Пловдив, премиера на "Иваил цар", книга втора.

plovdiv 2018

Предния ден ги получихме топли от печатницата. До посления момент се чувахме всеки ден с Николай (човека, с когото контактувахме от "Алианс принт"): "Днес отпечатахте ли книжните тела?"; "Влязоха ли за печат кориците?"; "Дойде ли ред на лака на заглавието?"... И така хем бяхме в срок, хем нещо малко да се обърка, и отивахме на кино. Или поне отивахме на представяне без книги. Обаче не се обърка. В четвъртък са отпечатали и последната бройка "Иваил цар", книга втора, натоварили са ги на палета и са ни ги пуснали по куриер, в петък ги получихме, Стоян ги разтовари и подреди в склада, а в събота - пътуване до Пловдив за премиерата на книгата.

Срещата с пловдивчани по традиция беше в Петното. И беше в рамките на литературния фестивал "Пловдив чете". Непринудена и хубава, както винаги.
Вижте тук още малко снимки (за които благодарим на Христо Атанасов):

Иваил цар в Ботевград

botevgrad 01

Първото ми гостуване в Ботевград беше истинско удоволствие за мен. Не само защото бях на гости по покана на цели две културни институции в града (Исторически музей Ботевград и Библиотека "Иван Вазов"), а и защото се запознах с много позитивни и готини хора. Почувствах се сред приятели. Благодаря!

Тук може да видите снимки от срещата (снимки: Библиотека "Иван Вазов", Ботевград):

Торлака в Чирпан, октомври 2017

  • chirpan-03
  • chirpan-poster

Гостуването на Народно читалище "Пейо Яворов 1867" беше част от празничната програма по случай 150-годишнината от основаването на читалището.
Ей, и да не кажете, че в такива институции не работели млади хора! Цялото събитие беше по инициатива на най-пресния член на чирпанския читалищен екип - Тихомир Танев.
Това беше първа среща на чиранлии със северозападната литература, ама хич пък не се притесниха. Нито се уплашиха от богатството на изрази за бой в северозападния диалект.

Пловдив, ноември 2017, "Иваил цар"

ivail plovdiv

В Пловдив с "Иваил цар" бяхме през ноември 2017. Някои неща се подразбират от само себе си: "Петното на Роршах", готини хора, интересен разговор.

Ето и още снимки.

Северозападната трилогия в Габрово, септември 2017

Защо се мотах толкова с текста си за хумористичната Северозападна трилогия в столицата на хумора? Защото тия габровски шегобийци ми надрънкаха едни подаръци, та нямаше как да се начудя.

Добре, пурата Chibao от приятелката ми Мърфи я изпуших с такъв кеф, че все още, като се сетя, и усещам вкуса в дробовете си. Ама любезните домакини от „Дом на хумора и сатирата“ ме разбиха на парчета. Необходимо е да уточня, че сладко не ям под никаква форма, но като се прибрах и погледнах торбичката с подаръци, намерих в нея захарничка...

  • gabrovo-2017-01
  • gabrovo-2017-02
  • gabrovo-2017-03

"Иваил цар" в Монтана, декември 2017

mont ic 02 a

Ето какво разказаха от Регионана библиотека "Гео Милев" за гостуването ми в Монтана:
"Дни преди Коледа, Стоян Николов-Торлака отново успя да напълни залата на Регионална библиотека „Гео Милев” в родния си град. Поводът беше представяне на първата част на новата му книга „Иваил цар”. Водещ на срещата бе Сибил Бойчев, който предразположи автора към един интересен и увлекателен разговор. Срещата уважи заместник областният управител Цветко Цветков.

Стрешер фест 2017

ivail predna korica

Ето ви малко суха статистика. Горно Озирово е едно типично северозападно село, закътано в диплите на Предбалкана.  Ако не си откачалник като мен, който е addicted to родния си край, ще влезете в Гугълчето и ще прочетете, че има тристатина жители, че реката, която минава през него се казва Черна, а из околните сурови планини Вълчан войвода правил османлиите льохави.

Je suis parisien

paris IMG 0848

Полетът до ПарижО си беше един път. С едно изключение. Това жените са чудо чучуято, значи! Хемм най-официално й обещах на мойта убавица още преди да се вземем, че само ще гледам, ама няма да пипам, хем знае, че харесвам червенокоси, хем е наясно и че татуировките ми плакнат окото, пък и кристално схваща (поне би трябвало), че ако някой мъж не се заглежда по жени, значи подобен тип поведение е по-притеснителен за съпругата му от първите симптоми на кризата на средната му възраст… Ама те!

Трилогията в Русе, 2017

Русе, BH културен център.

  • ruse-2017-04
  • ruse-2017-05
 

Разкази за маса

vaccinator front

 Нека се порадваме на последната лудешка  история на Торлака, в която  автентичната безогледна българска  предприемчивост се вихри на воля. И която  бива победена само от любовта – в често  грубоватата ѝ, но толкова искрена форма,  присъща на уникалните Торлашки герои.  Ако той пишеше на шведски, не на специфичния си неподражаем български, Юнас Юнасон щеше му диша прахта.

 Христо Блажев

Читатели за Иваил

“На средата на „Иваил цар“ съм и с удоволствие чета книгата. Много ми харесва как Стоян е изградил образа на Ивайло – толкова противоречив и интересен. Много майсторски е пресъздал и действителността от онази епоха. Несигурността, която са усещали хората по нашите земи.Романът е изключително увлекателен, има съспенс, чете се с удоволствие.”,
Багряна Попвасилева-Беланже, доктор на филологическите науки, Сорбоната

ВИЖТЕ ОЩЕ

В медиите

„Моят човек“ писател – Стоян Николов – Торлака

269136200 4691094374273339 2016389572412586466 n

"Торлака е интересна и вълнуваща личност. Познанството с него и книгите му дава вълнуващи преживявания и знания, но има и негативи. На първо място за четящите – на всяка страница би следвало да има червена точка, така че не давайте тези издания на деца под 16 годишна възраст! За тези, които смятат да сядат на маса с него, трябва да знаят, че такова деяние е препоръчително само за тези, пълнолетни и способни да носят лична отговорност граждани, покрили критериите за напреднали по българския банкетен стандарт.

С други думи – трябва да можете да изпиете поне едно кило северозападна скоросмъртница, без да проявявате признаци на видимо пиянство, като за такива не се броят задиряне на жени, предизвикване и/или участие в батални сцени, а заспиване на масата, нарушения в двигателния и говорния апарат, както и по-тежки реакции на организма, които силата и количеството на алкохола може да провокират и да се озовете в Токсикологията. Ракията е безцветна и на вид е досущ като вода. Пие се в голяма чаша, като в друга такава се сипва истинска вода, от която се отпива след глътката огнена течност, за да погаси избухващия в устно-стомашната лигавица пожар. Накрая пиенето на вода изгубва значение, защото просто не можеш нито да различиш едната и другата напитка, нито да запомниш разположението на чашите..."

Вижте цялата статия на Видин Сукарев за сайта Media Cafe в ТУК.

 

Снимки

nikolai-cvetanov-her-pirin-kupenite.jpg

Фейсбук

Loading ...