании, къде ни дойдат у главата. Ама па ти да видиш кви истории знаат козлодуйчанье, на мене ми се откина чейнето от смех. Особено там за един зевзек, некъв електроженис, къде имал твръде странно разбиранье за интимните отношенеа с противоположнио пол и за местата, предназначени за облекчеванье на телесните натоварвания, ама айде да не улазам у подробности, че даже и на мене ми е малко неловко.

Трилогията предколедно в The Hub, декември 2016

Най-готиния бар у Градо (у Михайловград, за който не е разбрал) и най-якия (у секи смисъл на термина - и с песници мое да ви занити, и с думи) писател от Градо е очаквано добра комбинация. Така и се получи - непринудено, убаво и забавно на 22 декември, кога афтуро представи последното си отроче "Май ше ни бъде..." у току що обновеното кръчме.

  • 02
  • the-hub-2016-12-01
  • the-hub-2016-12-02
  • the-hub-2016-12-03
  • the-hub-2016-12-05
  • the-hub-2016-12-06
  • the-hub-2016-12-07
  • the-hub-2016-12-08
  • the-hub-2016-12-09-a
  • the-hub-2016-12-10

Снимки: The Hub

Със Северозападната трилогия у Кула

Ключ

Не бех стъпвал у Кула от ученик, коги одих на два пъти да гледам останките на римската крепус Кастра Мартис, къде на тех е кръстено тва живописно градче. Добре, ама моите приятеле Цецо, Самотока и бай Емил Дичев, и тримата истински родолюбци, миналата годин ми предложиха гостоприемството си толко настоятелно и чистосърдечно, че изобщо не се замислих да прескочим до една от най-северозападните точки на дръжавата ни. Предчуствах, че ше се зарадвам там и ше се наситим с емоции и нови детайли от душевността на българино, ама ча па толко не си представях.

"Май ше ни бъде..." в София, декември 2016

  • D750_AdobeRGB_DSC_005282_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005297_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005298_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005306_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005307_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005310_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005321_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005321_LR_PS_1280
  • D750_AdobeRGB_DSC_005327_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005331_LR_1280_L
  • D750_AdobeRGB_DSC_005347_LR_1280_L

Мястото беше бар "Петък", книгата - "Май ше ни бъде...", датата - 12 декември 2016. Торлака представи завършека на трилогията си, ден преди да участва за първи път в Панаира на книгата в НДК с издателството си "Попов мост".

Благодарим за снимките на Спас Калоферов.

„Май ше ни бъде“ при берковчанье, февруари 2017

Обикновено си оставям Берковица за десерт по време на турнетата, оти ем ми е близко, ем съм си като дом там и първо гледам да мине зоро, а после да се разпръчим, ама сега реших оттам да пойдем февруарски. Схемата вече е отработена и действа като швицарски часовник. Се пак ми беше трето гостуванье у библиотека „Йордан Радичков“ към читалище „Иван Вазов“, къде печените моми от екипо винаги си свръшват работата перфектно, без даже да те занимават с кви и да е дреболии, а от тебе само се чека да се наприказваш, да почетеш малко и да размениш некоя блага приказка с читателете. Оно се знае, по стара традиция и БНР Видин у лицето на моите приятеле Краси Каменов и Петя Генова шибнаа едно рамо по организацията и популяризирането на събитеето, така че огин бие.

  • berkovica-2017-01
  • berkovica-2017-02
  • berkovica-2017-04

Торлака на Панаира на книгата, декември 2016

Те го те - прощъпулнико на "Попов мост" на Панаир. На 4 етаж, баш поди покриво, са Торлако и ньеговите книжлета. Секи ден кибичи там до неделя от 10 сутринта до 8 вечерта и се забавлева с кой се излъже да се окачи чък до там.

  • 44-panair-11
  • 44-panair-24
  • 44-panair-25

Ломско представяне на „Май ше ни бъде…“ у „Лас Вегас“

Ломско

Таа годин рекохме малко да смениме обстановката у Лом. Затва и се свръзахме с един много читав клуб, къде си има традиции у културните събития и те ни те с трилогията до Дунава за пръв път у тва турне.

„Май ше ни бъде…“ у Филибето, ноември 2016

Тва възходящата градацеа било убаво нещо. Я знам, че пиеш, пиеш, пиеш, па се у един момент се нафръгаш, идеш та се изкъпеш, ако имаш силица и се трупясаш за неколко часа. Или па мачкаш чарфафете неколко пъти, ама у един момент он вече ти вика „еби се, сакам да спим“ и нема хоризонтализиране. Нема такъв увод къде представянье на книга, и тва знам. Ама тръпим. Само да си каем и че за пореден път се убеждавам, че пловдивчанки са ебахти пичките, станах разноглед, и да давам по същество. За трета поредна годин праим предстаяньето на дивите си книги у Петното на Роршах. Организацията е пределно лесна – с мою приятел и колега Александър Секулов се разбираме с половин приказка и домакинството му винаги е баш такова, кво требва да си е. Човеко е създал едно страхотно место за културни събитеа и го дръжи живо и истинско. „Петното“ не е префръцунено, не е и претенциозно. Обаче не е и некоя дупка с претенции за ъндърграунд сборище.

  • IMG_3868-2
  • IMG_3869-2
  • IMG_3881-2
  • IMG_3919-2
  • IMG_3952-2
  • IMG_3974-2
 

Разкази за маса

razkazi za masa frontНелепи, невъзпитани и неподредени. Безмилостно смешни и баснословно шантави. Такива са разказите за маса.

Иска ви се да сте там? Сред цигарения дим, зад зацапаните прозорци, които кънтят от смях, наздравици и препирни?

Торлака ви е запазил място. Придърпайте си стол, сипете си едно пиенье по ваш избор и разгръщайте смело!

.

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

ot-chitateli-011.jpg

Фейсбук

Loading ...